Скринингът за рак на простатата може да спасява животи, но „общата полза е ограничена“, сочи изследване
Мащабен анализ на 800 000 случая разкрива сериозен риск от свръхдиагностика и ненужни медицински интервенции при използването на традиционния кръвен тест
,fit(1001:538)&format=webp)
Скринингът за рак на простатата чрез кръвен тест може да спаси живота на мъже, но „общата полза е ограничена“, а много пациенти могат да бъдат подложени на ненужно лечение и медицински усложнения, показва най-мащабното проучване по темата досега.
В анализ на шест клинични изпитвания с близо 800 000 мъже учените установяват, че скринингът чрез теста за простатно-специфичен антиген (PSA) намалява смъртността от рак на простатата с два случая на всеки 1000 изследвани мъже. Това означава, че трябва да бъдат изследвани 500 души, за да бъде предотвратен един смъртен случай от заболяването.
Ползата става по-видима при по-дългосрочно проследяване на пациентите, особено в рамките на Европейското рандомизирано проучване за скрининг на рак на простатата (ERSPC), което проследява мъжете в продължение на 23 години след изследването.
„Скринингът за рак на простатата наистина намалява смъртността от заболяването, но ефектът става видим едва след много години“, казва проф. Филип Дам, уролог от Университета на Минесота и старши автор на анализа на Cochrane.
„Това откритие е важен етап и мисля, че ще повлияе на решенията на много здравни институции“, добавя той.
Великобритания и много други държави нямат официални програми за скрининг на рак на простатата, основно защото PSA тестът не е достатъчно надежден. Освен животозастрашаващи тумори той открива и множество нискорискови или бавноразвиващи се тумори, които може никога да не създадат проблеми, пише The Guardian.
Това може да доведе до лъчетерапия, операции или хормонално лечение при мъже, изложени впоследствие на риск от усложнения като инконтиненция и импотентност.
Проучванията, включени в анализа, не са оценявали системно влиянието на скрининга върху качеството на живот на пациентите, но изпитването ProtecT установява, че между 8% и 47% от мъжете съобщават за проблеми с уринирането или сексуалната функция след лъчетерапия или операция за рак на простатата.
Д-р Хуан Франко от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф и водещ автор на анализа заявява, че резултатите „не представляват безусловна подкрепа за масов скрининг“ и подчертава „много реалните рискове“ от свръхдиагностика и ненужно лечение.
„Важно е в крайна сметка решенията да се обсъждат с пациентите и да се прилага т.нар. споделено вземане на решения.“
В Европа ракът на простатата е най-често диагностицираното онкологично заболяване сред мъжете, като според данни на Европейската информационна система за рака (ECIS) годишно се откриват около 470 000 нови случая, а приблизително един на всеки седем до девет мъже развива заболяването преди 75-годишна възраст. В България тенденциите са сходни, като според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и данни от Националния раков регистър, всяка година се диагностицират между 2500 и 3000 нови случая, което отрежда на заболяването второ място по разпространение сред българските мъже след рака на белия дроб.
Миналата година Националният комитет за скрининг на Великобритания препоръча да не се въвежда масов скрининг за повечето мъже, но подкрепи целева програма за хора с мутации BRCA1 и BRCA2, свързани с по-агресивни форми на рак. В момента британските власти преразглеждат препоръките.
Според проф. Дам скринингът има по-голям смисъл при мъже, за които се очаква да живеят поне още 10–15 години.
„Ако човек има множество други сериозни заболявания, които е по-вероятно да ограничат продължителността на живота му, в повечето случаи ракът на простатата не е основното притеснение, защото голяма част от тези тумори растат бавно“, обяснява той.
Анализът разглежда и новите технологии за по-прецизен скрининг, които целят да намалят ненужните биопсии чрез изследване на повече простатни белтъци в кръвта и използване на ЯМР за образна диагностика на жлезата.
Макар тези методи да изглеждат обещаващи, изследователите посочват, че все още е твърде рано да се каже дали могат да спасят повече животи или да намалят вредите.
Според Дейвид Джеймс от организацията Prostate Cancer Research анализът показва как скринингът намалява смъртността от заболяването.
„Важно е също така да се отчете колко много са се променили диагностиката и лечението на рака на простатата, откакто започнаха много от тези изпитвания“, отбелязва той.
„Диагностичните подходи, базирани на ЯМР, по-прецизните биопсии, активното наблюдение и новите биомаркерни тестове променят баланса между ползите и рисковете от скрининга.“
Д-р Иън Уокър от Cancer Research UK обаче подчертава, че анализът показва защо Великобритания няма широкообхватна програма за скрининг.
„Данните сочат, че макар тестът да спасява между един и два живота на всеки 1000 прегледани, той води и до свръхдиагностика. Около 30 мъже могат да бъдат диагностицирани със заболяване, което никога не би им навредило, но впоследствие да преминат през излишно лечение с трайни последици като инконтиненция и еректилна дисфункция“, обяснява той.
Д-р Матю Хобс от Prostate Cancer UK признава, че макар PSA скринингът да спасява животи, ефектът от него „далеч не е достатъчен“.
„Необходими са допълнителни проучвания, за да се попълнят празнините в доказателствата и да се открие най-безопасният и ефикасен метод за изследване, при който ползите категорично да надвишават рисковете“, категоричен е той.
„Междувременно е наш ангажимент да гарантираме, че мъжете в рисковите групи могат да направят информиран избор за провеждането на кръвния тест. Това изследване потвърждава, че решението не е лесно. Трябва да водим честен диалог не само за предимствата на ранната диагностика, но и за потенциалните негативни последици от нея.“
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)