Френският президент Еманюел Макрон събра в Париж лидерите на т.нар. „Коалиция на желаещите“ – група от 37 държави, която координира военната и политическата си подкрепа за Украйна. Срещата, в която участва и украинският президент Володимир Зеленски, се превърна в пореден сигнал за стремежа на европейските държави да засилят собствената си роля в сигурността на континента на фона на продължаващата руска инвазия и променящата се политика на САЩ при президента Доналд Тръмп.

Форумът се провежда ден преди традиционния военен парад по случай националния празник на Франция – 14 юли. За първи път около 500 военнослужещи от държавите в коалицията ще открият шествието по булевард „Шанз-Елизе“ – символичен жест, с който Париж подчертава европейската солидарност с Киев, пише France 24. 

В обръщението си към френските въоръжени сили Макрон отбеляза, че Франция трябва да се подготви за бъдещите конфликти чрез ускорено превъоръжаване, съвместни европейски отбранителни проекти и по-тясно сътрудничество със съюзниците си в ЕС. 

„Да, трябва да се подготвим за войните на бъдещето. Но нека не се заблуждаваме – способността ни да ги водим ще зависи от нашата достоверност днес. Именно днешните войни трябва да спечелим“, каза той, визирайки подкрепата за Украйна и партньорите на Франция в Близкия изток. 

Президентът подчерта още, че мирът остава цел на Франция, но страната е готова да защитава свободата и справедливостта „дори с цената на кръвта си, ако се наложи“. Френският лидер е предупредил и за опасностите от надигащия се национализъм, който противопостави на патриотизма, цитира  Le Figaro. 

Разногласията около евентуален диалог с Кремъл разкриха нови разделителни линии сред европейските лидери

Макрон и Мерц критикуват усилията на ЕС за диалог с Путин

ЕС подготвя нови санкции

Паралелно със срещата в Париж външните министри на ЕС обсъждат в Брюксел разширяване на санкциите срещу Русия.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че съюзът се стреми да одобри около 250 нови санкционни вписвания, което би представлявало най-мащабното подобно разширяване досега.

По думите ѝ новите мерки са пряк отговор на зачестилите руски атаки срещу цивилни обекти в Украйна.

Калас уточни, че въпреки напредъка все още остават нерешени въпроси около 21-вия пакет от европейски санкции. Причината са продължаващите възражения от страна на Гърция относно енергетиката, както и на Австрия по финансови теми. 

След разговорите министърът на външните работи Велислава Петрова посочи, че България е готова да подкрепи новите мерки, след като част от поставените от страната ни условия и резерви са били отчетени в преговорите, предаде БТА. 

Външният министър Петрова отбелязва, че все още няма цялостно съгласие по санкциите, предложени от Европейската комисия, заради възражения от Гърция в енергийната сфера и на Австрия във финансовата област

България е готова да подкрепи санкциите срещу Русия, след като са отчетени повдигнатите възражения

Нови мерки срещу руските кибератаки

ЕС обяви и отделен пакет от санкции срещу девет физически лица и четири организации, обвинени в участие в руски кибершпионаж и саботаж срещу европейски държави.

Според Съвета на ЕС санкционираните включват служители на руското военно разузнаване (ГРУ), киберпрестъпници и частни компании, които подпомагат усилията на Москва за дестабилизиране на европейските държави.

Брюксел твърди, че руската кибердейност е била насочена срещу правителствени институции и критична инфраструктура във Франция, Германия, Полша, Кипър, Нидерландия, Австрия, Словакия, Румъния и Финландия.

Според европейските власти звеното „Център 16“ на руските служби е извършвало кибершпионаж срещу френски държавни институции още от 2010 г., а през тази година е атакувало и отбранителната индустрия на страната. В Полша същото подразделение е обвинено в саботажни операции срещу обекти от критичната инфраструктура, пише The Guardian. 

На този фон Франция и Германия привикаха руските посланици в Париж и Берлин заради предполагаемите руски кибератаки и хибридни операции срещу европейски държави и Украйна. Германското външно министерство заяви, че подобни действия са неприемливи и ще срещнат решителен отговор. 

Посланиците на 27-те държави-членки единодушно са се съгласили за деблокиране на шестия клъстер, който обхваща преговорни глави по външните отношения

Украйна и Молдова постигнаха ключов напредък към членството в ЕС

Великобритания координира действията си с ЕС

Лондон също разшири санкциите си, като наложи ограничения на 24 физически и юридически лица, обвинени в участие в руски кибероперации и хибридни атаки.

Сред санкционираните са високопоставени представители на руското военно разузнаване, за които британските власти твърдят, че ръководят мрежи от хакери и специалисти по кибероперации.

Великобритания и държави от ЕС официално приписаха на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) неуспешна атака срещу полската електропреносна мрежа през миналата година. Според Лондон, ако операцията беше успяла, до половин милион души можеше да останат без електричество през зимата.

Москва осъди срещата в Париж

Кремъл реагира остро на форума във френската столица.

Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков нарече „Коалицията на желаещите“ „коалиция на войнолюбците“ и подчерта, че Москва ще следи внимателно резултатите от срещата.

Според Кремъл това са държави, които предприемат враждебни действия срещу Русия и подкрепят продължаването на войната.

Украинският президент обяви дълбоки промени в кабинета по-малко от година след последното му преструктуриране

Зеленски сменя премиера на Украйна в мащабна правителствена рокада

Зеленски призова за още помощ

Украинският президент използва срещата, за да отправи нов призив за засилване на международната подкрепа, след като Русия извърши нова серия удари срещу цивилни цели.

Зеленски съобщи, че при атаките са били поразени пътнически автобуси в Одеса, жилищни сгради в Запорожие и болница в Харковска област.

По думите му тези нападения показват необходимостта Украйна да получи повече средства за противовъздушна отбрана, нови пакети военна помощ и допълнителен международен натиск върху Москва.

Зеленски посочи и европейската инициатива за противобалистична отбрана FREYJA като един от проектите, които според него трябва да бъдат ускорени, за да се засили защитата на украинските градове.