Сладкарят, който изобрети лекарство срещу рак – една история за 7 млрд. евро
Испанецът Едуард Батле е част от научен екип, който създава нова молекула. Надеждите са, че тя ще е в основата на успешна терапия за онкологични заболявания. Той тръгва от семейство, което няма нищо общо с медицината, за да стигне до световните върхове
,fit(1001:538)&format=webp)
Всяка Коледа в детството си Едуард Батле прекарва в семейната сладкарница. За бизнеса им това време е изключително важно, защото подготвят хиляди торти за Богоявление – празник, отбелязван тържествено в Испания. Сладкарницата се намира в един от работническите квартали между Барселона и Оспиталет де Льобрегат, а по времето, когато започва този разказ (80-те години на миналия век) обстановката в региона не е добра.
„Навсякъде имаше наркотици. Мнозина от приятелите ми се пристрастиха към хероин. В събота ходех с майка ми в сладкарницата, за да не е сама. Често се случваше да ни заплашват с нож, за да ни ограбят“, спомня си Батле в интервю за El Pais.
Оттогава обаче животът му се е променил коренно. Вдъхновен от един сериал по испанската телевизия, той решава да учи биология. Кариерата му е низ от успехи, а най-големият е постигнат преди десет години – заедно с още петима учени той създава молекула, която наричат petosemtamab. Днес мнозина смятат, че тя ще е в основата на бъдещо успешно лечение на някои видове рак. Потенциалът ѝ е толкова голям, че датската фармацевтична компания Genmab плати 7 млрд. евро, за да създаде експериментално лекарство въз основа на откритията на някогашния сладкар Батле.
„Това е Пето“, казва с усмивка той, докато показва един флакон. „Пето“ е галеното име на petosemtamab. А флаконът е онзи, използван за първи път за експериментално лечение на онкоболен пациент през 2018 г. Първоначалните резултати са обещаващи, но истинският шок идва преди шест месеца, когато учените установяват, че в комбинация със стандартна имунотерапия е постигната пълна ремисия при шестима пациенти с различни видове рак на шията и главата. Това са заболявания, засягащи най-вече устата и гърлото.
Батле показва снимка на жена с огромен тумор в устата, срещу който химио и имунотерапията се оказали безсилни. След лечение с petosemtamab тя минава в ремисия.
„Звучи невероятно. Но за нас, които работим, за да лекуваме, това е сбъдната мечта“, споделя Батле.
Petosemtamab е създаден заради едно студентско приятелство между две момчета, започнало преди повече от 50 години – между номинирания за Нобелова награда генетик Ханс Клеверс и Тон Логтенберг, предприемач в сектора на биотехнологиите.
През 2003 г. Логтенберг основава в нидерландския град Утрехт компанията Merus в опит да създаде антитела срещу рак – идеята е те да се свързват с туморните клетки и да ги унищожават. Осем години по-късно Логтенберг започва да търси експерт по рак на дебелото черво, а Клеверс му споменава името на испанеца Батле. Така тримата се захващат за работа.
По това време Батле вече е световен авторитет по темата за лечение на рака на дебелото черво. Той е установил и описал връзката между стволовите клетки и механизмите, чрез които се повлияват тези заболявания. Сега той попада на нидерландската фирма, която пък има опит в създаването на антитела. Научният екип започва изследвания и тестват над 500 различни варианта преди да попаднат на един „със зрелищни резултати“. Първоначално го кръщават с прозаичното име MCLA-158, а след това petosemtamab. Днес е просто Пето, сякаш е колега.
Преди три месеца датският гигант Genmab обяви, че е купил компанията Merus за почти 7 млрд. евро, за да може да получи правата над petosemtamab и да започне производство. Компанията смята, че може да прави продажби за около 1 млрд. евро до 2029 г. с огромен потенциал след това.
Каква част от тази сума получава Батле? Той се измъква от отговора:
„Не получавам нищо. Права върху патента имат шестима души“.
Шестимата са Клеверс и Логтенберг, самият Батле, бившият научен директор на Merus Марк Тросби, както и Робърт Врис и Брам Херперс от нидерландската компания OcellO BV, които участват в стотици изследвания на антитела.
Нежеланието на Батле да назове суми е разбираемо – при такива сделки за милиарди клаузите за конфиденциалност са изключително строги. Макар че говори след сделката, той отказва да спомене каквито и да е подробности за проценти, приходи и т.н.
Пето е изключителен случай в историята на биотехнологиите в Испания. Патент върху него имат пет организации – нидерландските Merus и OcellO BV, Кралската нидерландска академия на науките и две организации, свързани с Батле в Каталуния.
Триизмерното изображение на тази молекула прилича на латинската буква Y. Двете ѝ рамена се прикрепят към две точки от туморната клетка. Батле и колегите му я създават с идеята да лекуват рак на дебелото черво, но се оказва, че тя е по-ефективна срещу тумори на главата и шията. Тези заболявания са на седмо място по разпространение сред онкологичните по света и всяка година от тях умират по половин милион души.
В момента в САЩ са в ход две клинични изследвания на petosemtamab. Това означава, че терапията е считана за потенциално успешна и ще се работи по експериментални лекарства. Тези препарати по правило се прилагат при тежко болни пациенти, при които другите терапии нямат ефект.
„Genmab плати такава цена, защото се надяват, че терапията ще бъде ефективна при различни видове рак“, посочва Батле.
Ако това се случи, би било истинска революция. Ракът на дебелото черво е третият най-разпространен и вторият най-смъртоносен.
Във всеки случай историята на petosemtamab е изключителна. Както и тази на Батле. Тръгнал от семейство, което няма нищо общо с медицината, за да стигне до тук, той си спомня как родителите му не настоявали той да продължи семейния сладкарски бизнес. Казали му:
„Занимавай се с каквото искаш, но учи“.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)