Няколко европейски държави вече открито подкрепят разговори за създаване на ядрен възпиращ механизъм, който да допълва американския чадър, на фона на отслабващото доверие в САЩ при управлението на Доналд Тръмп.

Високопоставени представители на две балтийски страни казват пред POLITICO, че макар НАТО да остава основата на ядреното възпиране, Европа трябва да обсъжда и собствената си роля. Темата е получила нова енергия както в публичните изказвания, така и в неформалните разговори по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

Тласъкът за подобен дебат идва от съмненията дали САЩ биха реагирали решително при евентуална руска атака. Тези притеснения не се разсеяха дори след сравнително умерения тон на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в речта му в събота.

Водещият дипломат на САЩ настоява за по-силна и по-самостоятелна Европа, реиндустриализация на Запада и обновяване на трансатлантическия съюз

„Винаги ще бъдем дете на Европа“: Рубио призова за рестарт на трансатлантическия съюз

Естония не изключва участие в начални дискусии за общ европейски ядрен възпиращ механизъм, коментира заместник-министърът на отбраната Туули Дунетон. По думите ѝ страната е „винаги отворена за обсъждане“ със съюзниците, подчертавайки, че САЩ остават ангажирани с ядреното възпиране на съюзниците.

Сходна позиция изрази и латвийският премиер Евика Силиня. Според нея ядреното възпиране може да отвори нови възможности, стига действията да са в рамките на международните ангажименти.

Скептицизмът към Вашингтон се засили, след като Тръмп постави под въпрос ангажимента по член 5 на НАТО, омаловажи приноса на съюзниците в Афганистан и нееднократно коментира анексиране на Гренландия. Това подтиква европейските столици да търсят допълнителна „застраховка“.

На практика фокусът неизбежно пада върху Франция и Великобритания - единствените ядрени сили в Европа. Париж, за разлика от Лондон, не участва в Групата за ядрено планиране на НАТО. Френските президенти традиционно подчертават европейското измерение на националните интереси на Франция, но държат решението за задействане на ядрен механизъм да остава изцяло национален прерогатив.

Европейски и американски лидери говорят за „НАТО 3.0“, но в отношенията между двете страни вече настъпва промяна

Европа поема по свой път - с (не)любезното съдействие на Тръмп

Темата за европейското ядрено възпиране беше засегната и от германския канцлер Фридрих Мерц, и от президента Еманюел Макрон в техните изказвания в Мюнхен. Латвийският външен министър Байба Браже я определи като една от централните за форума, а белгийският министър на отбраната Тео Франкен е участвал в закрити обсъждания по въпроса.

Единство обаче няма. Испанският премиер Педро Санчес призна нуждата Европа да укрепи отбраната си срещу Русия, но отхвърли ядреното превъоръжаване като решение.

От американска страна заместник-министърът на отбраната Елбридж Колби увери, че ядреният чадър на САЩ над Европа остава, макар Вашингтон да очаква по-голям европейски принос в конвенционалната отбрана.

Ядрените разговори между Франция, Германия и други страни, включително Швеция, засега са в ранен етап. Макрон вече загатна за „преосмисляне“ на възпирането, така че то да отчита и конвенционални системи като ракети с голям обсег. Подробна реч за френската ядрена доктрина се очаква през март.

Анализ, представен в кулоарите на конференцията, очертава шест възможни пътя за Европа - от засилване на американското възпиране и по-голяма роля на Франция и Великобритания до наднационален модел, изграждане на нови национални арсенали или по-силен фокус върху конвенционалните сили.

Някои съюзници призовават Франция да се включи в официалния процес на ядрено планиране на НАТО, за да се обвърже по-тясно френският арсенал с европейската сигурност. Френският заместник-министър на отбраната Алис Руфо обаче заяви в Мюнхен, че Париж „няма намерение“ да предприема такава стъпка.

Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс подчерта:

„Уважаваме суверенните решения на държавите“, но добави, че страната му е „отворена да интегрира възможно най-много френските ядрени способности в ядрената рамка на НАТО“.

Френският президент обяви, че Русия е отслабена от войната, че мир без Европа е невъзможен и че ЕС трябва да намали стратегическите си зависимости, включително в отбраната и технологиите

„Трябва да бъдем уважавани“: Макрон настоява за по-самоуверена Европа и нов баланс със САЩ

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също не се обяви против дискусиите, стига те да не подкопават ролята на САЩ.

„Всяка дискусия в Европа, която прави колективния ядрен отговор по-силен - добре. Но никой в Европа не твърди, че това трябва да бъде заместител на американския ядрен чадър.“

Следващият ключов момент ще бъде речта на Еманюел Макрон през март, към която вече има значителни очаквания.