Френският премиер Франсоа Байру загуби вот на доверие в понеделник, с което правителството му приключва само след девет месеца и засили натиска върху президента Еманюел Макрон да овладее задълбочаващата се политическа криза.

Байру, опитен центрист и съюзник на Макрон, рискува премиерския си пост, търсейки парламентарна подкрепа за своя пакет от 44 милиарда евро под формата на данъчни увеличения и съкращения на разходите.

Вотът бе отхвърлен с 364 срещу 194 гласа в Националното събрание, след като опозиционните партии от целия политически спектър се обединиха срещу него.

Байру завърши мандата си с предизвикателна реч, предупреждавайки, че проблемът с дълга на Франция няма да изчезне без решителни действия.

„Вие имате властта да свалите правителството, но нямате властта да изтриете реалността“, заяви той пред депутатите преди гласуването, предава Financial Times.

Очаква се Байру да подаде официалната си оставка пред Макрон във вторник.

Свалянето му е едва третият случай от началото на Петата република през 1958 г., в който премиер е отстраняван чрез парламентарен вот.

Случаят е част от последиците от решението на Макрон да свика предсрочни избори миналата година - избори, които загуби, вкарвайки страната в ситуация на висящ парламент, в който крайната десница е укрепена, а левицата – „съживена“.

Въпреки липсата на парламентарно мнозинство, Байру изненадващо поиска вот на доверие, преди дори да представи официалния си бюджет за 2026 г. за обсъждане, което предизвика неразбиране и гняв сред опозицията.

Планът му, включващ и непопулярната идея за премахване на два национални почивни дни, целеше да свие бюджетния дефицит до 4,6% от БВП през следващата година, спрямо 5,4% до края на 2025 г.

Лидерите на опозиционните партии заявиха от парламентарната трибуна, че мерките на Байру за намаляване на дълга удрят несправедливо работещите и пенсионерите, докато щадят бизнеса и богатите.

Предшественикът на Байру - консерваторът Мишел Барние - беше отстранен от власт през декември миналата година само след три месеца на поста, след поредния бюджетен сблъсък.

Политическата парализа около бюджетния дефицит разклати инвеститорите, които повишиха цената на заемите след миналогодишните предсрочни избори. В момента Франция има третия по големина дълг в Европа - 114% от БВП, изпреварена единствено от Гърция и Италия.

Макрон е изправен пред все по-ограничен набор от възможности за изход от кризата.

Той ще се опита да намери премиер, който да издържи на атаките на опозицията достатъчно дълго, за да прокара бюджет до крайния срок в края на годината. Ако и следващото правителство се провали, Макрон може да бъде принуден да свика нови избори, макар че хора от обкръжението му твърдят, че засега той не желае да прави това, обобщава FT.

Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната „Национален сбор“, която разполага с най-много места в парламента, заяви, че единственият начин за излизане от задънената улица е връщане към избирателите.

„Разпускането на парламента не е просто вариант, то е задължение. Без предсрочни избори Макрон блокира страната“, каза Льо Пен.

Борис Валло, председател на социалистите в парламента, призова Макрон да назначи ляв премиер след провалите на Байру и Барние. „Ние сме готови. Нека дойде и ни потърси“, заяви Валло, цитиран от FT.