Споразумението се чакаше дълго от обикновените иранци. Американски и израелски бомби нанесоха щети на инфраструктурата и индустрията на страната, а военни кораби блокираха пристанищата ѝ.

Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран предвижда 60 дни за преговори по окончателно споразумение, с големи стимули, ако Техеран съдейства - вероятно дори инвестиции за 300 млрд. долара. Но именно размерът на евентуалната помощ може да се превърне в спорен въпрос.

Миналия месец инфлацията в Иран достигна 84% на годишна база - повече от два пъти над нивото от януари. При храните поскъпването е още по-тежко - 131%. Блокадата засяга и вноса.

Около 3000 контейнера, предназначени за Иран, са се натрупали в пакистански пристанища от средата на април, а доставките на зърно към Бандар Имам Хомейни, основния ирански център за селскостопански стоки, са спаднали с 40%, пише The Economist.

Бедните иранци вече плащат месо и хляб на вноски. Голам-Хосейн Мохамади, заместник-министър на труда, заяви, че до 2 млн. души може да са загубили работата си - до 7% от работната сила.

На 18 май иранският вестник Donya-e Eqtesad съобщи, че броят на кандидатурите за една свободна позиция в платформата за работа JobVision се е удвоил до 360.

В края на май президентът Масуд Пезешкиан каза пред бизнесмени в Техеран, че „основното поле на сблъсък днес са икономиката и поминъкът на хората“.

Част от щетите са самопричинени. Режимът прекъсна достъпа до голяма част от глобалния интернет по време на протестите през януари и започна да го възстановява едва през май. Digikala, най-големият онлайн търговец в Иран, съкрати 3% от персонала си.

Основният удар обаче дойде от американските и израелските атаки срещу фабрики, рафинерии, стоманодобивни предприятия и, най-скоро, най-големия нефтохимически комплекс на Иран. Страната спря износа на нефтохимически продукти, които представляват една трета от нейния износ извън петрола, след като Израел за първи път удари обекта през април.

Консултантската компания Rystad Energy изчислява, че само ремонтът на енергийната инфраструктура може да струва до 19 млрд. долара.

Брент остава с около 15% над нивата отпреди войната, а анализатори предупреждават, че връщането под 70 долара за барел може да отнеме време

Евтиният петрол няма да се върне само с отварянето на Ормуз

Foundation for the Defence of Democracies, американски мозъчен тръст, оценява общата сметка на около 144 млрд. долара - приблизително половината от БВП на Иран.

След подписването на меморандума САЩ би трябвало да вдигнат блокадата и да предложат облекчаване на санкциите. Краят на блокадата е първата необходима стъпка. Тя задуши иранския петролен износ и целеше да лиши Корпуса на гвардейците на ислямската революция, военния елит на Иран, от основния му източник на средства.

Според Vortexa, компания за проследяване на кораби, през май петролният износ на Иран е спаднал до 209 000 барела дневно - понижение от 84% спрямо април. В навечерието на споразумението използваемите складови мощности за суров петрол на страната са били запълнени на 83%, сочат данни на Kpler.

Товаренето на танкери на остров Харг, основния износен хъб на Иран, рязко е намаляло, но скоро може да бъде възобновено. Меморандумът може също да освободи иранските петролни доставки от санкции. Режимът иска да събира такси от корабите, преминаващи през протока, формално представени като такси за услуги.

Най-голямата награда обаче се твърди, че е инвестиционен пакет за 300 млрд. долара за възстановяване на иранската икономика - сума, равна на годишния БВП на страната.

Президентът на САЩ заяви, че иранците ще получат икономически стимули, когато „се държат добре“, и призна, че Техеран ще запази част от балистичните си ракети

САЩ и Иран подписаха споразумение, Тръмп обеща да освободи замразени ирански активи и да облекчи санкциите

Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ, заяви, че това е „нещо, до което те биха могли да имат достъп“, ако преговорите се развият по начин, приемлив за САЩ. Риалът, който тази година беше изгубил една четвърт от стойността си на черния пазар, поскъпна след обявяването на меморандума. На 17 юни обаче Тръмп отрече САЩ да инвестират в подобна схема и заяви, че не е искал от държавите от Персийския залив да създават такъв фонд.

Предложението е типично за Тръмп: да се обещае поток от пари, а останалото уж да се нареди от само себе си, пише The Economist. Но санкциите срещу Иран, които отдавна държат чуждестранните инвеститори далеч от страната, ще трябва да бъдат разградени, преди те изобщо да обмислят подобни ангажименти.

Идеята би срещнала и яростна съпротива от ястребите във Вашингтон. Републиканският сенатор Линдзи Греъм я сравни с „план Маршал за Германия, докато нацистите още са на власт“.

Тръмп ще трябва да действа внимателно. Голяма част от иранската индустрия е собственост на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Затова мащабни инвестиции биха означавали вдигане на санкции срещу най-твърдолинейната и най-влиятелната фракция в режима.

Далеч по-ограниченото облекчаване на санкциите преди десетилетие разгневи републиканските критици на ядреното споразумение на Барак Обама с Иран.

„Режимът може да спечели от своята сделка в стила на Тръмп. Но изстрадалото население на страната едва ли ще усети голяма част от ползите“, пише The Economist.