Вечерта на 8 юни партията „Ликуд“ на израелския премиер Бенямин Нетаняху публикува четири думи в официалния си профил в X:

„Няма Гади без Тиби.“

Към краткото послание беше прикрепен 11-секунден видеоклип, генериран с изкуствен интелект. В него Гади Айзенкот и арабският депутат Ахмад Тиби стоят един до друг пред парламента, а финалният надпис гласи: „Айзенкот няма правителство без арабите.“

Публикацията показва как ще изглежда кампанията на „Ликуд“ преди парламентарните избори в края на октомври. Нетаняху отново залага на антиарабската реторика, но този път основната мишена вече не е бившият премиер Нафтали Бенет, а бившият началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Макар извън Израел името му все още да не е широко известно, в страната той бързо се утвърждава като най-сериозния съперник на най-дълго управлявалия израелски министър-председател. Съветник на Нетаняху дори заявява, че екипът му разполага с още 400 видеоклипа срещу Айзенкот, цитира CNN. 

Партията му „Яшар“ („Прав“ или „Честен“ на иврит), основана преди по-малко от година, доскоро получаваше едноцифрена подкрепа. Днес обаче повечето социологически проучвания я поставят непосредствено след „Ликуд“ и пред общата листа на Нафтали Бенет и Яир Лапид.

Раздразнението на американския президент от продължаващите израелски удари по Ливан и Иран излезе наяве, докато той твърди, че се опитва да сложи край на конфликта

Кой дърпа конците? Тръмп и Нетаняху в сблъсък заради разминаващите се цели във войната в Близкия изток

Последното изследване на Channel 12 прогнозира 21 места за партията на Айзенкот срещу 23 за „Ликуд“, а при въпроса кой е по-подходящ за министър-председател 38% избират Айзенкот срещу 36% за Нетаняху.

Промяната се вижда и в кампанията на „Ликуд“. В социалните мрежи вече се разпространяват видеа, осмиващи английския език на Айзенкот и противопоставящи го на международния имидж на Нетаняху. Сред новите послания е и твърдението, че „Гади никога не би ударил Иран“.

Именно този контраст обаче може да е най-голямото предимство на Айзенкот. За разлика от Нетаняху, който десетилетия наред изгражда образа си чрез силни публични изяви, той е сдържан, говори спокойно и избягва политическия театър.

Различията личат и в биографиите им. Нетаняху е израснал сред интелектуалния елит на Йерусалим и служи в престижното подразделение „Сайерет Маткал“. Айзенкот е второто от девет деца в семейство на марокански евреи, израснал в Тиберия и Ейлат. След кариера в бригадата „Голани“ той оглавява Израелските отбранителни сили между 2015 и 2019 г. по назначение именно на Нетаняху.

По време на мандата си защитава съдебното преследване срещу военния санитар Елор Азария, осъден за убийството на ранен палестински нападател – позиция, която го изправя срещу силен политически натиск, включително от страна на Нетаняху.

През 2022 г. Айзенкот влиза в политиката заедно с Бени Ганц. След нападението на 7 октомври двамата се присъединяват към извънредния военен кабинет, но постепенно започват да критикуват правителството за липсата на ясна стратегия във войната в Газа.

„Войната се води чрез тактически успехи, без значими действия за постигане на стратегическите цели“, пише Айзенкот до Нетаняху през февруари 2024 г.

Войната оставя и тежък личен отпечатък. Най-малкият му син Гал загива в Газа, а по-късно в сраженията загиват и двама негови племенници. По същото време синът на Нетаняху – Яир – прекарва голяма част от войната в Маями и не служи като резервист.

Планът е одобрен от израелския премиер Бенямин Нетаняху, но въпреки това през нощта срещу вторник двете страни си размениха удари

Сблъсъците в Ливан продължават въпреки приемането на американския план за частично примирие от Израел и „Хизбула“

През юни 2024 г. Айзенкот и Ганц напускат военния кабинет, а година по-късно Айзенкот създава собствена партия.

Според анализатори именно личната му история – бивш началник на Генералния щаб, баща, загубил син във войната, и политик с марокански произход – му носи силна обществена подкрепа. Това е особено важно, тъй като евреите с близкоизточен и северноафрикански произход традиционно подкрепят „Ликуд“, а Израел никога не е имал министър-председател от общността на мизрахите.

Въпреки възхода му до изборите остават четири месеца, а Нетаняху продължава да разполага с мощна партийна машина и огромен политически опит. Атаките срещу Айзенкот вече се засилват, а „Ликуд“ залага на аргумента, че всяко правителство без Нетаняху ще зависи от подкрепата на арабските партии.

Дори социологическите проучвания да сочат мнозинство срещу настоящия премиер, съставянето на коалиция между леви, десни, центристи и арабски партии остава изключително трудно.

Кореспондентът на The Economist за Израел и автор на една от биографиите на Нетаняху Аншел Пфефер смята, че Айзенкот се отличава от всички досегашни претенденти. „От 1996 г. насам Израел непрекъснато търси човека, който ще свали Нетаняху“, казва той. „Онези, които успяха – като Ехуд Барак и Ариел Шарон – го направиха, защото бяха коренно различни. Тези, които се провалиха, обикновено се опитваха да го имитират.“ 

„Има само един Нетаняху. Айзенкот е първият от години, който се опитва да го победи, като бъде неговата противоположност“, допълва той.

Пфефер обаче поставя под въпрос доколко тази разлика се простира и върху политиките му. Кореспондентът припомня, че Айзенкот е ключова фигура в изграждането на военната стратегия на Израел, включително на т.нар. доктрина „Дахия“, разработена след войната в Ливан през 2006 г. Тя предвижда използването на масирана сила срещу гражданска инфраструктура с цел възпиране на бъдещи нападения. Айзенкот участва и 

„Като личност той е различен, но що се отнася до политиките, картината е далеч по-неясна“, коментира Пфефер. 

Нетаняху вече е виждал не един съперник да се издига на вълната на обществените надежди, преди в крайна сметка да отстъпи пред неговия политически опит. Засега именно контрастът между двамата изглежда е двигателят на възхода на Айзенкот.

„Айзенкот не е Нетаняху и никога няма да бъде. Но точно това може да е онова, което много израелци търсят – коренно различен стил на управление“, заключава Пфефер.