Компанията за AI чипове Cerebras Systems дебютира на борсата в четвъртък, превръщайки се в първото от очакваните няколко големи първични публични предлагания на AI компании през 2026 г.

Само ден след дебюта си на Nasdaq компанията се превърна в едно от най-горещите имена на пазара. Акциите скочиха с около 68% още в първия ден на търговията, след като IPO-то беше оценено на 185 долара за акция, а книжата затвориха при 311 долара.

Основана през 2015 г. от Андрю Фелдман и екип инженери от продадената по-късно на AMD компания SeaMicro, Cerebras години наред беше една от по-тихите компании в AI бума. През 2019 г. тя представи първия си гигантски Wafer-Scale Engine, а в началото на тази година подписа договор за над 10 млрд. долара с OpenAI за изчислителна мощ до 2028 г.

Cerebras влиза в директна битка с най-големите играчи в индустрията за AI чипове, сред които Nvidia и AMD, опитвайки се да отнеме пазарен дял в областта на обучението и използването на AI модели.

Но Cerebras не произвежда същия тип чипове като големите си конкуренти. Всъщност компанията оперира като никоя друга.

Най-голямата разлика е размерът.

Когато човек си представи компютърен процесор, обикновено мисли за нещо с размерите на пощенска марка. Някои са малко по-големи, други по-малки, но като цяло попадат в подобни размери. Cerebras тръгва в напълно различна посока и създава това, което определя като най-големия комерсиален чип, произвеждан някога. Размерът е приблизително колкото един iPad, пише Yahoo Finance.

Технологията се нарича WSE (wafer-sized engine). Вместо да произвежда малки отделни чипове, изрязани от по-голяма силициева пластина, Cerebras използва цялата пластина като един-единствен процесор.

При графичните процесори на Nvidia и AMD или процесорите на Intel от една пластина се изрязват множество отделни чипове.

Компанията сравнява подхода с пица. Традиционните производители вземат едно парче наведнъж. Ако искат по-голям процесор, могат да свържат няколко „парчета“. Cerebras използва цялата пица.

Защо това има значение?

Защото колкото по-голям е чипът, толкова повече изчислителна мощ и памет могат да бъдат побрани в него. Това позволява по-висока скорост на обработка и пренос на данни спрямо системи, които комбинират множество чипове.

Недостатъкът е, че производството на толкова огромен полупроводник е изключително сложно и скъпо.

Ако нещо се обърка при чип с размерите на цяла пластина, целият продукт е бракуван.

При производството на силициеви пластини част от отделните сегменти неизбежно съдържат дефекти. Обикновено тези чипове се захвърлят или се продават като по-нисък клас продукти.

Cerebras твърди, че е разработила архитектура, устойчива на дефекти, която може да заобикаля проблемните участъци в пластината и да позволява тя да функционира като единен процесор.

Компанията използва и т.нар. SRAM памет (статична памет с произволен достъп), докато повечето традиционни чипове използват DRAM.

Основната разлика е, че SRAM е значително по-бърза, но и много по-сложна, по-голяма и по-скъпа. Огромният размер на пластината обаче позволява на Cerebras да използва този тип памет.

Допълнително предимство идва от факта, че при системата на Cerebras компонентите са разположени в рамките на един общ процесор. Така данните изминават по-кратък път в сравнение със системите на Nvidia и AMD, където множество отделни чипове постоянно обменят информация помежду си.

Резултатът според компанията е процесор, който осигурява AI отговори до 15 пъти по-бързо от „водещите решения, базирани на графични процесори“.

Това обаче не означава, че технологията на Cerebras е правилният избор във всеки сценарий или че подобни гигантски процесори ще направят традиционните чипове излишни.

„По-малките чипове остават по-практични за повечето приложения, защото са по-евтини, по-гъвкави и по-лесни за мащабиране в различни системи“, обяснява пред Yahoo Finance Деминг Чен, преподавател в Университета на Илинойс.

„Cerebras е отлична при определени задачи, но няма да замени всичко.“

С други думи, не очаквайте Nvidia, AMD и останалите големи играчи да изчезнат скоро.