Произведения на изкуството на стойност близо 2 млрд. долара ще бъдат предложени на търг в Ню Йорк през следващата седмица. Това ще се превърне в най-големия тест за пазара на изкуство от началото на войната с Иран.

Големите аукционни къщи разчитат на знакови произведения от известни колекции, за да преведат пазара през геополитическото напрежение и нестабилността на финансовите пазари.

Въпреки нарастващите опасения за забавяне на световната икономика и възможен спад в интереса от купувачи от Близкия изток, търговци и експерти твърдят, че силното възстановяване на пазара на изкуство, започнало през миналата есен, не показва признаци на забавяне.

„Купувачите са активни и в момента търсят възможности“, казва пред CNBC Филип Хофман, председател и основател на консултантската компания Fine Art Group.

По думите му днешните мегаколекционери като Кен Грифин, Стив Коен, Джеф Безос и новото поколение азиатски технологични милиардери са увеличили богатството си рязко през последните години и търсят дългосрочни активи за съхранение на стойност.

Картина, за която се смята, че е дело на ученик на художника, е създадена от нидерландския майстор, твърди експерт по художествени произведения

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

„Те разполагат с огромна ликвидност“, казва той. „За тях тези суми са почти незначителни.“

Три произведения на предстоящите търгове се оценяват на до 100 млн. долара всяко, а над 20 творби имат прогнозна цена от поне 20 млн. долара - повече от три пъти над нивото от миналата година.

Според ArtTactic продажбите на трите големи аукционни къщи се очаква да достигнат между 1,8 млрд. и 2,6 млрд. долара. Ако бъде достигнат прагът от 2 млрд. долара, резултатът почти ще удвои нивата от миналата година.

Марк Портър, председател на Christie’s Americas, казва, че опашките от посетители, дошли да разгледат произведенията, са най-големите от близо десетилетие.

„Има енергия и оживление, каквито не сме виждали отдавна.“

„Трудно е да се прецени дали това се дължи на качеството на произведенията, или на случващото се по света и усещането, че изкуството е убежище или форма на защита. След седмица-две ще разберем.“

През 2023 г. продажбите на търговете започнаха да отслабват, тъй като собствениците задържаха най-ценните си произведения. Липсата на предлагане, особено във високия сегмент, доведе до спад в оборотите, а много галерии ограничиха дейността си или затвориха.

Миналата есен обаче ситуацията се промени, когато няколко големи колекции се появиха на пазара.

Успехът на нюйоркските продажби този месец до голяма степен ще зависи от няколко знакови произведения от известни колекции.

Christie’s предлага произведения от колекцията на Самюъл Ървинг „С.И.“ Нюхаус-младши, медийния магнат, починал през 2017 г.

В центъра на вниманието е „Данаида“ - скулптура от 1913 г. на Константин Бранкузи, оценявана на около 100 млн. долара.

Голяма творба на Джаксън Полък, озаглавена „Номер 7А, 1948“, също се очаква да достигне около 100 млн. долара.

Christie’s | Джаксън Полък, Number 7A, 1948

Christie’s продава и произведения от колекцията на покойната колекционерка Агнес Гънд, включително картината на Марк Ротко „№15 (Две зелени и червена линия)“, оценявана на около 80 млн. долара.

Ротко е водещо име и в колекцията на покойния Робърт Мнукин, която Sotheby’s предлага на търг.

Мнукин - бивш партньор в Goldman Sachs, по-късно превърнал се в галерист и баща на бившия финансов министър на САЩ Стивън Мнукин - е сред най-големите колекционери на Марк Ротко, Вилем де Кунинг, Франц Клайн и други представители на абстрактния експресионизъм.

Търгът включва и внушителната творба на Ротко „Кафяво и черно в червено“ (Brown and Blacks in Reds), оценявана между 70 и 100 млн. долара.

Getty Images | Brown and Blacks in Reds на Марк Ротко

Творби, които преди това са били притежавани от известни колекционери като семейство Рокфелер, Пол Алън, семейство Лаудър или Нюхаус, получават все по-високи премии, тъй като новите купувачи търсят допълнително потвърждение за стойността им.

„Колекционери като Нюхаус бяха истински познавачи“, казва пред CNBC Бетси Бикар, ръководител на отдела за арт консултиране в Citi Private Bank.

„Те купуваха произведения, защото разбираха значението им. Бяха готови да платят всяка цена.“

Голямата неизвестна около търговете остава Близкият изток.

Правителствата и кралските семейства на Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, особено в Абу Даби и Дубай, през последните години инвестират огромни средства в изграждането на нови музеи.

Някои анализатори смятат, че войната може да ги накара да насочат повече капитал към вътрешни разходи и възстановяване, вместо към покупки на произведения на изкуството.

Търговци и експерти обаче посочват, че купувачите от региона традиционно са по-активни при частните сделки, отколкото при публичните търгове, което вероятно ще ограничи ефекта през този сезон.

И въпреки войната мнозина смятат, че близкоизточните лидери остават ангажирани с дългосрочната стратегия за изграждане на културни институции и диверсификация на икономиките си.

„Има купувачи от Близкия изток, които продължават да търсят произведения за новите музеи и искат наистина качествени творби“, казва Бикар.

„Няма да се изненадам, ако видим сериозно участие на купувачи от региона и в тази серия продажби.“

Американците обаче остават основната движеща сила на глобалния пазар на изкуство.

„Хората с пари на фондовите пазари, във финансовия сектор, технологичната индустрия и дори недвижимите имоти печелят много и купуват произведения на изкуството. Европейците остават стабилни купувачи. Азиатците, особено инвеститорите от континентален Китай, са малко по-слабо представени, но продължават да бъдат силен фактор“, посочва още Бикар от Citi.

Много от най-ценните произведения вече имат гаранции от трети страни или неотменими оферти, което означава, че купувач предварително се е ангажирал да придобие произведението на минимална цена, ако не се появят по-високи оферти по време на търга.

Макар че тази практика отнема част от драматизма на живите наддавания, тя става все по-популярна, тъй като аукционните къщи и продавачите се стремят да намалят риска.