Външните министри на страните от ЕС ще обсъдят в понеделник предложения за частична или пълна забрана на търговията с израелските селища в окупирания Западен бряг. Пътят към въвеждането на подобни ограничения обаче остава изпълнен с препятствия, като някои европейски столици обвиняват Европейската комисия, че използва „тактика на отлагане“.

Миналата седмица Комисията е представила документ с три варианта за допълнително ограничаване на търговията със селищата, след като мнозинство от държавите членки поискаха конкретни мерки в отговор на ескалиращото насилие срещу палестинците в Западен бряг.

Израелските селища се считат за незаконни съгласно международното право и според позицията на Европейския съюз. Макар ЕС да не забранява вноса на стоки, произведени в тези селища, върху тях се прилагат по-високи мита, тъй като не попадат в обхвата на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел от 2000 г.

Ключовият спор е свързан с начина, по който подобни ограничения трябва да бъдат одобрени. Според документа на Европейската комисия мерките следва да бъдат разглеждани като инструмент на външната политика. Това означава, че ще е необходимо единодушното одобрение на всички държави членки – малко вероятен сценарий, тъй като няколко европейски правителства са твърди съюзници на Израел.

Смята се, че Германия – една от най-влиятелните държави в дебата – също подкрепя варианта с единодушно гласуване, пише Euronews.

Държавите остават на различни позиции и докато водещата икономика Германия призовава за диалог, Испания настоява за суспендиране на споразумението

Стокообмен за над 42 млрд. евро: Лидерите от ЕС не постигнаха компромис за договора с Израел

Спор за начина на гласуване

Правната служба на Съвета на ЕС, която консултира държавите членки, по-рано е дала устно становище, че ограниченията могат да бъдат приети като мярка в областта на търговията. Това би позволило използването на т.нар. квалифицирано мнозинство – подкрепа от поне 15 държави, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС.

Около 20 държави членки са призовали Комисията да разработи конкретни варианти за търговски ограничения, като инициативата е била водена основно от Франция и Швеция.

При евентуална подкрепа от ключови колебаещи се държави, сред които Италия, необходимото квалифицирано мнозинство би могло да бъде постигнато.

Очаква се на срещата в понеделник група външни министри остро да се противопостави на предложението на Комисията въпросът да бъде третиран като инструмент на външната политика. Според тях така изпълнителният орган на ЕС, ръководен от Урсула фон дер Лайен, забавя приемането на мерките.

„Някои може да се опитат да размътят водата, но тук става въпрос за защитата на последователността на политиката на ЕС“, казва високопоставен европейски дипломат, който критикува предпочитанието на Комисията към единодушното гласуване.

Дълбоките вътрешни противоречия парализираха съюза и доведоха до пълно бездействие спрямо случващото се в Ливан, Газа и на Западния бряг

„Слаби и жалки“: Защо ЕС не използва лостовете си за влияние, за да спре Израел?

„Дори да става дума само за две евро, важно е търговската ни политика да бъде в съответствие с международното право“, добавя той.

Друг дипломат определя аргументите на Комисията като „неубедителни“, припомняйки, че миналата година именно Европейската комисия предложи частичното спиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел чрез квалифицирано мнозинство – инициатива, която впоследствие не беше реализирана.

Същият механизъм на квалифицирано мнозинство беше използван и при приемането на европейския план за постепенно прекратяване на вноса на руски изкопаеми горива, който също беше разглеждан като търговска, а не като външнополитическа мярка.

„По всички останали теми Комисията винаги се опитва да разширява своите правомощия, а тук изведнъж открива единодушието? Човек би се засмял, ако не беше толкова сериозно“, коментира трети дипломат.

Според него позицията на Комисията представлява стратегия за забавяне на всякакви действия.

Дипломатът отбелязва още, че документът с възможните варианти е бил представен едва миналата седмица, което практически изключва вземането на решение преди следващото официално заседание на външните министри на ЕС през октомври. Съществуват опасения, че насрочените за края на октомври избори в Израел могат допълнително да усложнят процеса.

Търговията между ЕС и Израел е на стойност 42,6 млрд. евро, като 37% от нея се възползва от преференциален режим – стъпка, която според Калас ще „струва скъпо за Израел“

Европейската комисия обмисля нови мита върху израелски стоки, разкрива Кая Калас пред Euronews

Какви ограничения се обсъждат?

Документът предлага няколко възможности – въвеждане на по-високи наказателни мита, изискване износителите от израелските селища да получават специални лицензи, както и частична или пълна забрана за внос на произведени там стоки.

Според европейски дипломати всички варианти, различни от пълната забрана, могат сравнително лесно да бъдат заобиколени. Последни разследвания показват, че износители от селищата продължават да продават продукцията си на европейския пазар без мита чрез неправилно етикетиране на произхода или чрез смесване на стоки, произведени в селищата, с продукти, произведени в международно признатата територия на Израел.

Предложението се смята за по-приемливо в сравнение с призивите за спиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, тъй като би засегнало единствено търговията със селища, които Европейският съюз счита за незаконни.

Поддръжниците на ограниченията се позовават и на консултативното становище на Международния съд в Хага от 2024 г., според което държавите трябва да се въздържат от икономически отношения, които могат да допринесат за поддържането на незаконните израелски селища.

В интервю за Euronews през май френският министър на външната търговия Никола Форисие определи призивите за ограничаване на търговията със селищата като „нормална, а не агресивна“ стъпка.

Междувременно ЕС наскоро успя да одобри санкции срещу екстремистки израелски заселници, отговорни за насилие срещу палестинци, след изборната победа на Петер Мадяр в Унгария, която сложи край на продължилата месеци съпротива на предишния министър-председател Виктор Орбан.