Френският президент Еманюел Макрон събра в Париж лидерите на т.нар. „Коалиция на желаещите“ – група от 37 държави, които координират военната и политическата си подкрепа за Украйна. В срещата участва и украинският президент Володимир Зеленски.

Срещата се проведе ден преди традиционния военен парад по случай националния празник на Франция на 14 юли.

Макрон съобщи, че Украйна е поръчала нови френско-италиански системи за противовъздушна отбрана и 16 изтребителя „Рафал“. Очаква се самолетите да започнат да изпълняват задачи в украинското въздушно пространство през 2028–2029 г., предаде Reuters.

Франция е предоставила на Киев и лицензи за производството на няколко вида въоръжение, включително крилатите ракети SCALP EG.

Говорейки редом със Зеленски, френският президент обяви още, че съюзниците на Украйна са се договорили да започнат военни учения в съседни държави. Те ще бъдат част от подготовката на многонационални сили, които могат да бъдат разположени веднага след евентуално споразумение за прекратяване на огъня с Русия.

Решението за новите санкции срещу Русия остава за сряда

Външните министри на ЕС не успяха да постигнат съгласие по 21-вия пакет от санкции срещу Русия на заседанието си в понеделник.

„И аз съжалявам, че нямаме съгласие по 21-вия пакет“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.

Париж е домакин на среща на „Коалицията на желаещите“, докато Европа засилва натиска върху Москва

Европейските лидери демонстрират единство в подкрепа на Украйна, докато ЕС и Великобритания затягат санкциите срещу Русия

Посланиците на държавите членки ще продължат разговорите във вторник. Една от най-неотложните им задачи е да предотвратят автоматичното повишаване на тавана върху цената на руския петрол, който в момента е 44,10 долара за барел.

Сряда е последният ден, в който лимитът може да бъде запазен на сегашното равнище преди поредното му шестмесечно преизчисляване. Заради по-високите цени на петрола вследствие на войната с Иран новата стойност би била по-висока, което би позволило на Москва да получава повече приходи от енергийния си износ.

Калас не пожела да прогнозира дали запазването на ценовия таван може да бъде одобрено отделно от останалата част от санкционния пакет, предава The Guardian.

През последните седмици предложението беше смекчено. Планираната забрана за внос на руска риба в ЕС отпадна, а ограниченията за издаване на европейски визи на бивши руски военнослужещи бяха облекчени.

ЕС все пак постигна съгласие за разширяване на санкциите в други области, включително срещу лица и организации, свързани с кибератаки и руската затворническа система. По думите на Калас приетите мерки и подготвяният 21-ви пакет общо включват над 250 санкционни вписвания.

България е готова да подкрепи пакета

България е готова да подкрепи разширяването на санкциите, след като поставените от София резерви са били взети предвид, заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред български журналисти в Брюксел.

„Имаме готовност да подкрепим пакета“, каза тя, цитирана от БТА.

Петрова потвърди, че цялостно съгласие все още няма заради възраженията на Гърция в областта на енергетиката и на Австрия по финансови въпроси.

Според нея постигнатото показва, че защитата на националната позиция не води до изолация и че България може да отстоява интересите си, когато представя аргументите си убедително.

Калас посочи и съвместната работа на България и Румъния за защита на ключовата инфраструктура в Черноморския регион и за противодействие на хибридните заплахи.

В сряда Петрова ще посети Киев. Визитата е продължение на скорошните разговори между премиера Румен Радев и украинския президент Володимир Зеленски.

Основен акцент ще бъдат възможностите за укрепване на енергийната сигурност на Украйна. По думите на външния министър България търси решения, които едновременно да подпомогнат Киев и да имат положителен ефект за страната.

Сред обсъжданите варианти е допълнителен пренос на природен газ към Украйна през следващата зима, както и разширяване на двустранното сътрудничество в енергетиката.

Външният министър Петрова отбелязва, че все още няма цялостно съгласие по санкциите, предложени от Европейската комисия, заради възражения от Гърция в енергийната сфера и на Австрия във финансовата област

България е готова да подкрепи санкциите срещу Русия, след като са отчетени повдигнатите възражения

Нови мерки срещу руски кибератаки

ЕС обяви отделен пакет от санкции срещу девет физически лица и четири организации, обвинени в участие в руски кибершпионаж и саботаж срещу европейски държави.

Според Съвета на ЕС сред санкционираните има служители на руското военно разузнаване, киберпрестъпници и частни компании, които подпомагат усилията на Москва за дестабилизиране на европейските държави.

Брюксел твърди, че руските операции са били насочени срещу правителствени институции и критична инфраструктура във Франция, Германия, Полша, Кипър, Нидерландия, Австрия, Словакия, Румъния и Финландия.

По данни на европейските власти звеното „Център 16“ на руските служби извършва кибершпионаж срещу френски държавни институции от 2010 г., а през тази година е атакувало и отбранителната индустрия на страната.

В Полша същото подразделение е обвинено в саботажни операции срещу обекти от критичната инфраструктура.

Франция и Германия привикаха руските посланици в Париж и Берлин заради предполагаемите кибератаки и хибридни операции срещу европейски държави и Украйна. Германското външно министерство предупреди, че подобни действия са неприемливи и ще срещнат решителен отговор.

Украинският президент обяви дълбоки промени в кабинета по-малко от година след последното му преструктуриране

Зеленски сменя премиера на Украйна в мащабна правителствена рокада

Москва осъди срещата в Париж

Кремъл реагира остро на форума във френската столица.

Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков нарече „Коалицията на желаещите“ „коалиция на войнолюбците“ и заяви, че Москва ще следи внимателно резултатите от срещата. Според Кремъл участващите държави предприемат враждебни действия срещу Русия и подкрепят продължаването на войната.

Украинският президент използва срещата, за да отправи нов призив за засилване на международната подкрепа след поредната серия руски удари срещу цивилни цели.

Зеленски съобщи, че при атаките са били поразени пътнически автобуси в Одеса, жилищни сгради в Запорожие и болница в Харковска област.

По думите му нападенията показват, че Украйна се нуждае от повече средства за противовъздушна отбрана, нови пакети военна помощ и допълнителен международен натиск върху Москва.

Той посочи европейската инициатива за противобалистична отбрана FREYJA като един от проектите, които трябва да бъдат ускорени, за да се подобри защитата на украинските градове.