Европа вече е „в състояние на война“ с Русия и европейските институции не бива да бъдат наивни за реалността, в която оперират. Това заявява управителят на централната банка на Латвия Мартинш Казакс в интервю за Financial Times, като настоява, че финансовата система и централните банки трябва да се подготвят за по-нататъшна ескалация.

„Наивно е да мислим, че не сме във война (с Русия)“, казва Казакс. Макар конфликтът да не се води „физически на наша територия“, той посочва постоянните кибератаки, саботажа на подводни кабели в Балтийско море и нарушенията на датското въздушно пространство от предполагаеми руски дронове.

„Трябва да сме устойчиви, за да се справим с това“, подчертава Казакс.

52-годишният икономист оглавява латвийската централна банка Latvijas Banka от декември 2019 г. и е сред шестимата кандидати за поста заместник-председател на Европейската централна банка.

Настоящият вицепрезидент Луис де Гиндос приключва своя не подлежащ на подновяване осемгодишен мандат през май 2026 г., а финансовите министри на 21-те държави от еврозоната могат да вземат решение за неговия наследник още в началото на следващата седмица.

Казакс се конкурира с фигури като управителя на Финландската централна банка Оли Рен и бившия управител на Португалската централна банка Марио Сентено. В Управителния съвет на ЕЦБ той е сред по-твърдите гласове – един от първите, които след пандемията от Covid-19 и началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. предупреждават за нарастващите инфлационни рискове.

Посрещнахме я с очакване за мир, но вместо това, в средата на лятото избухна нова война – за 12 дни. Тръмп пое управлението на САЩ и отвори различна глава в геополитиката и търговските отношения. Европа започна да изглежда по-крехка и несигурна от всякога

2025: Една година, 12 месеца и 12 събития, които белязаха Европа и света

На фона на геополитическото напрежение през последните години НАТО засилва военното си присъствие на територията на Латвия – бивша съветска република със значително рускоезично малцинство и 280-километрова граница с Русия. По думите на Казакс през последните четири до шест години централната банка на страната работи по „различни сценарии за извънредни ситуации“.

Ключов фокус е гарантирането на достъпа до кеш и дигитални разплащания в случай на криза. Търговските банки са задължени да поддържат мрежа от „критично важни“ банкомати, включително такива със собствени електрогенератори. Разработена е и система за „офлайн физически картови плащания“ в аптеки, бензиностанции и хранителни магазини.

„В много отношения сме сред най-добрите в класа си и други държави вече копират решенията ни“, казва Казакс пред FT и допълва, че Латвия е готова да споделя опита си.

Луис де Гиндос призовава прекомерните фискални дефицити и публичният дълг в еврозоната да бъдат намалени

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Рисковете за финансовата стабилност остават високи

По думите му планирането не е свързано само с „риска от руска атака“, а и с други сценарии – от наводнения до рискове, свързани с климатичните промени.

Според него, ако държава от еврозоната бъде въвлечена във военен конфликт на собствена територия, това може да доведе до проблеми с финансовата стабилност, банковата система и устойчивостта на държавния дълг.

„Можем да видим рязко разширяване на разликите в доходността по държавния дълг“, отбелязва той, но подчертава, че тези рискове са „пределни“ и управляеми на ниво ЕС.

„В нашите ръце е да направим вероятността от директен конфликт с Русия все по-ниска“, заключава Казакс – чрез подкрепа за Украйна така, че Москва „да не спечели войната“, и чрез укрепване на европейските военни способности, които да създадат у Русия усещането, че всеки подобен ход би бил „твърде рискован и дори не си струва да бъде обмислян“.