Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър ще бъдат домакини на среща в петък, на която съюзниците ще обсъдят изпращането на международни сили в Ормузкия проток. Целта е да се гарантират сигурността и свободното корабоплаване в региона веднага след края на конфликта на САЩ и Израел срещу Иран.

Техеран блокира този стратегически морски коридор веднага след началото на войната със САЩ и Израел на 28 февруари, което предизвика скок в глобалните цени на енергията. Сега, въпреки крехкото примирие, Вашингтон отговаря със собствена блокада върху иранските пристанища.

Европейските лидери са обезпокоени, че ако блокадата продължи, потребителите ще усетят последиците под формата на по-висока инфлация, недостиг на храни и отменени полети заради недостиг на авиационно гориво, пише France 24.

Военноморските сили на САЩ са спрели13 кораба да преминат през блокадата на иранските пристанища, съобщи Пентагонът

Хегсет за Ормузкия проток: Колкото и време да отнеме, ще поддържаме блокадата

Лидерите, които ще се присъединят към Стармър и Макрон от 12:00 GMT (15:00 ч. българско време) за срещата, провеждана основно чрез видеовръзка, се очаква да поискат пълно възстановяване на свободата на корабоплаване и да обсъдят икономическите щети от блокадата.

Но те ще „подготвят и разполагането, когато условията позволят, на строго отбранителна многонационална военна мисия, с цел гарантиране на свободата на корабоплаване“, се казва в поканата, изпратена от Елисейския дворец.

Официални представители подчертават, че подобна сила ще бъде разположена едва след края на войната. Макрон и Стармър вече водят усилия за създаване на европейска мисия в подкрепа на Украйна, която също би била разположена на територията на страната само след края на войната с Русия.

Очаква се на срещата Стармър да заяви, че „безусловното и незабавно възстановяване“ на корабоплаването в протока „е глобална отговорност“, се посочва в официално изявление на „Даунинг стрийт“.

Британският премиер ще подчертае, че съвместно с Макрон поемат ясен ангажимент „да създадат многонационална инициатива за защита на свободата на корабоплаване“. Тази мисия трябва да внесе спокойствие в търговския сектор и да подпомогне ключови операции по разминиране в региона.

Междувременно представител на френското президентство коментира, че съюзниците трябва да получат гаранции за взаимно отстъпление: „Иран се ангажира да не обстрелва преминаващи кораби, а САЩ – да не блокират кораби, влизащи или излизащи от Ормузкия проток“.

Тръмп заяви, че преговори между САЩ и Иран може да се проведат този уикенд

Прекратяването на огъня между Израел и Ливан влиза в сила

„Сериозни последици“

Срещата, която ще събере около 30 лидери от европейски страни, от Азия и Близкия изток, е и възможност Европа да демонстрира своите способности, след като до голяма степен беше изолирана от САЩ в дипломатическите усилия за прекратяване на войната.

Ключови фигури в ЕС като германския канцлер Фридрих Мерц и италианския премиер Джорджа Мелони ще присъстват лично, потвърдиха техните кабинети.

Според Елисейския дворец разговорите ще включват „държави, които не участват във военните действия“, а това означава, че Иран, Израел и САЩ няма да бъдат част от тях.

„Блокадата на Ормузкия проток има сериозни последици за световната икономика и съответно за ежедневието на френските граждани и бизнеса“, отбеляза в четвъртък френският външен министър Жан-Ноел Баро.

От „Даунинг стрийт“ обявиха, че вече се подготвя „съвместно военно усилие веднага щом условията позволят“. Военни ръководители ще се срещнат следващата седмица в щаба на британското военно командване в Нортууд, край Лондон, за допълнителни обсъждания.

Основният въпрос е какво следва, когато войната приключи, а според анализатори фокусът трябва да е в дългосрочните перспективи

Защо кризата в Ормузкия проток не може да е показател за бъдещето на енергийните пазари

Според френското президентство срещата ще обсъди и съдбата на над 20 000 моряци на борда на стотици плавателни съда, останали блокирани заради затварянето на протока.

„Това, което искаме да направим, е да изградим убедително предложение, което по същество представлява трети път между максималния натиск, прилаган досега от САЩ върху Иран, и възобновяването на войната“, посочи френският президентски представител.

Мерц, чиято страна първоначално бе резервирана към участие в мисия за Украйна, заяви, че Берлин е „по принцип готов да се включи“, но предупреди, че „все още сме много далеч от това“.

Той добави, че лидерите ще обсъдят и евентуалното участие на САЩ. Френският президентски представител обаче подчерта, че Вашингтон – като страна във въоръжения конфликт – не бива да участва в тази мисия.