Солното царство на Полша: Как една мина се превърна в туристическа атракция?

Надолу се слиза по 380 стълби. Стигнеш ли до края им, попадаш в един сив свят. Стените приличат на скала, но имат вкус на сол. И как разбираме това? Самият екскурзовод подканва: „Оближете стената“.

Съвсем сериозно, това е част от туристическата обиколка. Мястото е на югоизток от Краков, вторият по големина град в Полша. Това е подземното царство на някогашната солна мина „Величка“. Днес галериите са едновременно параклис и туристическа атракция.

Всеки ден около 9 хил. души минават през това място, пише CNN. Още през 1978 г. някогашната солна мина е обявена от ЮНЕСКО за обект от културното наследство. Производството на сол спира окончателно през 1996 г. след цели 700 години експлоатация и над 240 километра галерии.

Гърция е столицата на „dock and dine” туризма

През седемте века, през които се добива сол, миньорите във „Величка“ прокопават тунели и галерии на девет нива, като достигат дълбочина до 330 метра. В наши дни едва около 2% от направеното за тях е отворено за посещения. Но дори тази малка част е впечатляваща.

Заедно с екскурзоводи посетителите минават по т.нар. миньорски маршрут – 3 километра за около два часа. Дават им челник и каска, с които обикалят из прокопаните на ръка галерии. Обиколката завършва на 137 метра под земята.

„Солните стени не са бели, защото натриевият хлорид е с примеси“, обяснява екскурзоводката Патриция Антоняк, докато зорко наблюдава групата си и им подвиква къде може и къде не може да облизват стените.

Въпреки че солта не е с обичайния цвят, тя е годна за консумация и в продължение на векове е използвана за консервация и обработка на храни. Находището във „Величка“ е сравнително „младо“ - на 13.5 млн. години. До 1743 г. във „Величка“ се копае на ръка, а след това започват да използват и барут за взривяване на земните пластове.

Getty Images | Солна мина „Величка“

Добивът започва още през XIII век, а стотина години по-късно крал Казимир III осъзнава икономическото значение на суровината и използва приходите, за да финансира създаването на първия полски университет.

И макар че работата в солната мина не е толкова опасна, колкото във въглищна например, все пак е изтощително. Прокопаването на една галерия може да отнеме десетилетия като в нея често се трудят няколко поколения от едно семейство.

През Втората световна война, когато територията на Полша е разделена между Германия и СССР, немците създават подземна фабрика за производство на части за самолети, но скоро се отказват от тази идея, защото се оказва, че влагата и солта бързо корозират металните елементи.

Туризмът започва още през XVIII век, макар и не в такива мащаби. В началото се организират посещения рядко като гостите се разхождат около подземното езеро. Смята се, че един от първите посетители е световноизвестният полски астроном Николай Коперник.

Остров Шура в Червено море се превръща в нова луксозна дестинация за богати туристи

В края на XIX век започва прокопаването на подземния параклис, което продължава цели 67 години. Работата завършва през 1964 г. и до днес пространството се използва за отслужване на литургии, а понякога – и за сватби.

През следващите десетилетия „Величка“ се развива с все повече атракции. Днес две зали са оборудвани като пространства за частни партита. Едната е с височина близо 36 метра. Там се правят дори скокове с бънджи. Създаден е и СПА център, който се намира на 137 метра под земята. Специализиран е в „дихателни процедури“ - нещо като подземна версия на солните стаи.

„Тук условията винаги са били по-здравословни от тези във въглищните мини. Работещите тук са се разболявали много по-рядко от типичните за миньорите заболявания. Въздухът е чист, а солта абсорбира влагата, което пък намалява разпространението на вредни микроорганизми“, посочва Антоняк.

Макар че днес „Величка“ не функционира като мина, това не означава, че там не работят миньори. Тъкмо обратното. В наши дни около 380 души са заети с поддръжката на някогашното съоръжение.

Причината е, че структурите на галериите са заплашени от срутване заради водата в и около тях. Ето защо тези хора непрекъснато изпомпват вода и проверяват стабилността на прокопаните пространства.

„Те трябва да са сигурни, че е безопасно вътре да се пускат посетители. Така че трябва да гарантират, че дървените носещи конструкции все още са достатъчно здрави, за да поддържат тавана“, казва Антоняк.

На тези миньори, допълва тя, днес се гледа като на пазители на подземното царство, изсечено от сол.