Тръмп обяви, че мирното споразумение между САЩ и Иран е „напълно договорено“, докато лидерите от Г-7 се опитват да изгладят оставащите спорни въпроси
Американският президент заяви, че Ормузкият проток ще бъде отворен от петък, но остават въпроси около евентуални такси за преминаване и нарушенията на примирието от страна на Израел в Ливан
,fit(1001:538)&format=webp)
Доналд Тръмп обяви, че Ормузкият проток ще бъде „напълно отворен“ от петък, докато западните лидери, събрани на срещата на Г-7 в Евиан ле Бен, се опитват да предотвратят разпадането на крехкото споразумение между САЩ и Иран още преди то да е влязло в сила.
„Сделката е подписана. А протокът вече е частично отворен“, заяви Тръмп при пристигането си във Франция, предава The Guardian.
Нарушенията на примирието от страна на Израел в Ливан и настояването на Иран да има право да събира такси в ключовия морски коридор обаче показват, че споразумението все още съдържа множество неясноти.
В началото на двустранната си среща с френския президент Еманюел Макрон в понеделник Тръмп отхвърли предложението за съвместна британско-френска военноморска мисия в протока, заявявайки:
„Не мисля, че ще ни е необходима особена помощ, за да го поддържаме отворен.“
„Мисля, че в Близкия изток предстоят много добри неща. И което е много важно – цените на петрола се сриват, а фондовият пазар днес излита като ракета“, добави той.
„Най-важното е, че Иран няма да притежава ядрено оръжие. Те напълно се съгласиха с това при строг контрол и няма да имат ядрено оръжие. Именно това беше основната цел“, каза още Тръмп, цитиран от The Guardian.
Меморандумът за разбирателство, който според американски представители предвижда отваряне на Ормузкия проток срещу прекратяване на американската военноморска блокада срещу Иран, трябва да бъде официално подписан на церемония в Женева в петък. На нея ще присъстват вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и главният ирански преговарящ Мохамад Багер Галибаф.
От Белия дом съобщиха, че пълният текст на споразумението ще бъде публикуван през следващите 24 до 48 часа.
Въпреки това лидерите от Г-7, които се събират за тридневна среща, вече се оказаха принудени да укрепват споразумението, което САЩ подписаха.
По-късно тази седмица ще започнат технически преговори, водени от Ванс от американска страна. Те ще обхванат и по-сложни теми като бъдещето на иранската ядрена програма, за която Тръмп многократно е заявявал, че никога не трябва да доведе до създаването на ядрено оръжие.
Споразумението включва и механизми за постепенно облекчаване на санкциите и размразяване на милиарди долари ирански активи, блокирани в чужбина. The Guardian цитира американски представители, според които това ще зависи от изпълнението на ангажиментите от страна на Техеран. Те категорично отрекоха твърденията, че държави от Персийския залив подготвят отделни сделки за освобождаване на ирански активи, но признават, че Вашингтон е готов постепенно да облекчава санкциите.
От администрацията на Тръмп също така подчертават, че подписването на меморандума няма да доведе до незабавно изтегляне на американските военни сили от региона. „Планът е сегашното военно присъствие да остане в сила по време на преговорите. Надяваме се постепенно да го намалим, но засега не го правим. Искаме първо да видим дали Иран ще изпълни обещанията си“, коментира представител на Белия дом, цитиран от The Guardian.
Германският канцлер Фридрих Мерц приветства споразумението като потенциален фактор за стабилизиране на световната икономика, но предупреди, че примирието трябва да обхваща и Ливан.
Изявлението му дойде, след като израелски дрон удари автомобил в Южен Ливан и уби един човек – вторият смъртен случай след договореното 60-дневно примирие.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви:
„Не може да има траен мир, докато Ливан продължава да гори.“
В Израел реакциите към споразумението стават все по-критични както към Тръмп, така и към премиера Бенямин Нетаняху.
Коментатори и анализатори отбелязват, че нито едно от основните обещания на Нетаняху в началото на войната през февруари – включително смяна на режима в Техеран и унищожаване на иранската ядрена програма – не е било изпълнено.
Израел междувременно разшири военните си действия и в Ливан, след като „Хизбула“, която има тесни връзки с Иран, изстреля ракети по северни израелски градове през първата седмица на конфликта.
В първия си коментар за споразумението Нетаняху не го осъди, но се дистанцира от преговорите.
„Това е решение на Тръмп“, каза той и добави:
„Ние имаме свои собствени интереси.“
Той подчерта още, че Израел няма да се изтегли от контролираните от него територии в Ливан въпреки примирието и че ще бъде готов да атакува Иран, ако прецени, че страната се приближава към създаване на ядрено оръжие.
„Със споразумение или без споразумение, Иран няма да има ядрено оръжие – нито днес, нито утре“, заяви Нетаняху.
Опозиционни политици в Израел бързо използваха ситуацията, която някои местни медии определиха като „пълен провал“.
Представители на крайнодясното крило в управляващата коалиция призоваха Израел да игнорира споразумението, тъй като страната не е участвала в преговорите.
Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир заяви:
„Споразумението на Тръмп не ни обвързва. Не трябва да приемаме нищо по-малко от пълното ликвидиране на „Хизбула“. Не бива да се изтегляме дори от сантиметър територия, която нашите войници са завзели и прочистили.“
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи настоя САЩ да гарантират, че Израел ще спазва примирието, предупреждавайки, че цялото споразумение зависи от неговото прилагане и в Ливан.
Междувременно Тръмп беше изправен пред въпроси от други световни лидери дали подписаното споразумение не дава на Иран право да събира такси за преминаване през Ормузкия проток.
Подобна формулировка би могла на практика да представлява тол система – идея, на която европейските държави, защитаващи свободата на корабоплаването, категорично се противопоставят.
В Евиан Тръмп отхвърли тези опасения:
„Имаме споразумение, според което протокът ще бъде отворен и без такси.“
Неяснотите около окончателните условия поставят под въпрос и плановете за бързо разполагане на съвместна френско-британска военноморска мисия за разминиране и ескортиране на кораби през протока.
Иранските власти отхвърлят това, което определят като чуждестранна намеса, и твърдят, че последните промени в текста на споразумението им дават право да събират такси за морски услуги.
Макрон по-рано заяви, че международната мисия може да помогне „отварянето на протока да се осъществи по мирен начин“, като Франция е готова в рамките на дни да изпрати самолетоносача „Шарл дьо Гол“, фрегати, кораби за разминиране и авиация.
Планът обаче изглежда все по-несигурен, тъй като всички потенциални участници подчертават, че подобна мисия не може да действа при активна съпротива от страна на иранските военни.
Макрон заяви още, че Оман не възразява срещу подобен конвой, а Тръмп даде да се разбере, че корабоплаването вече постепенно се възстановява и без европейски военен ескорт.
„Корабите вече започват да се движат, много от тях натоварени с петрол. Те използват южния маршрут, който е напълно безопасен и сигурен. Има и други възможни коридори за преминаване“, написа той в социалните мрежи.
Въпреки това корабните компании предупреждават, че ще са необходими месеци, преди търговията да се върне към нормалните си нива.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че ефектът от войната върху цените на петрола вече се пренася към по-широката европейска икономика и започва да оказва вторичен натиск върху заплатите.
Тръмп е изправен и пред по-широкото предизвикателство да убеди скептичните си партньори от Г-7, че е постигнал цели, които Западът подкрепя – ограничаване на Иран и неутрализиране на ядрената му програма.
Много лидери от Г-7 отказаха да позволят използването на американски бази в Европа за удари срещу Иран и смятат, че цялата криза е отслабила САЩ, докато е навредила на западните икономики в конкуренцията им с Китай.
Американски представители обаче настояват, че войната е оставила Иран „значително отслабен“ и е открила възможност страната да бъде интегрирана в световната икономика, при условие че предостави надеждни механизми, доказващи, че не се стреми към създаване на ядрено оръжие.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)