Междузвездното пространство току-що стана малко по-сладко.

Астрономи откриват в Космоса вид захар, която се среща в малините и автобронзантите. Нарича се еритрулоза и се крие в т.нар. междузвездна среда – разредени облаци от газ и прах, разпръснати между звездите.

Захарта не служи само за подслаждане на чая и поничките с пудра захар. Различните ѝ разновидности осигуряват енергия на клетките и дори участват в изграждането на ДНК. Учените се стремят да разберат как се образуват захарите, тъй като те са ключова съставка на живота такъв, какъвто го познаваме.

Докато капсулата „Орион“ надмина очакванията в открития космос, истинското предизвикателство се пренася от инженерните зали към политическата воля и темпото на подготовка

Доказа ли Artemis II, че можем да кацнем на Луната отново?

С помощта на два радиотелескопа в Испания изследователите събират данни от голям газов облак близо до центъра на Млечния път, пише Associated Press. Те идентифицират захарта в газообразно състояние, като сравняват сигналите от телескопите с лабораторни проби. Резултатите са публикувани в понеделник в научното списание Nature Astronomy.

Учените вече са откривали любопитни химични съединения в нашата галактика, включително градивни елементи на генетичния материал и части от клетъчните структури. Преди около 25 години те засичат близък родственик на трапезната захар близо до центъра на Млечния път. Черните зрънца от астероида Бену, донесени на Земята от апарата OSIRIS-REx на НАСА, съдържат и други захари, включително ключова съставка на ДНК.

Новооткритата молекула не е от съществено значение за живота, но лесно може да се преобразува във форма, за която се смята, че е била решаваща за възникването му на Земята. Тя е и сред най-сложните захари, засичани досега, посочва астрофизикът Ерика Хамдън от Университета на Аризона. 

Това е „чист пример за веществата, които просто се носят из галактиката“, казва Хамдън, която не участва в новото изследване.

Подобни изследвания на междузвездното пространство имат за цел да изяснят как е възникнал животът. Дали далечни комети или космически скали са донесли на Земята необходимите съставки? Или основните компоненти вече са се намирали тук и впоследствие са дали началото на Слънчевата система?

Ново изследване разкрива, че микрогравитацията променя структурно ума ни. Макар тази бърза адаптация да е ключова за оцеляването в орбита, тя може да саботира бъдещите дългосрочни мисии до Луната и Марс

Какво наистина се случва с човешкия мозък в открития космос?

Новото откритие подкрепя втората теория. Изследователите искат да потърсят още захари в Космоса и да разберат как те преминават от една форма в друга.

Фактът, че са открити на едно място, означава, че вероятно се крият и в отдалечени части на галактиката заедно с други важни съединения, обяснява авторът на изследването Исаcкун Хименес-Сера, астрофизик в Центъра по астробиология в Испания.

„Ключовите съставки за възникването на живота може да присъстват и в други части на галактиката, което открива възможността животът да се развие и другаде във Вселената“, допълва Хименес-Сера.