Новият израелски закон, който предвижда смъртно наказание за палестинци, осъдени за смъртоносни атаки, предизвика остра международна реакция и засили опасенията за системна дискриминация и нарушения на международното право. Законодателството беше прието в понеделник от Кнесета и прави екзекуцията стандартно наказание за подобни престъпления, разглеждани от военни съдилища в окупирания Западен бряг.

Според върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк законът е „явно несъвместим с международноправните задължения на Израел“, включително с правото на живот. Той предупреди, че прилагането му по дискриминационен начин би представлявало особено тежко нарушение на международното право, а използването му спрямо жители на окупираните палестински територии може да се квалифицира като военно престъпление, цитира The Guardian.

Законът предвижда смъртното наказание да се налага по подразбиране на палестинци, признати за виновни в умишлени смъртоносни атаки, определени като терористични. Макар текстът формално да допуска прилагане и спрямо израелски граждани, критиците отбелязват, че формулировката за престъпления, които „отричат съществуването на Израел“, на практика прави почти невъзможно той да бъде използван срещу еврейски израелци.

Новият закон, подкрепен от кабинета на Нетаняху, предизвика международни критики и обвинения в дискриминация

Израел въвежда смъртно наказание чрез обесване за палестинци, извършили смъртоносни атаки

Съгласно разпоредбите екзекуциите ще се извършват чрез обесване, като срокът за изпълнение е до 90 дни след постановяване на присъдата. Осъдените ще бъдат държани в изолирани съоръжения без право на посещения, освен от упълномощен персонал, а правните консултации ще се осъществяват само чрез видеовръзка. Законът допуска възможност за доживотен затвор вместо смъртно наказание, но само при неясно дефинирани „специални обстоятелства“, и не предвижда право на помилване.

Правозащитни организации предупреждават, че тези разпоредби противоречат на международни конвенции. Четвъртата Женевска конвенция например изисква осъдените на смърт да имат право да поискат помилване и предвижда минимален срок от шест месеца между присъдата и изпълнението ѝ.

Допълнителни опасения поражда и функционирането на военните съдилища в Западния бряг. Според израелската правозащитна организация B’Tselem те разглеждат изключително дела срещу палестинци, имат около 96% осъдителни присъди и са обвинявани в използване на принуда или изтезания за извличане на самопризнания – твърдения, които Израел отрича.

Законът предизвика критики от страна на Европейския съюз и редица европейски държави. Говорител на ЕС го определи като „ясна стъпка назад“, а испанският премиер Педро Санчес заяви, че става дума за асиметрична мярка, при която „едно и също престъпление води до различно наказание“. Германия също изрази сериозна загриженост, подчертавайки, че отхвърлянето на смъртното наказание е основен принцип на нейната политика.

Според Human Rights Watch законът затвърждава дискриминацията и създава двустепенна система на правосъдие. „Смъртното наказание е необратимо и жестоко“, коментира заместник-директорът за Близкия изток Адам Кугъл, като предупреди, че съкратените срокове и ограниченията върху обжалванията намаляват възможностите за контрол върху присъдите.

В самия Израел законът вече е обект на съдебни оспорвания. Правозащитни организации и депутати са подали жалби до Върховния съд с искане той да бъде отменен, а редица юридически експерти смятат, че това е вероятен изход, тъй като текстът противоречи на международни норми. Според тях вероятността за реално извършване на екзекуции в близко бъдеще остава ниска.

Въпреки това приемането на закона предизвика силна тревога сред палестинците в Западния бряг, пише Reuters. В Рамала семейства на задържани организираха протест, настоявайки за неговата отмяна. Родители на обвиняеми изразиха страхове, че техни близки могат да бъдат осъдени на смърт без справедлив процес.

Нападенията на израелските сили и заселници не завършват с повдигане на обвинения

Безнаказаността като двигател на насилието на Западния бряг

Палестинските власти изчисляват, че между 45 и 47 задържани в момента очакват присъди по обвинения в убийство и биха могли да бъдат засегнати от новите разпоредби, ако те влязат в сила. Законът няма да се прилага със задна дата и няма да обхване извършителите на атаките от 7 октомври 2023 г., тъй като за тях все още се изготвя отделна правна рамка.

Законодателната инициатива идва на фона на засилен международен натиск върху Израел заради нарастващото насилие от страна на заселници срещу палестинци в Западния бряг и заради военните действия в Газа. Според наблюдатели нападенията на заселници рядко водят до обвинения, което допълнително засилва критиките за неравнопоставеност в правосъдието.

За крайнодесните сили в Израел законът представлява политическа победа. Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, един от основните му поддръжници, твърди, че смъртното наказание ще действа като възпиращ фактор срещу бъдещи атаки. Правозащитни организации обаче подчертават, че няма доказателства подобна мярка да намалява престъпността повече от доживотния затвор.