В свят, пренаситен с устройства, захранвани от изкуствен интелект (AI), асистенти и чатботове, започва да се заражда вълна на съпротива. Този нов подход, наричан „аналогов начин на живот“, се различава от краткотрайната дигитална детоксикация. Той e стремеж към забавяне на темпото и намиране на осезаеми начини за изпълнение на ежедневните задачи и забавления, особено в момент, когато платформите за генеративен AI все по-често мислят и действат вместо човека.

Трудно е да се определи точният мащаб на това явление, но популярността на определени офлайн хобита нараства лавинообразно, пише CNN. Веригата за арт материали Michael’s вече отчита ефекта – търсенията за „аналогови хобита“ на сайта им са се увеличили със 136% през последните шест месеца. Продажбите на комплекти за творчество са нараснали с 86% през 2025 г., като се очаква нов ръст от 30% до 40% през текущата година.

Търсенията за комплекти за плетене – едно от най-популярните „бабешки хобита“ – са се увеличили с 1200% през 2025 г. Търговският директор на Michael’s, Стейси Шивли, споделя пред CNN, че компанията планира да отдели повече място в магазините си за материали за плетене. Все повече хора използват приложните изкуства като почивка за психичното здраве и бягство от безкрайното превъртане на новини (doomscrolling), особено след пандемията от Covid-19. Според Шивли това е мащабна културна промяна, случваща се в момента.

Бизнес репортерът на CNN Рамиша Маруф решава да опита този „аналогов“ начин на живот – за два дни тя живее като през 90-те години. В нейния случай това означава да остави настрана три смартфона, лаптоп, два големи настолни монитора, четец Kindle и Алекса.

С нарастващата умора от технологиите нова тенденция заменя смартфоните с кръстословици и скицници, превръщайки обикновената чанта в инструмент за живот офлайн

Възходът на „аналоговата чанта“ – модният отговор на прекаленото време пред екрана

„Противник на AI до мозъка на костите си“

Преди да започне своето изпитание, Маруф разговаря с хора, които са потопени в „аналоговия“ свят. Например с 25-годишната Шонеси Баркър от Британска Колумбия човек може да се свърже само чрез стационарен телефон. Баркър, чийто първи досег с интернет е бил чрез фен групи в Twitter, днес смята, че в мрежата всичко е насочено към печалба и вече нищо не съществува само за удоволствие.

Преходът към аналогов живот не е труден за Баркър, която се описва като заклет противник на изкуствения интелект. Тя слуша радио и грамофонни плочи, притежава колекция от касети, DVD-та и VHS. Организира творчески вечери без технологии, пише бележки на ръка и ограничава времето пред компютъра. Най-голямата промяна за нея настъпва с използването на стационарен телефон у дома и приложение за „глупав телефон“ (dumb phone), когато е навън. Това е специализиран софтуер, който трансформира интерфейса на смартфона, като блокира социалните мрежи и браузърите и оставя достъпни само най-елементарните функции като повиквания и съобщения. По този начин устройството се превръща в инструмент, който не разсейва потребителя.

Въпреки това, дори за хора като Баркър е трудно да бъдат напълно офлайн, тъй като интернет остава единственият начин за популяризиране на нейния винтидж магазин. „Аз съм ходещ оксиморон – казвам, че искам да се махна от телефона си, но правя видеа в TikTok за това“, споделя тя.

Какво означава „аналогов преход“

Последователите на този тренд са уморени от негативните новини и „AI съдържанието“, което до голяма степен е повтарящо се и неоригинално. Авриел Епс, изследовател на изкуствения интелект, отбелязва, че това съдържание предизвиква умора поради своята еднообразност.

Аналоговият живот не означава пълно отричане на технологиите. Някои хора просто заменят Spotify с iPod или избират филмовата фотография, която изисква забавяне на темпото, пред заснемането на хиляди цифрови снимки. „Да станеш аналогов не означава непременно да се отрежеш от информацията в интернет, а по-скоро да отрежеш достъпа на интернет до информацията за теб“, обяснява Епс.

Снимките от началото на 2000-те вероятно са заличени от интернет пространството поради липсата на адекватна инфраструктура, отговаряща на внезапния напредък на технологиите

Изгубеното десетилетие на дигиталната фотография

Между представлението и реалността

Маруф започва своя 48-часов експеримент сравнително лесно – прекарва времето във водене на дневник и четене на класическа литература като „Брулени хълмове“. Основното предизвикателство обаче е усещането, че всичко това е вид „представление“, тъй като информацията за него се черпи именно от социалните медии.

Въпреки това, при една разходка до офиса без използването на технологии по пътя, бизнес репортерът забелязва детайли от градската среда, които обикновено остават скрити. По време на посещение в кръжок по плетене в библиотека в Бруклин, жени от всички възрасти споделят, че плетенето им помага да се отпускат и ангажира ръцете им така, че да не посягат към телефоните.

В края на двата дни времето се оказва достатъчно за дочитане на книга, изпращане на истинска пощенска картичка и усещане за постижение извън работата и синия екран. Иронично, но за много представители на поколението Z откриването на „аналоговия“ свят отново е дошло с тренд в TikTok.