Президентът на Финландия Александър Стуб заявява пред CNBC, че Украйна вече е спечелила войната срещу Русия, въпреки предупреждението му, че Киев все още се нуждае спешно от повече подкрепа за противовъздушната отбрана от страна на съюзниците от НАТО.

Финландският лидер подчертава, че Украйна е успяла да запази своята независимост, суверенитет и териториална цялост въпреки продължаващата повече от четири години мащабна инвазия от Москва.

„Погледнете нещата от гледна точка на Москва: през последните четири години, по време на активната война, те са напреднали с 60 км. През Втората световна война те стигнаха от Москва до Берлин, което е 1 400 км.

Трябва да си зададете въпроса: „Кой е спечелил, кой е загубил?“ Аз казвам, че Украйна е спечелила.

Скандинавската държава подчертава, че Русия е „дългосрочна стратегическа заплаха“ и предупреждава срещу „слабо“ мирно споразумение за Украйна, което би попречило на способността ѝ да се защити от бъдеща руска агресия

Финландия към САЩ: „Не споменавайте член 5“ по повод Украйна

„Моето послание е, че да, Европа трябва да засили усилията си, но знаете ли какво – Украйна се нуждае от НАТО, но НАТО се нуждае от Украйна точно толкова, колкото и обратното“, допълва той.

Премиерът на Швеция Улф Кристерсон отправи коментар в подобен дух по-рано през деня, допълва CNBC.

Русия определено не печели войната срещу Украйна в момента, това е съвсем очевидно – Украйна постига впечатляващи успехи. Русия изобщо не води тази война така, както очакваше в началото.

Президентът на САЩ похвали лидерството на турския президент Ердоган, но заявява, че е „много разочарован“ от членовете на Алианса, като в същото време настоява, че не е искал тяхната помощ във войната срещу Иран

Започва срещата на върха на НАТО: Тръмп иска Гренландия за САЩ, вдига санкциите за Турция и „тества“ съюзниците

Коментарите на скандинавските лидери идват в момент, когато съюзниците от НАТО се събират в турската столица Анкара за Среща на върха, на която доминират темите за бъдещето на Украйна, заплахата от Русия за Европа, както и мащабът и скоростта, с които европейските страни могат да намалят зависимостта си от САЩ.

Това се случва една година, след като лидерите на НАТО се ангажираха да увеличат разходите за отбрана от 2% на 5% от БВП до 2035 г., след години на натиск от Вашингтон и след като Русия нахлу в Украйна.

Финландският президент определя миналогодишното споразумение „историческо“ и заявява, че Срещата на върха в Анкара ще бъде оценена според това дали съюзниците ще успеят да покажат, че го прилагат.

Ето защо говорим за НАТО 3.0. Ето защо говорим за прехвърляне на тежестта от САЩ към Европа и ето защо всъщност говорим за по-силна Европа в рамките на по-силно НАТО.

„Чухме американците ясно и недвусмислено: поемете повече отговорност за собствената си отбрана. Това важи както във военно време, така и в кризисни ситуации, в мирно време и при планирането, и точно това правим“, допълва той.

До 2035 г. съюзниците трябва да отделят до 5% от БВП и ще трябва да представят годишни планове, „показващи надежден, постепенен път за постигане на тази цел“, се казва в декларация след Срещата на върха

„Квантов скок“: НАТО вдига до 5% разходите за отбрана

Според шведския премиер Кристерсон въпросът сега е „на чия страна е времето“, като изтъква, че Русия залага на това, че Европа ще се умори, ще се разсее или ще се уплаши от войната и нейните разходи.

В момента времето не е на страната на Русия, освен ако ние не позволим това да се случи. Русия се надява, че Европа ще се умори от тази война, ще заяви, че има други приоритети, или ще се уплаши, а мисля, че ние доказваме точно обратното.

Шведският лидер посочва заемния пакет на Европа в размер на 90 милиарда евро като пример за това как да останем единни в подкрепата си за Украйна. Допълва, че Швеция продължава с плановете си да предостави на Украйна изтребители „Грипен“, както и самолети от ново поколение и по-стари модели като подкрепа.

„Това е много добър начален етап, който ще увеличи и подобри отбранителния капацитет на Украйна“, допълва Кристерсон.

Шведското знаме ще бъде издигнато пред централата на военната организация в Брюксел в понеделник

След десетилетия неутралитет: Швеция вече официално е в НАТО

Двете скандинавски държави твърдят, че разширяването на отбранителните им капацитети се дължи не толкова на натиска от страна на САЩ, колкото на руската агресия. „Правим това, което правим, не заради американската реторика, а заради поведението на Русия. Това трябва да бъде много ясно“, заявява Кристерсон. „Русия е основната заплаха за нашата част от света и именно затова правим това, което правим.“

Въпреки това срещата на върха на НАТО беше засенчена от въпроси дали САЩ ще намалят военното си присъствие в Европа по-бързо, отколкото съюзниците ще успеят да изградят собствената си отбранително-промишлена база.

Кристерсон приема аргумента на САЩ, че Европа трябва да направи повече, като отбелязва, че много американски администрации са повтаряли това в продължение на десетилетия. „Това не е необосновано изискване и сега нещата се случват. Може да се каже, че щеше да е по-добре, ако Европа беше реагирала по-рано, ако не бяхме съкратили отбранителните си способности толкова драстично, както направихме, включително и Швеция, честно казано. Но сега отново сме на прав път.“

Той обаче предупреждава, че преходът от американска към европейска отговорност трябва да се управлява внимателно. „Ние сме съгласни, че трябва да има прехвърляне на тежестта, и колкото по-организирано успеем да го направим, колкото по-отворени и прозрачни сме един към друг, толкова по-успешно ще бъде това“.