Когато светът навлезе в края на първата четвърт от новия век, на международната геополитическа сцена се разиграваше сложен дипломатически сюжет – войни, политически кризи, интензивна икономическа динамика и най-вече огромна несигурност от новия (стар) стопанин на Белия дом – Доналд Тръмп, чийто непредвидим нрав и действия вече бяха познати от предишните му четири години начело на една от великите световни сили.

2025 г. не успя да донесе очаквания мир, напротив – видяхме демонстрация на нежелание за компромиси и прекратяване на огъня, а на този фон в Близкия изток избухна още една война, която беше потушена с цената на огромен риск от ескалация в рамките на 12 дни.

Докато в САЩ Тръмп демонстрираше потенциала на своето величие, разтърсвайки търговските отношения с почти всички партньори, от другата страна на Океана Европа отявлено продължи да полага усилия за мир в Украйна, но успоредно с това сякаш започна да изглежда все по-слаба и нерешителна в собствените си действия.

Кулминацията на тези процеси настъпи именно в края на годината, когато през декември Тръмп обяви европейските лидери за „слаби“ и открито заяви, че само след 20 години Старият континент ще се изправи пред заплахата от „цивилизационно изчезване“.

Тръмп пред POLITICO: Европа е „разпадаща се“ група държави, управлявана от „слаби“ хора

И така, въпросите, съмненията и основателните опасения от 2025 г. останаха без отговори и решения.

Светът ще ги пренесе в новата 2026 г. с все същата надежда за мир, стабилност и по-добри времена за бедните и уязвимите, за онези чиито съдби изглеждат като част от статистиката, но имат силата да генерират промяна – и нова история през следващите 12 месеца.

Дали това ще се случи – предстои да разберем, а дотогава ето и геополитическата равносметка на Profit.bg за 2025 г.

Януари: Доналд Тръмп се завърна в Белия дом – светът затихна в очакване

На 20 януари Доналд Тръмп се завърна в Белия дом като президент за втори мандат, докато светът наблюдаваше Вашингтон със затаен дъх.

Перспективата за непредсказуема външна и търговска политика, особено заплахата от всеобхватни мита разпали опасенията в международен план и стресна пазарите.

Политиката му „Америка на първо място“ хвърли сянка върху отношенията с почти всички водещи международни партньори, но най-вече с Китай.

От технолидери до Арно и Амбани: Милиардерите на първия ред в Капитолия

Церемонията по встъпването му в длъжност в Капитолия подчерта задълбочаването на връзките с технологичните лидери и промяната в позициите на онези, които преди това публично го презираха. Четирима от петимата най-богати хора в света бяха на първия ред, а съпругите на някои от тях получиха места за сметка на губернатори и конгресмени.

Най-богатият човек на планетата – Илон Мъск, застана рамо до рамо с главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай, основателя на Facebook Марк Зъкърбърг и на Amazon Джеф Безос. Няколко метра по-назад бяха най-богатият европеец Бернар Арно, собственик на LVMH, индийският милиардер Мукеш Амбани, както и главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук, който подобно на други технологични лидери направи дарение от 1 млн. долара за фонда по встъпване в длъжност на Тръмп.

Защо за инвеститорите на Tesla е толкова важно Илон Мъск да спре политическите си дарения

Февруари: Двама президенти и един скандал, който разтърси Овалния кабинет и отекна в световната политика

В последния ден на февруари украинският президент Володимир Зеленски влезе в Белия дом с оптимизъм, че подписването на желаната от Тръмп сделка за редкоземни минерали ще стабилизира отношенията им и ще задържи САЩ на негова страна.

Оказа се, че е влязъл в засада, както обобщи в анализа си Politico.

Преговорите се провалиха, след като американският президент заяви, че украинският му колега е „проявил неуважение“ към САЩ – при това пред погледите на всички световни медии, присъстващи на брифинга в Овалния кабинет.

Драматичният и преждевременен край на срещата настъпи, след като двамата лидери се сблъскаха още преди началото на официалните разговори, а опитът на Зеленски да подобри ситуацията завърши с обратен ефект.

В публикация в Truth Social след срещата Тръмп написа: „Определих, че президентът Зеленски не е готов за мир. Той прояви неуважение към САЩ в свещения Овален кабинет. Може да се върне, когато бъде готов за мир“.

След този ден перспективата за мир в Украйна със съдействието на САЩ започна да изглежда невъзможна.

Без костюм, с кръстосани ръце: Зеленски е подразнил Тръмп не с реплики, а с езика на тялото си

Март: Без дългова спирачка – водещата икономика в ЕС смени посоката на финансовата си политика

Броени дни след като спечели предсрочните избори в Германия, политическите амбиции на новия канцлер Фридрих Мерц започнаха да се превръщат в реалност.

Бундестагът на Германия събра необходимото мнозинство и гласува ключовата реформа за т.нар. освобождаване на спирачката на дълга.

Така най-голямата икономика в ЕС смени генерално посоката на финансовия си курс и от спестовник на парите в държавната хазна освободи политиките по разходи за отбрана и сигурност над определен праг, без да се налагат ограничения в дълга, който правителството може да поема.

Как Мерц промени стратегията си за дълга на Германия за една нощ

Април: „Денят на освобождението“, в който митата качиха Уолстрийт на влакчето на ужасите

2 април стана денят, символ на най-мащабната тарифна атака на Доналд Тръмп, която изпрати ясно послание както към американските, така и към чуждестранните бизнеси: ерата на глобализацията е приключила.

Планът предвиждаше въвеждането на мащабни нови мита върху внос на стойност трилиони долари. Целта – стоките, продавани на американски потребители, да идват от местни фабрики, слагайки край на десетилетията подкрепа от САЩ за ускорената глобализация, която движеше световната икономика, както посочи WSJ.

Новите мита включваха базова ставка от 10% върху чуждестранния внос и т.нар. по-високи реципрочни мита, като Китай беше обложен с обща ставка от 54%, Виетнам с 46%, а Европейският съюз с 20%.

Само седмица по-късно, на 9 април, Тръмп смекчи тона и обяви 90-дневна пауза от митата за редица държави, готови да водят преговори със САЩ. Последваха месеци на политически обрати и напрегнати преговори, като някои скючиха споразумения за намаляване – като ЕС, Великобритания, Япония или за спиране и отлагане – като Китай.

„Денят на освобождението“, който слага край на ерата на глобализацията

Не всички обаче успяха да се договорят.

На Бразилия и Индия бяха наложени 50% мита, след като Тръмп обяви, че политиките на бразилското правителство са заплаха за САЩ, а Индия беше ударена с висока ставка, защото не спира да купува руски петрол.

„Денят на освобождението“ разтресе сериозно Уолстрийт – или по-точно, „качи“ пазарите на влакчето на ужасите. Последваха разпродажби, сривове, а индексът Vix, т.нар. „измерител на страха“, достигна рекордно високи нива.

Скочиха и прогнозите за рецесия на най-голямата икономика в света – Goldman Sachs повиши вероятността до 45%, което се превърна във второто увеличение на банковия гигант само в рамките на първата седмица на април.

Одобрението към Тръмп рязко тръгна надолу след агресивните мита. Различни допитвания за общественото мнение показаха, че над 50% от американците смятат, че мерките на президента са „отишли твърде далеч“.

От „Деня на освобождението“ до днес: Митата станаха вечната променлива на Белия дом

Май: Робърт Превост – първият американец, който оглави Римокатолическия престол като Папа Лъв XIV

На 8 май Конклавът избра Робърт Превост да се възкачи начело на Римокатолическата църква, с което отвори нова глава в историята ѝ.

Той наследи починалия на Велики понеделник – 21 април, папа Франциск и стана първият понтифик от американски произход, който прие името Лъв XIV.

Новият папа очерта визията си за Католическата църква като църква, която „гради мостове“ и води разговори.

„Трябва да се стремим заедно да бъдем мисионерска църква. Църква, която изгражда мостове и води диалог“, заяви той от балкона на базиликата „Свети Петър“, като призова хората да „показват милосърдието си“ към другите „и да водят диалог с любов“.

Понтификът призова Католическата църква да бъде „синодална“ църква, „такава, която върви напред и която винаги се стреми към мир и да бъде близо до страдащите“.

Конклавът избра Робърт Франсис Превост за нов папа (Обновена)

Още от първите дни от възкачването на Римокатолическия престол той посочи, че светът днес е изправен пред нови предизвикателства относно правата на работниците – и на човечеството като цяло, поради възхода на AI.

„В нашето съвремие Църквата предлага на всички съкровищницата на своето социално учение като отговор на нова индустриална революция и на развитието на изкуствения интелект, които поставят предизвикателства за защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда“, заявява папа Лъв XIV.

Папа Лъв XIV - строителят на мостове след бурното управление на Франциск

Юни: Израел атакува Иран по въздух и започна война, приключила за 12 дни

В нощта на 12 срещу 13 юни Израел извърши най-голямата атака срещу Ислямската република от ирано-иракската война през 80-те години на миналия век.

Атаката беше изненадваща, само няколко дни преди американски и ирански представители да се съберат за шестия кръг от преговорите по ядреното споразумение.

Веднага на следващия ден Иран изстреля над 100 дрона към израелска територия. Върховният лидер Али Хаменей обяви, че Израел ще бъде наказан сурово и че с тази атака „си е подготвил горчива съдба, която със сигурност ще получи“.

Решението на Тел Авив да направи превантивен удар срещу ядрените съоръжения на Техеран заплаши да въвлече САЩ в конфликт в Близкия изток, а яснота дали Вашингтон ще може да останат настрана, нямаше.

Часове по-късно беше потвърдено, че САЩ са помогнали на Израел срещу атаката на Иран. Американски изтребители са били мобилизирани в региона, наземни прехващачи също са помогнали за защитата на Тел Авив.

Показване на мускули или подготовка за война: Какво планират САЩ в Близкия изток

Последваха дни на ескалация и нажежено дипломатическо напрежение.

На 17 юни Доналд Тръмп напусна по-рано срещата на Г-7 в Канада, за да координира американския отговор на разгарящата се война. Световните лидери призоваха за разрешаване на конфликта и за „по-широка деескалация“ в Близкия изток.

Тръмп напуска срещата на Г-7 по-рано заради ескалацията на конфликта между Иран и Израел

В нощта на 21 срещу 22 юни американската армия извършва операция „Среднощен чук“ – удар по иранските ядрени обекти с над 125 американски летателни апарата, включително 7 стратегически бомбардировача B-2 със стелт технология, и 14 бомби за унищожаване на бункери с тегло около13 600 кг.

Малко преди бомбардировачите да навлязат в иранското въздушно пространство, американска подводница, разположена в Близкия изток, изстрелва над две дузини крилати ракети "Томахоук" по цели в Исфахан.

Тръмп обяви операцията за „грандиозен военен успех“ и допълни, че ключовите ядрени съоръжения на Иран са „напълно и окончателно унищожени“. Предупреди, че сега Ислямската република трябва да „сключи мир“ и заплаши с по-интензивни атаки, ако не го направи.

„Среднощен чук”: Американската военна операция срещу Иран отвътре

На 24 юни – 12 дни след началото на войната, Тръмп обявява примирие между Израел и Иран.

„Това е война, която можеше да продължи години наред и да унищожи целия Близък изток, но това не се случи и никога няма да се случи!“, написа президентът в социалните мрежи.

В последните дни на годината - на 29 декември, Тръмп прие Нетаняху на среща в имението си във Флорида. И от там категорично заяви, че САЩ ще подкрепят израелска атака, ако Иран реши да възобнови производството си на оръжия или развитието на ядрената програма.

„Сега чувам, че Иран се опитва да се възстанови, и ако е така, ще трябва да ги свалим. Ще ги смажем. Но дано това не се случи. Чух, че Иран иска да сключи сделка. Ако искат да сключат сделка, това е много по-разумно“, заяви в типичния си стил президентът на САЩ.

Тръмп заплаши да „разбие на пух и прах“ Иран, ако започне да произвежда оръжия

Юли: САЩ и ЕС си стиснаха ръцете в търговска сделка – но не всички си отдъхнаха

След месеци напрегнати търговски преговори, тарифни заплахи и неясноти, Брюксел и Вашингтон си стиснаха ръцете. По-точно, направиха го председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен и президентът на САЩ Тръмп в последния уикенд на юли на „лежерна“ среща в личния голф курорт на републиканеца в Търнбери, Швейцария.

Споразумението фиксира ставка от 15% мита върху повечето стоки от ЕС. И макар че Фон дер Лайен и екипът ѝ предотвратиха заплахата за 30% от 1 август, не всички бяха доволни от новината.

Преговорната тактика на ЕК стана обект на критики, тъй като Брюксел предоставя на САЩ по-благоприятни условия от наложените за европейските компании. Останаха и опасенията, че Тръмп може да отправи нови заплахи.

Недоволство имаше не само сред бизнеса.

Проучване на Евробарометър от септември отчете, че за 52% от европейците сделката е унижение. А самата Фон дер Лайен многократно беше атакувана от политическите си опоненти в Европарламента по повод неизгодните, според тях, условия за Блока.

Проучване: Сделката между ЕС и САЩ е „унижение“ за 52% от европейците

Август: Тръмп и Путин в Аляска – една среща с големи очаквания и още по-голям провал

В най-ваканционния месец от годината – вместо да затихне, геополитическото напрежение продължи да се нагорещява като зноен августовски ден.

Светът този път впери поглед към двустранна среща на върха, подготвяна с хирургическа прецизност – между лидерите на САЩ и Русия, на американска територия, но в щат с руско минало – Аляска.

Разговорът на четири очи между Тръмп и Путин успя да концентрира в изключително силна степен очакването, че краят на войната в Украйна този път е по-близо от всякога. Но сгромолясването на надеждите беше още по-гръмко след като стана ясно, че на практика двамата президенти не са договорили условия за мирно споразумение.

Гаранции, територии, петрол: Най-важните залози от масата на преговорите в Аляска

На масата на преговорите без пробив останаха същите териториални претенции, твърдият отказ от компромиси и нежеланието на Путин за среща в тристранен формат с президента на Украйна Зеленски.

Според анализатори, големият печеливш от срещата е бил именно президентът на Русия, който получи възможност да излезе от международната си изолация, посрещнат от Тръмп на червен килим, с горещо ръкостискане и размяна на усмивки пред погледа на света.

Кая Калас: Путин иска снимка с Тръмп и отлагане на санкциите, не преговори

Септември: Френската криза, която изправи ЕС на нокти

Европейските пазари бяха изправени на нокти след като Франция изпадна в спиралата на задълбочаваща се политическа и икономическа криза.

Премиерът Франсоа Байру загуби вот на доверие, с което правителството падна само след девет месеца на власт и това засили натиска върху президента Еманюел Макрон.

Байру, близък негов съюзник, не успя да консолидира подкрепа за своя пакет от 44 милиарда евро под формата на данъчни увеличения и съкращения на разходите в бюджета за 2026 г.

Френският премиер Франсоа Байру загуби вот на доверие на фона на задълбочаваща се криза

Така Франция се присъедини към клуба на по-рисковите държави в „периферията“ на еврозоната, докато политическите сътресения подкопаваха усилията за справяне с нарастващия държавен дълг на страната.

В рамките само на една седмица след вота на недоверие две международни кредитни агенции – Morningstar и Fitch понижиха рейтинга на страната, поставяйки под въпрос способността да овладее дълга в условия на политическа нестабилност.

Втора агенция понижи кредитния рейтинг на Франция в рамките на седмица

Себастиан Льокорню, бивш министър на отбраната, беше номиниран за министър-председател от Макрон в опит да състави ново правителство в раздробения парламент, където нито една група не разполагаше с ясно мнозинство.

В началото на декември той отбеляза политическа победа, след като депутатите одобриха бюджета за социално осигуряване за 2026 г., макар и само с 13 гласа разлика..

В крайна сметка обаче, дни преди Коледа, законодателите не успяха да постигнат компромис около проектобюджета на Франция за 2026 г., отделен от този за социалните разходи, като сега се очаква приемане на специален закон за прехвърляне на разходните лимити през новата година.

Льокорню печели трудна битка: Бюджетът за социално осигуряване минава с минимално мнозинство

Октомври: Оръжията в Газа замлъкнаха, но мирът остана крехък

На 9 октомври светът получи дългоочаквана добра новина от Близкия Изток – Израел и Хамас се споразумяха за освобождаване на всички останали заложници в Газа, част от плана на Доналд Тръмп за край на опустошителната двугодишна война.

„ВСИЧКИ заложници ще бъдат освободени много скоро, а Израел ще изтегли войските си до договорената линия – първи стъпки към Силен, Траен и Вечен Мир.“, написа в социалните мрежи президентът на САЩ.

Прекратяването на огъня беше резултат от многостранни преговори в Египет, където представители на Израел и Хамас водеха непреки разговори с посредничеството на Катар, Египет и Турция.

Нетаняху заяви, че Израел подкрепя мирния план на Доналд Тръмп за Газа. Какво предвижда той?

Американският специален пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър - зетят на Тръмп и съавтор на плана, също участваха в преговорите.

Катар, един от основните арабски посредници, потвърди сделката, като заяви, че ще „доведе до прекратяване на войната, освобождаване на израелски пленници и палестински затворници, както и осигуряване на достъп на хуманитарна помощ“.

Крехкият мир в Газа се пропуква: Израел нанася поредица от въздушни удари (Обновена)

Примирието обаче се оказа изключително крехко.

Още в първите дни Израел нанесе въздушни удари по десетки цели и временно спря доставките на хуманитарна помощ, обвинявайки Хамас в нападение срещу израелски сили в палестинския анклав.

Тръмп от своя страна заяви, че в последните стрелби Хамас е проявил „доста буйно поведение“, но постави под съмнение дали ръководството на групировката е пряко отговорно за ударите.

Въпреки нарушенията на споразумението, месец по-късно – през ноември, Съветът за сигурност на ООН одобри план, подкрепен от САЩ, за разполагане на международна стабилизационна мисия и създаването на преходна администрация за Ивицата Газа, опустошена от войната.

ООН одобри плана на САЩ за Газа: Международна мисия, преходна власт и много неизяснени рискове

Според резолюцията временната структура ще управлява Газа, докато международно признато палестинско правителство бъде готово да поеме контрола.

В събитията се появи и българска следа – дипломатът и бивш пратеник на ООН Николай Младенов, както и бивш външен министър на България, очертаващ се като ключова фигура в следвоенната структура за управление на Газа.

Според източници на Financial Times, той ще оглави новосъздадения изпълнителен комитет за координиране на връзката между борда за мир и палестинския орган, отговарящ за ежедневното управление на Ивицата Газа.

FT: Николай Младенов може да оглави ключовия орган в следвоенното управление на Газа

В края на годината, ситуацията в Газа остава без положителна развръзка.

Първата фаза на споразумението, влязла в сила през октомври, като цяло се спазва. Но втората, която призовава Хамас да се разоръжи и изисква изтеглянето на израелските военни сили, се оказа трудна.

Нетаняху заяви, че тя не може да започне, докато Хамас не върне останките на последния загинал израелски заложник. Тръмп изрази надеждите си да се премине към втората фаза „колкото се може по-бързо. Но трябва да има разоръжаване... трябва да разоръжим Хамас“, допълни президентът.

Живот на унижение: Газа между наводненията и блокирания мирен процес

Ноември: COP 30 – юбилейната конференция за климата, която… не промени нищо

Представители на близо 200 държави – всички страни по климатичната конвенция на ООН, постигнаха ново споразумение за борба с климатичните промени по време на COP30, годишната климатична среща на ООН, проведена в Белем, Бразилия между 10 и 22 ноември.

Голяма част от делегациите обаче останаха разочаровани, тъй като финалният текст не включваше нови мерки за изкопаемите горива или спиране на обезлесяването.

Сред присъстващите бяха британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва.

На място бяха и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Принц Уилям говори от името на крал Чарлз и предупреди за „бързо наближаващите климатични рискове“.

Сянката на Тръмп надвисва над COP30 в Бразилия

Големите отсъстващи бяха двама ключови лидери – китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп, тъй като именно техните страни са най-големите световни замърсители.

Конференцията се проведе в ключов момент, в който глобалните климатични цели са изправени пред сериозни предизвикателства. След форума общата оценка на учените и наблюдателите беше, че договореното на COP30 едва ли ще промени курса на световните емисии.

COP30 в Бразилия: Консенсус без реален пробив в полза на климата

Декември: След провал с руските активи – ЕС одобри 90 млрд. евро за Украйна. Според Тръмп - мирът е "по-близо от всякога"

На 19 декември лидерите на ЕС постигнаха споразумение за заем от 90 млрд. евро за Украйна, финансиран чрез общия бюджет на блока, след като предложението за използване на замразени руски държавни активи се провали.

Финансовото споразумение е жизненоважна подкрепа за Украйна и идва в момент, когато Европа се стреми да отстоява правото си да влияе върху водените от САЩ мирни преговори за край на почти 4-годишната война.

В продължение на месеци европейските столици спореха за използването на 210 млрд. евро руски средства - по-голямата част от които в Белгия, като обезпечение за т.нар. репарационен заем за Киев.

Според информация на Financial Times Белгия е настоявала за широкообхватни гаранции, които да покрият всички финансови рискове по заема, което е довело до отхвърляне на тези условия от останалите политици.

ЕС одобри заем от 90 млрд. евро за Украйна след провала на плана с руските активи

Украйна предупреди, че е изправена пред финансов колапс в началото на 2026 г. без допълнителна подкрепа.

От своя страна европейските лидери бяха поели ангажимент да не напускат срещата в Брюксел без договорено решение за финансова помощ, който след преговори, продължили цяла нощ, успяха да изпълнят.

„Избегнахме хаос, избегнахме разделение.“, заключи в края белгийският премиер Барт де Вевер.

Мирът в Украйна е „по-близо от всякога“, заяви Тръмп. Но нерешените въпроси за края на войната остават

В последните часове на годината Тръмп прие Зеленски в имението си във Флорида, като малко преди срещата съобщи, че е провел "много продуктивен разговор" с Путин.

Президентът на САЩ заяви, че споразумението за прекратяване на войната в Украйна е „по-близо от всякога“, но въпреки това призна, че „трудните“ въпроси относно бъдещето на Донбас все още не са решени.  Остават и фундаментални проблеми като този за гаранциите за сигурност, които да попречат на Русия да атакува отново.

Зеленски заяви, че е поискал от Тръмп гаранции за сигурност за период до 50 години, а настоящият мирен план предвижда период от 15 години. Според него „Русия явно не иска примирие засега“, като буквално до края на годината страната продължи да атакува Украйна с дронове и ракети.

Перспективата за мир остава в глобалните очаквания за 2026 г.