Руският президент Владимир Путин напусна Пекин в сряда с декларации за трайно приятелство с Китай и пакет от двустранни споразумения, но без пробива по енергийния проект, на който Москва разчиташе. Това е пореден знак за променящия се баланс в отношенията между двете държави, който все повече започва да се накланя в полза на Пекин, пише CNBC.

Двамата лидери не успяха да постигнат напредък по проекта за газопровода „Силата на Сибир 2“, който Москва предварително беше определила като една от основните теми на разговорите. Това се случва в момент, когато износът на руски газ за Европа рязко се сви след инвазията в Украйна през 2022 г.

След срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Пекин и Москва са постигнали разбиране по ключовите параметри на проекта, но „някои нюанси все още трябва да бъдат уточнени“. Засега няма и ясен график за реализацията му.

Макар китайският президент Си Дзинпин да заяви, че енергийното сътрудничество трябва да бъде „котвата“ в отношенията между Китай и Русия, той не спомена газопровода.

„Това е огромен удар за Русия и Путин, който още преди визитата подсказа, че се подготвя пробив“, казва пред CNBC Лайл Морис, старши експерт по китайска национална сигурност и външна политика в Asia Society Policy Institute.

Според него Пекин вероятно заема по-твърда позиция в момент, когато Русия е загубила част от влиянието си, след като газовите потоци между Москва и Европа рязко намаляха.

Кремъл разглежда проекта като ключов за пренасочване на газовия си износ от Европа към Китай. Пекин обаче се опасява да не стане прекалено зависим от един доставчик. Русия остава един от най-големите енергийни партньори на Китай и увеличи доставките на петрол към страната, след като трафикът през Ормузкия проток беше сериозно нарушен.

Двете страни подписаха правно обвързващ меморандум за придвижване на строителството на „Силата на Сибир 2“ още през септември 2025 г., но разговорите зациклиха заради спорове около цените, условията за финансиране и сроковете за доставки.

Дълго отлаганият проект предвижда транспортиране на до 50 млрд. кубични метра природен газ годишно от Русия към Китай през Монголия, като надгражда съществуващата система „Силата на Сибир 1“, която вече доставя около 38 млрд. кубични метра годишно.

В Европа набира скорост идеята за собствен представител, докато водените от САЩ преговори за Украйна буксуват

Могат ли Меркел или Драги да са посредници на ЕС в разговорите с Путин?

„Непоколебими“ отношения и нови сделки

Въпреки липсата на пробив по газовия проект Пекин и Москва подписаха пакет от над 40 споразумения в сфери като търговия, образование, технологии и ядрена сигурност – знак, че дългогодишните отношения между двете държави продължават да се задълбочават.

Лидерите определиха връзките между страните като „непоколебими“ и обещаха да засилят „добросъседството и приятелското сътрудничество“, като Си заяви, че двустранните отношения са достигнали „най-високото си ниво в историята“.

Китай е най-големият търговски партньор на Русия, но Москва представлява едва около 4% от общата търговия на Пекин – още един знак колко силно балансът започва да се измества в полза на Китай.

Китай и Русия се договориха също да задълбочат военното сътрудничество, включително чрез разширяване на съвместните учения, въздушните и морските патрули.

По темата Тайван Москва отново потвърди подкрепата си за принципа за „единен Китай“, според който островът е част от китайската територия, както и противопоставянето си на всякакви форми на тайванска независимост.

По въпроса за Украйна Китай заяви, че продължава да подкрепя дипломатическо решение на конфликта, като същевременно твърдо защитава руския суверенитет и териториалната цялост.

Без да назовават директно САЩ, двете страни осъдиха военните удари срещу трети държави, убийствата на лидери на суверенни страни и опитите за дестабилизиране на вътрешната политическа среда като сериозни нарушения на международното право.

Според съвместната позиция именно подобна „външна разрушителна намеса“ е основният източник на нестабилност в Евразия.

Позицията на американския президент за оръжейния пакет от 14 млрд. долара породи въпроси дали подкрепата на Вашингтон може да се превърне в разменна монета в отношенията с Китай

Коментар на Тръмп отвори нов дебат за бъдещето на Тайван

Деликатен баланс

Визитата на Путин дойде непосредствено след посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп, като Пекин организира почти идентично посрещане и за руския лидер – червен килим на пистата, редици деца със знамена и букети цветя.

Си посрещна и двамата лидери с церемония пред Голямата зала на народа в центъра на Пекин, придружена от 21 артилерийски салюта на площад „Тянанмън“. Но докато Тръмп пристигна в компанията на водещи американски бизнес лидери, включително ръководителите на Apple, Tesla и Nvidia, делегацията на Путин включваше основно вицепремиери, министри и ръководители на държавни енергийни компании.

„Китай подходи много внимателно и балансирано, така че да създаде усещане за относително равностойни отношения с двамата лидери“, казва Евън Медейрос, ръководител на катедрата по азиатски изследвания в Georgetown University.

Според него поредицата от визити показва колко ключова роля се опитва да изгради Си Дзинпин в световната политика.

„Си Дзинпин очевидно се опитва да позиционира Китай като незаменимата външна сила в международната политика“, казва той, посочвайки поредицата от европейски, близкоизточни и африкански лидери, посетили Китай през последните месеци.

За разлика от Тръмп, който правеше едва второто си посещение в Китай, Путин е посещавал страната повече от 20 пъти в рамките на над 25-годишното си управление.