Украйна засилва атаките си срещу руски танкери за гориво в Азовско море, като се стреми да прекъсне доставките към окупирания Крим в момент, когато ударите с дронове предизвикаха недостиг на бензин в цялата страна.

Командирът на украинските дронни сили Роберт Бровди, известен като „Маджар“, заявява чрез Telegram, че в четвъртък вечерта в Азовско море са ударени 14 руски кораба, с което броят на поразените от украински дронове, достига 35 за последните 96 часа.

CNBC не успява да потвърди независимо тази информация.

Ударите с дронове са част от кампанията на Украйна, целяща да прекъсне доставките и транспортните маршрути към и от Крим, който руската армия завзе със сила през 2014 г.

Разположено край южните брегове както на Украйна, така и на Русия, Азовско море е плитко вътрешно море, намиращо се на североизток от Кримския полуостров.

Експерти по отбрана и стратези описват атаките с дронове като ключови за забавянето на военния напредък на Русия, като същевременно предупреждават, че успехите на Киев при ударите в дълбочина са повишили драстично риска от ескалация.

През последните седмици Украйна често е нанасяла удари по важни нефтопреработвателни заводи в големи градове като Москва и Санкт Петербург в продължителната си кампания за прекъсване на енергийните приходи на Русия, допълва CNBC.

В началото на тази седмица Украйна нанесе една от най-далеко достигащите атаки на руска територия от началото на войната досега. Във вторник бяха забелязани стълбове черен дим, издигащи се от ключова нефтопреработвателна рафинерия в Омск, което накара украинския президент Зеленски да заяви, че подобрените възможности на страната в областта на дроновете са поставили Сибир „в обсег“.

Рафинерията в Омск се намира на почти 2 500 километра от украинска територия и в близост до руската граница с Казахстан.

На руските бензиностанции се наблюдават дълги опашки, докато страната се бори с задълбочаващата се криза.

Руският президент Владимир Путин наскоро за първи път призна въздействието на украинските дронове върху руското производство на гориво.

Според официални данни растежът на руския БВП е застинал през първото тримесечие, след рязкото забавяне миналата година и временния тласък от скока на военните разходи през 2024 и 2023 г.

Според Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, „разходите за войната нарастват“ за Кремъл.

„Докато частният сектор се свива поради недостиг на работна ръка, недостиг на някои материали и високи лихвени проценти, военният продължава да процъфтява“, коментира той в бележка, публикувана в петък.

„Освен ако Ормузкият проток не бъде затворен отново за продължителен период от време, което би изстреляло цените на енергията и приходите от руския износ до небето, икономическото и фискалното състояние на Русия вероятно ще се влоши значително“, смята експертът.

На този фон Кремъл заявява, че президентът Владимир Путин остава отворен за постигане на целите на Русия чрез дипломация, но Москва създава по-широка буферна зона в Украйна в отговор на действията на Киев.

"Докато Киев се опитва да ескалира конфликта, ние продължаваме да създаваме по-широка зона за сигурност, буферна зона – за това вече многократно е говорил президентът Путин", обяснява говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС и БТА.

Той отговори на въпрос относно публикация на Reuters от вчера, в която трима източника, близки до Кремъл, заявиха пред агенцията, че неотдавнашните удари с дронове на Украйна срещу руски нефтопреработвателни заводи и пристанища засилват решимостта на Путин засега да продължи сраженията.

Песков допълва, че Москва е отворена за мирно уреждане, но по думите му поради отсъствие на желание от страна на Украйна, Русия продължава военната кампания. Той обвинява Украйна, че ескалира това, което Москва нарича "терористични“ действия срещу контролираната от Русия Запорожка АЕЦ, което, според него, е изключително опасно. Освен това, обвинява Украйна за нанесени удари срещу гражданска инфраструктура и срещу инфраструктура, пряко свързана с електроцентралата.