„Отчайваща демонстрация на страх. Нулева реформа. Шокиращо. Няма нужда от такъв бюджет. България заслужава бюджет с 3% дефицит. Да не кажа, че трябва да е балансиран.“

Така Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, коментира в ефира на bTV заложения в бюджета дефицит от 5,7%, който е рекорден за последните 12 години. Бюджетът беше представен вчера от финансовия министър Гълъб Донев. Той заяви, че се задават трудни времена, но обеща че доходи няма да бъдат намалявани.

“Ние нямаме проблем в държавата – нямаме рецесия, нямаме бедствия, нямаме война, нямаме пандемия, нямаме мигрантски вълни“, каза Никола Янков в сутрешния блок на bTV.

„В бюджета липсват всички реформи. Няма съкращаване на разходи. Това, че държавните служители ще започнат да си плащат осигуровките ще се компенсира с увеличаване на заплатите. 25% са социални и пенсионни плащания. 25% са издръжка на администрацията. 15% са разходи за здравеопазване. 15% са капиталови разходи. Станаха общо 80%. Останалите разходи за отбрана, образование, култура. Ако правите реформа, трябва да погледнете големите пера. Няма никаква реформа в държавната администрация, няма сливане на структури“, добави експертът.

Доц. д-р Щерьо Ножаров посочи, че бюджетът е „построен върху математически абсурди, юридически парадокси и вътрешни противоречия“.

„От една страна вътре в прогнозите до 2028 година дефицитът е определен като 3% на касова основа. В същото време дългът нараства от 37,7 млрд. евро на 50,5 млрд. евро – преминаваме психологическата граница от 35,2% от БВП дълг. Няма как да постигнеш фискална консолидация на 3%, а дългът ти да експлодира. Заложеният 3% дефицит през 2028 година е на касова основа. На начислена основа е 3,3%. Тоест дори и 2028 година няма да влезем в параметрите. Това е илюзия“, обясни Ножаров в студиото на "Тази сутрин" по bTV.

„Юридическите парадокси светят с голяма червена лампа. В нарушение на Закона за публичните финанси на Министерството на финансите е дадено право да прави преливане на разходи от едно ведомство в друго. Таванът за разходите за дадени ведомства не важи и може да се променя с постановления на Министерски съвет. Прогнозата и самият закон сякаш са правени от два различни екипа. Прогнозата явно е за пред ЕК и в нея се говори за консолидация и дисциплина. В закона няма никакво свиване на разходи, а повече дългове. Инфлацията е фризирана доста повече от обичайната“, допълни икономистът.

Заложените в бюджета числа коментира и икономистът Владимир Сиркаров, който призна, че те са изненадващи и за него. По думите му „Прогресивна България“ прави стъпки назад от обявената си програма.

„Не се правят съкращения. Трябва да се направят промени в разходната част. Това не се прави заради притеснение как обществото ще приеме тези промени. Ако сега не се направят, с течение на времето шансът това да се направи намалява“, каза Сиркаров. Според него Предходните правителства са в основата на ситуацията, в която сме в момента.

Финансовото министерство защити бюджета: Шоковите мерки биха имали тежки икономически и социални последици

Междувременно зам.-министърът на финансите Людмила Петкова заяви в ефира на „Здравей, България“ по NOVA TV, че правителството избира плавна фискална стабилизация вместо увеличение на данъците и рязко орязване на разходите.

„При дефицит от 7,4% има два подхода. Единият е шокова консолидация – чрез увеличение на данъците и рязко намаляване на разходите, но въпросът е каква е цената – тежки икономически и социални последици. Вторият е плавна стабилизация със структурни реформи“, заяви Петкова.

По думите ѝ натрупаните бюджетни дисбаланси не са резултат от последните месеци, а от години отлагани реформи и неоценени рискове.

Петкова посочи, че първата голяма промяна ще бъде реорганизацията на държавната администрация. Предвижда се намаляване на незаетите щатни бройки и постепенно освобождаване на работещите пенсионери, като процесът ще бъде съпътстван от дигитализация и анализ на функциите на отделните администрации с цел премахване на дублиращи се структури.

„Всички структурни реформи започват сега, но ефектът от тях ще се види през следващата година“, каза тя.

Заместник-министърът отбеляза още, че се подготвя ограничаване на допълнителното материално стимулиране в администрацията чрез въвеждане на индивидуален таван за бонусите.

Сред основните източници на допълнителни приходи Министерството на финансите вижда ограничаването на сивата икономика.

По думите на Петкова през 2026 г. ще бъде засилен фискалният контрол върху високорисковите бързооборотни стоки като плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предвижда се още въвеждането на дигитален контрол върху цялата верига за доставки на горива, както и по-строг надзор върху електронната търговия.

Като пример за потенциалните загуби за бюджета тя посочи туристическия сектор.

„Около 70% от нощувките не се регистрират и не се плащат данъци върху тях“, заяви Петкова.

Според финансовото министерство именно подобни структурни мерки трябва постепенно да намалят бюджетния дефицит до под 3% през 2028 г., без да се прибягва до повишаване на данъчната тежест или намаляване на доходите.