Израел и Ливан са се споразумели за прилагането на примирие след четвъртия кръг от преговори във Вашингтон, съобщи Държавният департамент на САЩ. Според американското външно министерство договореността е обвързана с „пълно прекратяване“ на атаките от страна на подкрепяната от Иран шиитска групировка „Хизбула“, както и с изпълнението на редица допълнителни условия, насочени към стабилизиране на сигурността в Южен Ливан.

В изявлението се посочва, че споразумението предвижда „евакуацията на всички оперативни сили на „Хизбула“ от зоната, контролирана от Израел между река Литани и границата“. САЩ също така ще съдействат за създаването на т.нар. пилотни зони, в които ливанските въоръжени сили ще поемат изключителен контрол над територията „с изключване на всички недържавни въоръжени групи“. Американското ведомство не даде повече подробности за начина, по който тези зони ще функционират на практика.

„Всички страни потвърдиха, че бъдещето на отношенията между Израел и Ливан трябва да бъде определяно от двете суверенни правителства. Те отхвърлиха всеки опит от страна на държава или недържавен фактор да държи бъдещето на Ливан като заложник“, се казва още в изявлението на Държавния департамент, цитирано от BBC. 

В интервю за подкаста на New York Post „Pod Force One“ американският президент посочи, че въпросът за иранската ядрена програма остава централният елемент в преговорите

Тръмп: „Иран се съгласи да няма ядрено оръжие, но може да промени решението си“

Съобщението идва само два дни след обявяването на частично примирие, което според ливанското правителство е било постигнато с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп. То предвижда Израел да се въздържа от широкомащабни удари по Бейрут, а „Хизбула“ да прекрати нападенията срещу Израел. Още от самото начало обаче споразумението беше посрещнато със скептицизъм, а последвалите бойни действия показаха колко крехка е постигнатата договореност.

Само в сряда най-малко девет души загинаха при израелски удари в Южен Ливан. Ливанското министерство на здравеопазването информира, че четирима сирийци и двама палестинци са били убити при удар в района Ал Хуш, южно от крайбрежния град Тир. В района на Чехур израелска атака е поразила линейка, при което са загинали двама парамедици, а трети е бил тежко ранен.

Ливанските власти обвиниха Израел, че демонстрира „пренебрежение към международното хуманитарно право“, което осигурява специална защита на медицинския персонал. По данни на министерството най-малко 128 парамедици и здравни работници са загинали през последните три месеца при удари срещу линейки и медицински обекти. Израелската армия не коментира конкретните обвинения, но и преди е твърдяла, че някои линейки се използват за военни цели от въоръжени групировки.

От израелска страна също бяха регистрирани нападения. Израелските въоръжени сили съобщиха, че са прихванали дрон и два снаряда, изстреляни от територията на Ливан. „Хизбула“ заяви, че е атакувала струпване на израелски войски близо до границата.

Още преди обявяването на новото споразумение израелските лидери предупредиха, че армията ще възобнови ударите срещу крепостта на „Хизбула“ в южните предградия на Бейрут, известни като Дахие, ако групировката продължи да обстрелва северните части на Израел.

Самата „Хизбула“ обаче продължава да се дистанцира от разговорите, водени между Израел и Ливан във Вашингтон. „Смятаме, че тези преговори не ни засягат и не признаваме техните резултати или решения, защото ги отхвърлихме по принцип“, посочва пред BBC Махмуд Камати – член на политическия съвет на движението. Той настоява още, че „Хизбула“ няма да се счита обвързана с ангажименти, поети в рамките на ливанско-израелските разговори във Вашингтон.

Следващият кръг от преговори е насрочен за 22 юни. Целта е постигането на по-всеобхватно споразумение, което да сложи край на продължаващите с месеци бойни действия. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че очаква разговорите да доведат до „план за сигурност в Ливан, независим от „Хизбула“.

Конфликтът между Израел и „Хизбула“ е част от по-широката регионална война, избухнала след ударите на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари. Ливан беше въвлечен в бойните действия на 2 март, когато „Хизбула“ започна ракетни атаки срещу Израел в отговор на израелски удар, при който беше убит върховният лидер на Иран. Тел Авив отговори с мащабна въздушна кампания в цял Ливан и сухопътна операция в южната част на страната.

Според ливанското министерство на здравеопазването от началото на войната са загинали най-малко 3516 души, като данните не разграничават цивилни и бойци. ООН изчислява, че повече от един милион души са били принудени да напуснат домовете си, а израелските заповеди за евакуация обхващат над една осма от територията на страната.

Планът е одобрен от израелския премиер Бенямин Нетаняху, но въпреки това през нощта срещу вторник двете страни си размениха удари

Сблъсъците в Ливан продължават въпреки приемането на американския план за частично примирие от Израел и „Хизбула“

Израел от своя страна съобщава за 26 загинали войници и четирима цивилни от началото на конфликта.

На фона на продължаващите боеве дипломатическите усилия се усложняват и от напрежението между Вашингтон и Техеран. Иран предупреди, че всяко регионално споразумение за прекратяване на огъня трябва да включва и Ливан. Външният министър Абас Арагчи предупреди, че ако израелските атаки срещу Бейрут продължат, иранските въоръжени сили ще бъдат „напълно готови“ да възобновят военните действия.

Тръмп обаче настоя, че разговорите за Ливан и преговорите с Иран трябва да бъдат разглеждани отделно. „Бих искал да ги разделя, защото това са различни въпроси“, коментира той пред журналисти.

Междувременно американската Камара на представителите прие с 215 срещу 208 гласа резолюция, която цели да ограничи възможността на президента да предприема нови военни действия срещу Иран без одобрението на Конгреса. Четирима републиканци подкрепиха инициативата заедно с демократите, което се възприема като рядка публична проява на несъгласие с политиката на Белия дом.

„Само Конгресът има правомощието да обявява война и това е нещо, което трябва да защитаваме“, подчертава републиканецът Том Барет, един от подкрепилите резолюцията.

Водещият демократ в комисията по външни работи на Камарата Грегъри Мийкс определи гласуването като „значим двупартиен укор към незаконната и скъпоструваща война на президента Тръмп с Иран“. По думите му администрацията не е постигнала поставените цели, а конфликтът е довел до повишаване на цените на горивата и е направил дипломатическото решение на спора около иранската ядрена програма още по-трудно.

Резолюцията все още трябва да бъде одобрена от контролирания от републиканците Сенат. Дори да бъде приета и там, анализатори смятат, че тя трудно би могла напълно да ограничи военните възможности на президента.

Въпреки това вотът е пореден сигнал за нарастващото безпокойство във Вашингтон относно продължаващата война и риска от нова ескалация в Близкия изток. Самият Тръмп заяви в сряда, че преговорите с Иран вървят „много добре“ и могат да доведат до споразумение още през уикенда. А в подкаста на New York Post „Pod Force One“ той посочи, че Ислямската република вече се е съгласила да не разполага с ядрено оръжие, но може да промени позицията си.