Когато Ламин Ямал влиза в пресцентъра на испанския национален отбор в Чатануга за интервю с El Pais, той бързо приковава вниманието на всички – точно както го прави и на терена. 

Макар да е едва на 18 години, младият футболист говори с изключителна зрялост и самочувствие. Израснал в квартал „Рокафонда“ в град Матаро, в семейството на баща от Мароко и майка от Екваториална Гвинея, през последните три години неговото име се превърна в едно от най-ярките явления в световния футбол. Зад бързия му възход до глобална суперзвезда стои дълъг път, белязан от много труд, семейни жертви и ранно съзряване. 

 На живо Ямал е закачлив и дързък, но същевременно интелигентен и непоколебим – младеж, който не се притеснява от обвиненията в арогантност. Тази непоклатима увереност е жизненоважна за Испания на настоящото Световно първенство. След разочароващото равенство срещу Кабо Верде на старта, Испания спешно се нуждаеше от неговия талант. Ямал веднага оправда очакванията, като отбеляза първия гол за победата с 4:0 над Саудитска Арабия и доказа, че е централна фигура за отбора. 

Разширеният турнир, който ще се проведе в държави с традиционно силна бирена култура, ще доведе до допълнителна консумация на 1 млрд. халби, прогнозират анализатори

1 млрд. халби отгоре: Бирените гиганти се готвят за най-алкохолното Световно първенство в историята

Въпреки светлините на прожекторите и огромния успех, младата звезда не забравя откъде е тръгнал. Когато говори за детството си, Ямал неизменно се връща към родителите си. Той признава, че едва с времето е осъзнал колко много са направили за него. Според него много хора не осъзнават колко трудно е за семейства с ограничени средства да осигурят на детето си възможност да тренира футбол или дори да му купят подарък за празник. „Когато нямаш пари, много неща са трудни. А моите родители успяха да направят всичко това възможно. Никога няма да мога да им се отплатя.“

Първият му спомен от световно първенство също е свързан с майка му. Той си спомня мача между Колумбия и Уругвай през 2014 г., когато Джеймс Родригес отбелязва знаменития си гол. Майка му се прибира от работа за второто полувреме и двамата го гледат заедно. Днес тя е до него на Мондиала, а когато дебютира за националния отбор на Испания, плаче от радост. „Казах ѝ: „Как се променя животът...“ Това е нещо, за което мечтаех, но никога не съм очаквал да се случи толкова скоро.“

Ямал не крие, че успехът е променил живота му из основи. За разлика от много спортисти, които говорят предпазливо за богатството, той открито признава, че възнамерява да се наслаждава на плодовете на труда си, пише El Pais.

„Нямах нищо, а всичко, което притежавам днес, съм го постигнал благодарение на футбола“, коментира той. „Не е нещо, което ми е било дадено или наследено.“ 

Младият футболист смята, че няма нищо лошо човек да се радва на постигнатото, стига да помни откъде е тръгнал и да се вслушва в съветите на хората около себе си. В същото време славата има цена. Ямал признава, че му липсват обикновени неща, които повечето хора приемат за даденост.

„Мисля, че бих заменил много от това, което имаме само за да бъда свободен човек“, казва той. Да излезе спокойно в центъра на Барселона, да си купи дрехи, да седне на питие или да отиде на кино, без да бъде разпознаван – вече е почти невъзможно. Именно затова се наслаждава на моментите, когато е далеч от Испания и може да се движи незабелязано.

Ранният успех го е принудил да порасне по-бързо от връстниците си. Още като дете прекарва дълги периоди далеч от семейството си заради футбола и свиква да приема ограниченията, които животът му налага.

„Виждах как майка ми се бори, как прави всичко възможно, за да бъда щастлив“, разказва той. Именно тези преживявания са причината днес да може да влиза в съблекалня, пълна с ветерани, без да изглежда като дете.

Увереността е друга черта, с която Ямал е добре познат. Той обаче прави ясно разграничение между самочувствие и его.

Огромните бюджети не са нищо ново, но тази година и двамата спортни гиганта залагат на по-мащабни и смели реклами от всякога. Според някои информации, една от тях достига 50 милиона лири

Nike vs. Adidas: Битката на брандовете за Световното по футбол

„Хората често бъркат увереността с егоцентризма“, посочва той. По думите му във футбола е изключително важно да вярваш в собствените си възможности, защото в противен случай натискът може да те пречупи. „Забавно е да имаш малко его“, добавя с усмивка, признавайки, че понякога съзнателно провокира дискусии с изказванията си.

Тази увереност стига дотам, че той твърди, че никога не се е съмнявал в себе си. „Виждам себе си като много по-добър, отколкото хората ме виждат.“ 

На терена той възприема себе си като продукт едновременно на улицата и на академията, пише El Pais.  Именно това съчетание според него липсва на много млади футболисти днес. Той критикува прекалената тактическа дисциплина, която се налага още на четиригодишни деца.

„Когато играех на улицата, беше просто: който вкара два гола, печели“, спомня си той. Там се е научил да импровизира, да бъде хитър и преди всичко да се забавлява. Затова днес изпитва носталгия по футболистите, които карат хората да гледат мачове заради удоволствието от играта. Сред любимите му са Неймар, Иско, Карим Бензема, Винисиус Жуниор и Раян Шерки.

Ямал смята, че именно импровизацията отличава големите играчи. Дрибълът не може да бъде планиран предварително и не може да бъде научен механично. „Има неща във футбола, които не се тренират“, убеден е той.

Въпреки възрастта си испанецът вече мисли за следващия етап от кариерата си. Смята, че в бъдеще постепенно ще се премести от крилото към центъра на терена. Причината е проста – на фланга защитниците лесно могат да го спрат.

Независимо дали говори за детството си в „Рокафонда“, за славата, за парите или за футбола, Ямал оставя впечатлението на човек, който отказва да се преструва. Той е достатъчно млад, за да мечтае без ограничения, и достатъчно уверен, за да вярва, че може да постигне желаното.