След години на неизпълнение на целите на НАТО за разходи, Берлин отпусна стотици милиарди евро за превъоръжаване след пълномащабното нахлуване на Владимир Путин в Украйна през 2022 г.

Голяма част от средствата обаче отидоха за мащабни проекти – включително 35 американски изтребителя F-35, Eurofighter Typhoon, хеликоптери Chinook, както и нови военни кораби и подводници. Подготвят се и поръчки за хиляди танкове и бронирани машини.

Тези решения предизвикаха опасения сред анализатори и нови компании, че Германия инвестира твърде много в конвенционални оръжия като танкове – основно в полза на утвърдени оръжейни производители – вместо в безпилотни системи, задвижвани от изкуствен интелект.

Сега висши германски представители в отбраната обещават да насочат повече средства към иновации и стартъпи на фона на нарастващите критики за начина, по който се изразходва огромният военен бюджет на страната, отбелязва Financial Times.

Говорейки на Мюнхенската конференция по сигурността през уикенда, където беше попитан дали Берлин се готви „за старата или за новата война“, министърът на отбраната Борис Писториус обеща, че той и неговият екип „се учат всеки ден“ от войната в Украйна и бързото темпо на иновациите на бойното поле.

„Ако преди пет години някой ни беше казал, че дроновете ще играят толкова важна и решаваща роля, никой нямаше да повярва“, каза той.

В тази връзка Писториус заяви, че най-голямата държава в ЕС ще прави „все повече инвестиции в иновации, нови технологии, сътрудничество със стартъпи и съвместна работа между стартъпи и Бундесвера“.

Началникът на германската армия Кристиан Фройдинг заяви, че войниците все още се нуждаят от „традиционни системи като бойни танкове и гаубици“, но добави, че армията трябва също „да насърчава иновативния дух“ и да мисли „немислимото“.

Базираният в Дюселдорф концерн Rheinmetall изчислява, че е получил около 40% от специалния отбранителен фонд от 100 млрд. евро, обявен от Германия през 2022 г., и се надява да запази този дял при нови договори за още стотици милиарди през следващите години.

Флориан Зайбел, съосновател на германската компания за наблюдателни дронове Quantum Systems, посочи именно Rheinmetall, предупреждавайки, че Берлин не отделя достатъчно средства за автономни системи и изкуствен интелект.

„Да се похарчат 500 млрд. евро само от Германия, от които 495 млрд. да отидат при Rheinmetall и подобни компании, не е нужното… пари има достатъчно, но ги харчим за грешните неща“, коментира той, цитиран от FT.

„Ще похарчим стотици милиарди за оборудване, което ще стои по складове, а децата и внуците ми ще трябва да работят, за да изплащат дълга към банките.“

Макар Quantum да е сред няколкото стартъпа, спечелили договори за дронове с Бундесвера през последните месеци, сумите са малка част от общите разходи в държава с отбранителен бюджет от 118 млрд. евро тази година.

Мориц Шуларик, директор на Kiel Institute for the World Economy, изчислява, че „95–98%“ от германските отбранителни разходи след 2022 г. са отишли за „традиционни наследени поръчки“.

Шуларик, който е и съветник на германското министерство на икономиката по въпросите на отбранителната индустрия, предупреди на конференцията, че настоящият подход не подготвя Европа да се противопостави на руската агресия и същевременно пропуска по-широките икономически ползи от подкрепата за гъвкави и иновативни млади компании. Той призова:

„Трябва да заделим много по-голям дял за иновационни поръчки, давайки си сметка, че част от тях няма да успеят.“