Щатският долар понесе нов удар в началото на седмицата, понижавайки се до най-ниските нива от четири месеца насам. Натискът върху американската валута се засили на фона на нарастващите спекулации за координирана интервенция между САЩ и Япония в подкрепа на йената. Подобен ход би имал последици, които далеч надхвърлят валутните пазари и потенциално биха засегнали и американските акции.

Историческият прецедент е ясен. На 5 август 2024 г. рязкото обръщане на т.нар. yen carry trade, при който инвеститори заемат евтина японска валута, за да инвестират в по-високодоходни американски активи, беше посочено като една от ключовите причини за разпродажба на глобалните капиталови пазари. По-силна йена означава именно това – по-малко стимули да се използва японската валута като евтин източник на финансиране за покупка на американски акции.

Въпреки валутните сътресения основните борсови индекси в САЩ затвориха с ръст в понеделник. Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq нараснаха съответно с 0,6%, 0,5% и 0,4%, като Dow добави над 300 пункта. Покачването дойде след втора поредна седмица на загуби за индексите и в навечерието на натоварен период с ключови технологични отчети и решение на Федералния резерв за лихвените проценти.

В същото време фючърсите върху златото преминаха символичната граница от 5 000 долара за тройунция за първи път в историята.

Цените на среброто скочиха с 3,7% до $106 за тройунция, достигайки рекордни нива, докато доларът поевтиня с 0,5% спрямо кошница от основни търговски партньори

Златото проби $5 000 за първи път, докато доверието в долара отстъпва

Пазарите преработваха и нова порция политически рискове. Инвеститорите реагираха на заплахата на президента Доналд Тръмп за въвеждане на 100% мита върху вноса от Канада, ако канадският премиер Марк Карни постигне търговско споразумение с Китай.

Допълнително напрежение внесе и рискът от ново спиране на работата на федералното правителство, след като демократите в Сената заявиха, че няма да подкрепят бюджета без промени в разпоредбите за Министерството на вътрешната сигурност, след смъртоносната стрелба срещу протестиращ в Минеаполис през уикенда.

На валутните пазари натискът върху долара беше отчетлив. ICE U.S. Dollar Index, който измерва представянето на долара спрямо кошница от шест основни валути, се понижи с около 0,6% до нива около 97 пункта, като в рамките на деня слезе до 96,85 – най-ниското му равнище от септември миналата година. Още в края на предходната седмица индексът отчете най-слабото си седмично представяне от края на май.

Сред факторите, допринесли за отслабването, бяха информации, че Федералният резерв на Ню Йорк е осъществил контакт с потенциални контрагенти, за да проучи пазарните нива на валутната двойка долар-йена. Този ход беше интерпретиран като сигнал за възможна интервенция с цел подкрепа на японската валута.

Йената реагира бързо, като се засили до диапазона 153–154 за долар. Само преди около две седмици тя се търгуваше около 159 за долар – едно от най-слабите ѝ нива за последните поне 30 години.

Строго управляваната датска крона също попада в центъра на вниманието на пазарите. Тя отслабна, но остава близо до централния курс, по който е фиксирана към еврото

Доларът страда най-силно от новите тарифни заплахи заради Гренландия

Продължителното ѝ отслабване през последното десетилетие беше пряко следствие от значително по-ниските лихвени проценти в Япония спрямо САЩ, което превърна йената в предпочитан инструмент за carry trade стратегии.

Допълнителен натиск върху валутата се появи по-рано този месец и в края на миналата година, след очаквания, че японският премиер Санае Такаичи обмисля по-агресивни фискални стимули за подкрепа на икономиката.

Тези спекулации изтласкаха доходността по 40-годишните японски облигации към рекордни нива над 4%. В последните дни обаче йената започна да се стабилизира, тъй като пазарите все по-активно залагат на координирана интервенция между Токио и Вашингтон. Инвестиционната банка Jefferies е сред институциите, които смятат, че поскъпването на йената може да продължи.

„Пазарът от доста време е настроен мечо към долара, а риториката около интервенция в подкрепа на йената рязко се засили“, коментира анализаторът Амарджит Сахота от Klarity FX.

По думите му, по-силната японска валута би означавала, че инвеститорите започват да се отдръпват от използването на евтината йена за покупка на американски акции – процес, който според него е „до известна степен закъснял“.

Джоузеф Брусуелас, главен икономист на RSM US, е още по-категоричен и смята, че интервенция между САЩ и Япония е „неизбежна“. От своя страна Кати Джоунс от Schwab Center for Financial Research предупреждава, че подобна намеса може единствено да забави инерцията, но за трайно обръщане на тенденцията са необходими промени във фундаментите.

Инвеститорът Майкъл Бъри, станал известен с предвиждането на ипотечната криза от 2008 г., също заяви, че йената отдавна е узряла за обръщане на тренда, което ще има „множество последици“.

Перспективите за долара остават несигурни. Индексът ICE е едва над нивата от юли и септември миналата година, когато доларът беше под натиск заради търговски мита, икономически сигнали за забавяне и очаквания за агресивни понижения на лихвите от страна на Фед.