САЩ и Иран влизат в директни преговори на най-високо равнище от близо половин век в опит да сложат край на продължаващата повече от пет седмици война, която се разпространи в Близкия изток и предизвика глобална енергийна криза.

Американската делегация се оглавява от вицепрезидента Джей Ди Ванс и включва пратеника Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп. Иранският екип се ръководи от Мохамад Багер Галибаф – един от водещите военновременни лидери на страната, съобщиха държавните медии.

Началникът на пакистанската армия Асим Мунир, който поддържа близки отношения както с Тръмп, така и с иранското ръководство, е посредничил за срещата лице в лице между двете страни, съобщават източници, запознати с разговорите.

Това е първият път от Ислямската революция през 1979 г. насам, в който толкова високопоставени представители на САЩ и Иран водят директни преговори – показател за високия залог след седмици на ескалация.

Разговорите започнаха в Исламабад, след като двете страни проведоха отделни срещи с пакистанските власти, за да подготвят терена. Фокусът е върху отварянето на Ормузкия проток, споразумение по ядрената програма на Иран и исканията на Техеран за облекчаване на санкциите.

Преговарящи описват ситуацията като „задънена улица“ по въпроса за контрола върху протока. Именно отварянето му остава основният спорен момент. Според Financial Times Иран настоява да запази контрола върху водния път и да налага такси на преминаващите кораби.

Иранската държавна телевизия съобщи, че САЩ са се съгласили да освободят милиарди долари от ирански петролни средства, блокирани в чужбина – потенциално сериозна отстъпка от страна на Вашингтон.

Въпреки това САЩ са обсъждали възможността за размразяване на ирански активи, включително 6 млрд. долара, държани в Катар, чрез пакистанските посредници, според източници, запознати с разговорите.

Преговорите целят да надградят върху крехкото двуседмично примирие, договорено във вторник. Дипломати предупреждават, че остават дълбоки различия между страните след десетилетия на враждебност.

Вицепрезидентът ще бъде най-високопоставеният американски представител, участвал в преговори с Иран след Ислямската революция през 1979 г.

Джей Ди Ванс предупреди Иран срещу манипулации на преговорите в Пакистан

Преди войната САЩ и Иран водеха непреки разговори по ядрената програма, но ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари допълнително задълбочиха недоверието в Техеран.

Конфликтът усложни още повече преговорите, тъй като Иран увеличи влиянието си, след като затвори Ормузкия проток. Тръмп постави отварянето на протока като условие за примирието. Иран обаче спря преминаването на танкери след ескалацията на израелските удари срещу Хизбула.

В събота два американски военни кораба са преминали през Ормузкия проток за първи път от началото на войната. В сряда Израел започна мащабна бомбардировъчна кампания срещу Ливан, при която загинаха над 350 души, според местните власти.

Иран настоява Ливан да бъде включен в примирието, но САЩ твърдят, че това не е част от договореното. След като израелската офанзива застраши примирието, Тръмп се обади на израелския премиер Бенямин Нетаняху и го призова да ограничи ударите.

В петък вечерта САЩ организираха разговор между израелския и ливанския посланик във Вашингтон. Впоследствие Ливан и Израел се съгласиха да започнат преговори следващата седмица, съобщи президентът Жозеф Аун – първите директни разговори между двете страни от над четири десетилетия.

На този фон временното примирие остава крехко – с продължаващи атаки срещу „Хизбула“ и блокиран трафик в Ормузкия проток

В очакване на мирни преговори: Делегации на САЩ и Иран се събират в Пакистан, Израел даде зелена светлина на Ливан

Иран настоява също да запази правото си да събира такси от корабите, преминаващи през протока – позиция, която усложнява усилията на Тръмп да нормализира трафика и да охлади енергийните цени. Това е червена линия и за съюзниците на САЩ в Персийския залив.

Сериозни препятствия остават и по ядрената тема. Тръмп настоява Иран да се откаже от способността си да обогатява уран – искане, което Техеран последователно отхвърля.

Освен това страните трябва да намерят решение за запасите от около 440 кг уран, обогатен почти до оръжейно ниво, за които се смята, че се намират под руините на три ядрени обекта, поразени от САЩ по време на 12-дневната война миналия юни.

Въпреки всичко мащабът и нивото на делегациите показват, че и двете страни търсят изход. Иранската делегация включва около 70 представители, сред които външният министър Абас Арагчи, както и представители на отбраната, финансите и правосъдието.

Иран е настоявал именно Ванс да оглави американската делегация, тъй като го възприема като по-малко подкрепящ военната линия на Тръмп. Доверието към Уиткоф и Къшнър също е ерозирало след предишни преговори, пише FT.

Ислямската република смята, че е получила предимство, като затвори Ормузкия проток и атакува енергийна инфраструктура в региона, което изстреля цените на петрола и газа до многогодишни върхове.

В същото време Иран понесе тежки щети от хиляди въздушни удари на САЩ и Израел, които унищожиха ключови военни и индустриални обекти и ликвидираха част от висшето му ръководство.

Тръмп заяви тази седмица, че САЩ обсъждат облекчаване на санкциите и са готови да работят с Иран за премахване на „дълбоко заровения“ ядрен материал в поразените обекти.

Сумата от 6 млрд. долара, държана в Катар, първоначално е била замразена в Южна Корея и прехвърлена в Доха след сделка за размяна на затворници през 2023 г.

Средствата обаче остават блокирани, след като напрежението ескалира след атаката на Хамас от 7 октомври 2023 г., която отприщи нова вълна от регионални конфликти.