Акциите на Samsung Electronics поскъпнаха с над 15% в сряда, изтласквайки пазарната капитализация на технологичния гигант над границата от 1 трилион долара, тъй като инвеститорите продължават да се насочват към компании, свързани с изкуствения интелект.

Samsung стана втората азиатска компания, преминала прага от 1 трилион долара след TSMC.

Акциите на компанията достигнаха нов исторически връх и са на път към най-голямото еднодневно поскъпване в историята си.

Ръстът идва след рекордните резултати на Samsung за първото тримесечие, обявени миналата седмица. Оперативната печалба нараства над осем пъти до 57,2 трилиона вона, а приходите достигат рекордните 133,9 трилиона вона.

Оперативната печалба за първото тримесечие дори надвишава цялата печалба на компанията за 2025 г., която е била 43,6 трилиона вона.

Поскъпването е подкрепено и от информация на Bloomberg, че Apple е провела предварителни разговори със Samsung и Intel за производство на чипове за свои устройства в САЩ, което би намалило зависимостта ѝ от дългогодишния партньор TSMC.

Акциите на другия южнокорейски гигант в чиповете SK Hynix също скочиха с над 10%, което помогна на основния индекс Kospi да нарасне с над 5% и за първи път да премине границата от 7000 пункта.

Продажбите на чипове с висока пропускателна способност (HBM) подкрепят рентабилността на Samsung, но компанията продължава да се сблъсква със силна конкуренция, след като загуби ранното си предимство на този пазар в полза на SK Hynix.

Samsung работи активно за намаляване на изоставането си в бързо растящия сегмент на паметите за изкуствен интелект. През февруари компанията обяви, че първа в света е започнала масово производство на чипове HBM4 и вече ги доставя на клиенти.

HBM4 е шестото и най-ново поколение памет с висока пропускателна способност. Очаква се тези чипове да играят ключова роля в предстоящата AI архитектура Vera Rubin на Nvidia, предназначена за обработка на сложни изчислителни задачи в центрове за данни.

Според анализатори рязкото поскъпване на Samsung се дължи на силното търсене на памет за изкуствен интелект, ограниченото предлагане и подобрената конкурентоспособност при HBM чиповете.

„Наблюдава се сериозен недостиг на DRAM и NAND памет заради бурното търсене от страна на AI приложенията, които изискват голяма пропускателна способност и капацитет за съхранение“, коментира пред CNBC Ю Дзин Дзие, анализатор в Morningstar.

DRAM чиповете представляват бърза, но временна памет, използвана активно от процесорите, докато NAND чиповете са по-бавни, но запазват информацията дори при изключване на устройството.

Въпреки усилията за увеличаване на производството, изграждането на нови мощности в полупроводниковата индустрия обикновено отнема между две и три години, което означава, че предлагането ще остане ограничено в краткосрочен план. Това подкрепя очакванията за по-високи печалби и маржове през следващите една-две години.

Дори при планираното разширяване на производството в следващите години, високите цени на паметта и силните финансови резултати на Samsung и конкурентите ѝ вероятно ще се запазят още известно време, посочват експерти.

Освен това обратната връзка от клиенти за новите HBM4 чипове на Samsung е положителна, което помага на компанията да навакса технологичното изоставане спрямо SK Hynix.

Въпреки че SK Hynix все още води на пазара на HBM с около 55% дял срещу приблизително 25% за Samsung, анализаторите отбелязват, че инвеститорите са по-малко притеснени от тази разлика, тъй като рентабилността при традиционната DRAM памет наскоро е изпреварила тази на HBM.

Новината за Samsung следва ръстовете на основните борсови индекси в САЩ от вторник, водени от технологичните акции.

Технологично ориентираният Nasdaq Composite, бенчмаркът S&P 500 и индустриалният индекс Dow Jones нараснаха съответно с 1%, 0,8% и 0,7%, като Dow добави около 350 пункта. S&P 500 и Nasdaq затвориха на рекордни нива

Подкрепен от скок от 13% в акциите на Intel и ръстове съответно от 12% и 11% при Sandisk и Micron Technology, Nasdaq надмина предишния си рекорд от 25 223,12 пункта, а S&P 500 премина историческия си връх от 7272,52 пункта – и двата поставени миналия петък.

Акциите на технологични гиганти от т.нар. „Великолепна седморка“ показаха смесено представяне за втори пореден ден, като Apple поведе с ръст от 2,5%.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която влияе върху лихвите по ипотеките и потребителските кредити, се понижи до 4,43% от над 4,44% при затварянето в понеделник.

Фючърсите върху златото нараснаха с 0,8% до 4570 долара за тройунция.

Биткойнът се търгуваше около 81 700 долара малко след затварянето на борсите, спрямо около 79 800 долара по-рано през нощта.

Индексът на щатския долар, който измерва стойността на долара спрямо кошница от валути, се повиши с 0,1% до 98,50.