Частен фонд на стойност 300 млрд. долара, създаден с цел да стимулира инвестициите в Иран, е заложен в рамковото споразумение между САЩ и Иран, като повече от половината от тази сума вече е осигурена, твърди източник, цитиран от Reuters. 

Фондът е замислен така, че да предостави икономически стимул и на двете страни да постигнат окончателно споразумение, посочва същото лице. По негова информация Вашингтон и Техеран се подготвят да подпишат документа в петък.

Американски и ирански представители заявиха в неделя, че са постигнали рамково споразумение за прекратяване на войната, започнала след атаките на американски и израелски сили срещу Иран на 28 февруари. Договореностите предвиждат прекратяване на американската блокада срещу Иран и повторно отваряне на Ормузкия проток – ключов маршрут за доставките на петрол и природен газ в световен мащаб.

Според източника новият фонд ще представлява частен инвестиционен механизъм, а не програма за възстановяване или изплащане на репарации. Той няма да включва държавни средства или безвъзмездно финансиране. Компании от САЩ, държавите от Персийския залив, Азия, Южна Америка и Африка вече са поели ангажименти за участие.

Планираните инвестиции ще бъдат насочени към енергетиката, логистиката, производството и транспорта.

Високопоставен ирански източник заявява пред Reuters, че първоначално Техеран е поискал от САЩ 400 млрд. долара като компенсация за щетите от войната, но Вашингтон е отказал да предостави подобно обезщетение.

Тогава се появява идеята за създаването на фонда, който ще носи името Фонд за възстановяване и развитие.

Механизмът предвижда регионалните държави да допринасят по различни начини, уточнява иранският източник. Това може да стане чрез гарантиране на заеми, откриване на кредитни линии или пряко финансиране на възстановяването на обекти, пострадали по време на конфликта. Сред тях са комплексът за производство на стомана „Мобараке“, рафинерии, летища и други елементи от инфраструктурата, засегнати от военните действия.

Иран, една от най-големите икономики в Близкия изток, почти не е привличал значими преки чуждестранни инвестиции през последните четири десетилетия, тъй като последователните вълни от американски и международни санкции до голяма степен го изолират от световните капиталови пазари.

Страната разполага с вторите по големина доказани запаси от природен газ в света и четвъртите по големина доказани петролни резерви.

Иран има и младо, добре образовано население от над 92 милиона души, диверсифицирана индустриална база и значителен неизползван потенциал в сектори като нефтохимията, минното дело, туризма и селското стопанство.

Източникът подчертава, че инвестиционният фонд е напълно отделен от паралелните преговори за отмяна на американските санкции и освобождаване на замразените в чужбина ирански държавни активи. Двата процеса представляват различни финансови механизми с различни цели и срокове.

Фондът няма да бъде създаден и няма да започне да функционира, докато не бъде постигнато окончателно и удовлетворяващо и двете страни споразумение. Меморандумът за разбирателство, който предстои да бъде подписан, има за цел да очертае процеса през следващите 60 дни.

„Фондът ще бъде създаден едва след подписването на окончателното споразумение“, настоява източникът. „През тези 60 дни неговите администратори ще работят съвместно с иранските власти и инвеститорите, за да планират и определят обхвата на проектите.“

Външните министерства на Иран и Пакистан, който е съдействал като посредник при договарянето на инвестиционния фонд, засега не са коментирали въпроса.

В интервю за CBS от понеделник вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заявява, че Иран би могъл да получи достъп до фонд за възстановяване на стойност 300 млрд. долара, подкрепен от държавите от Персийския залив, ако изпълни условията на споразумението с Вашингтон. Сред тях са прекратяването на ядрената програма, премахването на запасите от обогатен материал и приемането на строг режим за инспекции и контрол.

Източникът отказва да разкрие как точно ще бъде управляван фондът и кой ще го администрира, като посочва, че ключови детайли все още предстои да бъдат уточнени.

Той споменава компании от Южна Корея, Япония, Сингапур, Малайзия и САЩ сред онези, които вече са поели финансови ангажименти, но не разкрива пълния списък на компаниите.

Шестдесетдневният меморандум представлява рамка за действие, а не окончателно споразумение. Очаква се през този период американските и иранските преговарящи да работят паралелно по няколко направления, включително въпросите за ядрената програма, санкциите и регионалната сигурност.