Фискалният съвет отправя остра критика към проекта на държавен бюджет за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., като предупреждава, че в тях липсва стратегия за реална фискална консолидация и структурни реформи в публичния сектор.

В становището си институцията посочва, че планираният дефицит по Консолидираната фискална програма за 2026 г. достига 5,7% от БВП, или 7,19 млрд. евро. Според Фискалния съвет това влошава фискалната позиция на страната и на практика узаконява трайно надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3%.

В средносрочната рамка е заложено свиване на дефицита по КФП до 3,8% от БВП през 2027 г. и до 3% през 2028 г. Фискалният съвет обаче смята, че тази траектория се опира основно на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки реформи в разходната част.

Съветът отчита, че дефицитът е повлиян и от ускореното нарастване на военните разходи и доставките на военно оборудване. Въпреки това институцията посочва, че не може да потвърди дали предвидената дерогация в областта на отбраната ще предотврати наличието на прекомерен дефицит.

„Липсват решителни консолидационни действия“, се казва в заключението на становището. Според Фискалния съвет проектът залага на „козметични разходни корекции и агресивно дългово финансиране“, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната.

Една от основните критики е насочена към липсата на реална административна реформа. В бюджета е предвидено 10-процентно съкращение на разходите за персонал от 1 септември 2026 г. за повечето разпоредители с бюджет. От мярката обаче са изключени общините, делегираните бюджети, болниците и силовите ведомства.

Базовият сценарий предвижда енергиен шок и забавяне на растежа, докато при по-негативни развития се очакват продължителни смущения в търговията и възстановяване едва през 2027 г.

Три сценария за 2026 г.: Войната в Близкия изток е основен риск в прогнозата на Фискалния съвет

Според Фискалния съвет ефектът е ограничен - очакваното спестяване е едва 85 млн. евро през 2026 г. На фона на общата разходна експанзия институцията определя тази мярка като краткосрочна и механична, а не като част от цялостна стратегия за оптимизация на публичния сектор.

Критика има и към промените в осигурителния модел за държавните служители и заетите в съдебната власт. Проектът предвижда те постепенно да започнат да плащат лични осигурителни вноски, като от 1 август 2026 г. съотношението между осигурител и осигурен ще бъде 80:20, а от 2027 г. трябва да се изравни с общия ред за останалите работещи.

Приходите отдавна изостават спрямо разходите заради неудържими харчове и стихийни финансови решения, предупреди финансовият министър

Гълъб Донев: Министерството на финансите ще внесе проект на бюджет с дефицит от 5,7 на сто от БВП за 2026 г.

Фискалният съвет обаче посочва, че ефектът от тази промяна през 2026 г. се неутрализира от механизма за компенсиране на заплатите, който цели да запази нетния доход на служителите. Затова според институцията мярката не представлява реална структурна реформа, а по-скоро прехвърляне на счетоводни пера, което отлага същинското преструктуриране за бъдещи периоди.

В приходната част Фискалният съвет вижда друг основен проблем - тежестта се прехвърля към бизнеса и реалната икономика. Сред мерките са повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро, служебното увеличение на минималните осигурителни прагове по икономически дейности, ускоряването на акцизния календар за тютюневите изделия и 30-процентното увеличение на винетните такси.

Фискалният съвет предупреждава, че тези мерки носят приходи, но не заместват нуждата от реформиране на неефективните публични разходи. Институцията изрично посочва и че резервите за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивия сектор са надценени в разчетите на Министерството на финансите.

На този фон дългът се превръща в централна част от критиката. Според становището консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да нарасне от 34,6 млрд. евро в края на 2025 г. до 40,4 млрд. евро през 2026 г., 45,4 млрд. евро през 2027 г. и 51,1 млрд. евро през 2028 г.

Като дял от БВП това означава увеличение до 35,7% в края на прогнозния период. Фискалният съвет отбелязва, че това ниво остава значително под европейския референтен праг от 60% от БВП и запазва сравнително нисък фискален риск при международно сравнение. Предупреждението на институцията обаче е насочено към темпа на натрупване на нов дълг, липсата на стратегия за свиване на текущите разходи и растящия лихвен натиск.

Според икономисти заложеният дефицит от 5,7% е неоправдан, а обещаната фискална дисциплина остава само на хартия

Бюджетът под обстрел: „Нулева реформа, рекорден дефицит и повече дълг“

Според експертите новият дълг се увеличава средно с около 5,5 млрд. евро годишно, което излага страната на сериозни пазарни рискове. Особено притеснение предизвиква ръстът на лихвените разходи, които се очаква да достигнат 1,78 млрд. евро през 2028 г., или близо 1,4% от БВП.

Това според ФС ще започне директно да изземва фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване и ще превърне дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета. С други думи, проблемът не е само в размера на дълга, а в това, че той започва да замества реформите.

В становището се обръща внимание и на промяната в режима на финансиране на общинските инвестиционни проекти. За разлика от предходния подход, при който проектите и стойностите им се съдържаха поименно в закона за бюджета, новите разпоредби прехвърлят водещата роля към Министерския съвет и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Според Фискалния съвет отпадането на поименния списък от закона намалява контрола и прозрачността при разпределението на значителен публичен ресурс. Институцията настоява тази промяна да бъде придружена от ясни критерии за подбор, публична отчетност и редовно оповестяване на решенията за включване и финансиране на проекти.

Общата оценка на Фискалния съвет е, че проектобюджетът не предлага достатъчно убедителен отговор на натрупаните структурни дисбаланси в публичните финанси. Вместо реално свиване на неефективните разходи, рамката разчита на временни ограничения, по-висока тежест за бизнеса и нов дълг.

Затова институцията настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.