Все повече хора търсят съвет от изкуствен интелект. Юристите обаче подчертават, че AI не е адвокат и не трябва да се третира като такъв, особено при въпроси, свързани със свобода или правна отговорност. Повод за това е конкретен съдебен случай.

През тази година федерален съдия в Ню Йорк постановява, че бивш главен изпълнителен директор на фалирала финансова компания не може да защити разговорите си с AI от прокуратурата по дело за измами с ценни книжа, съобщава Reuters.

Решението води до промяна в практиката: адвокатите в САЩ вече предупреждават клиентите си, че разговори с чатботове като Claude и ChatGPT могат да бъдат изискани като доказателства както в наказателни, така и в граждански дела.

„Казваме на клиентите си: подходете с повишено внимание“, заявява адвокатът Александрия Гутиерес Свет от Kobre & Kim.

Проблемът, който компаниите отричаха: AI моделите могат да възпроизвеждат защитено съдържание

Къде е границата?

Разговорите между клиент и адвокат са защитени от закона чрез привилегията на поверителност. AI обаче не попада в тази категория. Споделянето на правна информация с трета страна, включително с чатбот, може да доведе до загуба на тази защита. Затова водещи адвокатски кантори вече дават указания на клиентите си как да ограничат риска разговори с изкуствен интелект да бъдат използвани в съда.

Някои кантори предприемат допълнителни мерки. Например нюйоркската Sher Tremonte изрично предупреждава в договорите си, че споделянето на адвокатски съвет с AI платформа може да доведе до отпадане на защитата на комуникацията.

В центъра на съдебния спор е Брадли Хепнър, бивш председател на GWG Holdings и основател на Beneficent. Той е обвинен във финансови и електронни измами и пледира невинен. Хепнър използва чатбота Claude за подготовка на материали по делото, които споделя с адвокатите си. Защитата твърди, че тези разговори трябва да останат поверителни, тъй като съдържат елементи от правната стратегия.

Прокуратурата обаче твърди, че AI не е адвокат и комуникацията не е защитена.

Съдията Джед Ракоф е категоричен. Няма и не може да има адвокатско-клиентско отношение между потребител и AI платформа, пише той в решението си от февруари. Съдът разпорежда Хепнър да предаде 31 документа, генерирани с помощта на Claude.

Правната рамка все още не е напълно изяснена. В отделен случай в Мичиган съдия Антъни Пати допуска жена, която се представлява сама, да запази разговорите си с ChatGPT като личен „работен продукт“, а не като външна комуникация.

Спрете да питате AI за проблемите си на работното място, съветва бизнес психолог

Проблемът е не само юридически, но и технологичен, тъй като условията за ползване на OpenAI и Anthropic позволяват споделяне на данни с трети страни. Компаниите изискват потребителите да не разчитат на чатботите като заместител на професионален правен съвет. Съдия Ракоф също подчертава, че платформата изрично предупреждава потребителите да не очакват поверителност.

В отговор адвокатските кантори въвеждат конкретни правила. Някои препоръчват използване на „затворени“ AI системи за корпоративни клиенти, които осигуряват по-висока степен на защита, макар и с ограничена съдебна практика. Други съветват клиентите да формулират внимателно заявките си към AI и да уточняват, че проучването се извършва по указание на адвокат, за да се запази част от защитата.

Кантората Debevoise & Plimpton препоръчва изрично да се посочва, че изследването е част от конкретно съдебно дело и се извършва по нареждане на защитата.

Очаква се съдилищата постепенно да изяснят кога AI разговорите могат да се използват като доказателства. Дотогава правният съвет остава консервативен: не обсъждайте делото си с никого извън адвоката си, включително с изкуствен интелект.