Все повече млади германци отказват военна служба, докато Берлин се опитва да укрепи армията
Близо 6000 мъже искат да бъдат освободени по морални или религиозни причини въпреки въведения облекчен модел на наборна служба
,fit(1001:538)&format=webp)
Броят на младите мъже в Германия, които подават заявления за отказ от военна служба по съвест, нараства рязко през тази година. Тенденцията подкопава усилията на Берлин да изгради най-силната конвенционална армия в Европа и да възпира заплахата от Русия, пише The Guardian.
Само през първата половина на 2026 г. повече хора са поискали освобождаване по морални или религиозни причини, отколкото през цялата минала година, показват данни на германското правителство, публикувани във вторник.
До 30 юни Федералната служба за семейството и гражданското общество, която разглежда подобни заявления, е получила 5862 молби, потвърди нейният говорител пред медийната група RND.
За сравнение, през цялата 2025 г. заявленията са били 3879, а през 2024 г. – 2249. До края на май тази година са били одобрени 2667 молби, докато през цялата минала година положително решение са получили 2830 души.
Германската конституция гарантира правото на отказ от военна служба по съвест. В нея се посочва, че никой не може да бъде принуждаван против убежденията си да изпълнява военна служба, включваща използването на оръжие.
Подаването на заявленията е превантивна мярка, тъй като в Германия в момента няма действаща задължителна наборна служба. В опит да възстанови силно отслабените въоръжени сили правителството обаче въведе изискване всички германски мъже навършили 18 години да попълват формуляр, в който посочват дали са готови да служат, и да преминават медицински преглед.
Жените са насърчавани доброволно да постъпват в армията, но не са задължени да участват в процедурата за подбор. Планът беше въведен от министъра на отбраната Борис Писториус от Германската социалдемократическа партия.
Участващите в управлението консервативни партии ХДС и ХСС предупредиха, че ако Писториус не постигне достатъчен напредък към целта Германия да разполага с 260 000 действащи доброволци до 2035 г., наборната служба може да бъде възстановена.
Тя е замразена от 2011 г., а връщането ѝ ще изисква ново законодателство.
През 2011 г. заявления за отказ по съвест са подали 4348 души.
Ръстът през тази година се свързва с новия облекчен модел на наборна служба, който влезе в сила на 1 януари, както и с опасенията от евентуално участие на германски войници в кризисни райони като Ормузкия проток или в бъдеща мироопазваща операция в Украйна след края на войната.
Германия, подобно на много други западни държави, съкрати драстично армията си след края на Студената война. В момента страната разполага с около 186 000 действащи военнослужещи и има сериозни дефицити в редица способности, които Берлин се опитва спешно да преодолее.
Засилващата се геополитическа нестабилност, руската заплаха след пълномащабното нахлуване в Украйна и натискът от Доналд Тръмп подтикнаха Германия постепенно да се отдалечи от следвоенния си пацифизъм и да постави по-силен акцент върху отбраната.
Канцлерът Фридрих Мерц встъпи в длъжност миналата година с обещанието да превърне Бундесвера в „най-силната конвенционална армия в Европа“.
Кандидатите за отказ от военна служба по съвест трябва да изпратят до Бундесвера кратко заявление с личен подпис, автобиография и изложение на причините, поради които отказват въоръжена служба.
Докато ръстът на заявленията привлече сериозно внимание в Германия, увеличава се и броят на хората, които искат да се откажат от вече признатото им право да не служат.
Според вестник Neue Osnabrücker през първото тримесечие на 2026 г. 233 души са поискали да отменят статута си на отказали служба по съвест. През цялата 2025 г. това са направили 781 души.
Хората с признат отказ от военна служба могат при извънредна ситуация в областта на сигурността да бъдат мобилизирани за изпълнение на граждански задачи.
Проучванията показват широка подкрепа в Германия за превъоръжаването и попълването на състава на армията. Въпреки това хиляди млади хора организираха през тази година протести и „училищни стачки“ в цялата страна, обвинявайки правителството, че се опитва да ги превърне в „пушечно месо“.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)