„Имаме все повече възможности, а те – все по-малко“: Хегсет очертава решаваща фаза на войната с Иран

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет обяви най-ясния сигнал досега, че Вашингтон се опитва едновременно да поддържа военния натиск и да отвори пространство за изход от конфликта. На съвместна пресконференция с председателя на Съвета на началник-щабовете на САЩ ген. Дан Кейн той разкри, че през последните дни е направил тайно посещение в Близкия изток, където се е срещнал с войници, пилоти и анализатори от Военновъздушните сили.

„Станах свидетел на смъртоносна сила. Срещнах авиатор, докато слънцето залязваше и над пистата се спускаше хлад. Когато я попитах от какво се нуждаят, тя просто ме погледна с хитра усмивка и каза: „Още бомби, сър. И по-големи“. С радост ще изпълним молбата ѝ“, сподели Хегсет.

„Чух, че искаме всичко по-бързо“, каза Хегсет, предавайки настроенията сред военните. „Скорост като във война.“

В същия контекст той отправи и директно послание към Техеран, като призова Иран да постигне споразумение, за да избегне по-продължителен конфликт.

„Имаме все повече възможности, а те – все по-малко. Само за един месец ние зададохме условията. Предстоящите дни ще бъдат решаващи.“

„Иран знае това и на практика няма какво да направи във военно отношение.“

Военната картина обаче остава ескалираща. Хегсет заяви, че пилотите на F-15, чиито самолети бяха свалени по погрешка в началото на войната от кувейтски изтребител, „остават в действие“ и в последните дни са участвали в удари по Техеран.

Това се случва на фона на продължаващи американски операции срещу Иран. По информация на The Wall Street Journal САЩ са атакували голям склад за боеприпаси в Исфахан с 2000-фунтови бункерни бомби, докато Обединените арабски емирства преживяха един от най-интензивните дни на ирански атаки от началото на конфликта.

Министърът на отбраната се обърна и към НАТО, като заяви, че „много неща станаха пределно ясни“ относно това какво съюзниците на САЩ „биха били готови да направят за Съединените американски щати, когато предприемаме операция от такъв мащаб от името на свободния свят“.

Хегсет добави, че президентът Доналд Тръмп ще реши как ще изглежда НАТО след края на войната с Иран.

Същевременно Тръмп засили натиска върху съюзниците на САЩ, настоявайки те да поемат по-голяма тежест в конфликта и особено в кризата около Ормузкия проток. В публикация в Truth Social той призова други държави сами да предприемат операция за отнемане на контрола над протока от Иран.

„Съберете малко закъсняла смелост, отидете в протока и просто ГО ВЗЕМЕТЕ. Ще трябва да започнете да се учите да се биете сами, САЩ вече няма да са там, за да ви помагат, точно както и вие не бяхте там за нас“, написа Тръмп.

Той добави: „Иран по същество е разгромен. Трудната част е свършена. Отидете и си вземете собствения петрол!“

WSJ: Тръмп е заявил пред съветници, че е готов да прекрати войната - без да отваря Ормузкия проток

Този натиск е придружен и от все по-остри публични упреци към европейските съюзници. Тръмп заяви, че Франция е спряла самолети с военни доставки да прелитат над нейна територия по пътя към Израел, и предупреди: „САЩ ще запомнят това.“

На този фон вече е известно, че Испания от седмици държи въздушното си пространство затворено за американски военни полети, свързани с войната, а преди няколко дни Италия е отказала на американски бомбардировачи достъп до база в Сицилия по пътя им към Близкия изток.

Паралелно с публичната ескалация обаче от Вашингтон идват и сигнали, че Белият дом търси начин да не затъне в по-дълга операция. По-рано WSJ съобщи, че Тръмп е казал на свои съветници, че е готов да прекрати войната с Иран, дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен, а евентуалната сложна операция по възстановяване на корабоплаването бъде оставена за по-късен етап.

Самият Тръмп каза също, че САЩ са разговаряли с председателя на иранския парламент Мохамад-Багер Галибаф, което подсказва, че въпреки интензивните удари дипломатическият канал не е напълно прекъснат.

Междувременно конфликтът вече нанася пряк удар по търговските маршрути и енергийната инфраструктура в региона.

Кувейтски петролен танкер беше ударен край Дубай, което предизвика пожар, но без пострадали.

Иранският парламент пък одобри план за събиране на такси от корабите, преминаващи през Ормузкия проток, тоест Техеран се опитва не просто да затрудни корабоплаването, а и да го превърне в инструмент за политически и икономически натиск.

Междувременно Иран обвини САЩ и Израел в атака срещу кей на остров Кешм, разположен в самия проток. По данни на агенция ISNA при удара по кея „Бахман“ няма ранени граждани или служители, но символиката е очевидна: Кешм е една от ключовите точки, от които Техеран може да контролира движението на корабите в тази жизненоважна артерия.

Цените на бензина в САЩ надхвърлиха 4 долара за галон – най-високото ниво от 2022 г.

Военната ескалация не се ограничава до Иран и Персийския залив. Израел издаде заповед за евакуация на няколко квартала в южните предградия на Бейрут, където според страната Хизбула поддържа военна инфраструктура, която предстои да бъде ударена.

Израелските военни също така заявиха, че бойци на Хизбула са поели контрол над християнското село Кауза в южен Ливан и вече използват района за изстрелване на ракети, ракети с по-голям обсег и противотанкови атаки.

По думите на Израел групировката се е внедрила и в други християнски села през последните месеци. По-рано тази седмица израелската армия съобщи, че е открила инфраструктура и активност на Хизбула под църква в село в района на Хиам. Отделно Израел съобщи, че преразглежда два инцидента в южен Ливан, при които са били убити трима миротворци на ООН.

Всичко това вече има осезаем икономически ефект, особено в Европа.

Инфлацията в еврозоната скача рязко над целта на ЕЦБ, достигайки 2,5% през март

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 2,5% през март, което е най-високото ниво от повече от година. Инфлацията в България също се покачва през третия месец на 2026 г. – до 2,6% на годишна база. 

В Германия тя достига 2,8%, а в Ирландия, Гърция и Испания ръстът на потребителските цени надхвърли 3%.

Най-силен скок отчита Хърватия, където инфлацията се приближава до 5%.

Основният двигател са енергийните разходи, докато цените в други компоненти, като храни и услуги, се покачват по-умерено или дори леко отслабват.

Европа не зависи от енергията от Близкия изток в степента, в която зависи Азия, но остава силно изложена на рязкото поскъпване на петрола и природния газ. Европейската централна банка вече предупреди, че при тежък сценарий, при който конфликтът удари енергийната инфраструктура, инфлацията може да се ускори до 4,8% догодина.