Германия е изправена пред въпроса дали да включи задължителна военна служба в усилията си за подсилване и разрастване на армията. Консервативните християндемократи спорят със социалдемократи (SPD) в управляващата коалиция относно формата на новия закон за военната служба. Законът за модернизация на военната служба трябва да бъде представен в кабинета на 27 август, пише POLITICO. 

Засега канцлерът Фридрих Мерц не е изразил позицията си по въпроса, но някои висши християндемократи се надяват да го въвлекат в спора.

Законопроектът е опит на министъра на отбраната Борис Писториус да реши проблема с хроничния недостиг на персонал в Бундесвера, без да въвежда напълно задължителната военна служба, която Германия преустанови през 2011 г.

Съгласно предложението, всички мъже в призивна възраст ще бъдат задължени да се регистрират и да преминат през процес на подбор, но само определен брой от тях ще бъдат призовани на служба. Жените ще могат да се запишат доброволно.

Правителството се надява да привлича около 5000 доброволци всяка година, чиято продължителност на службата да е до 23 месеца. Важно е да се отбележи, че задължителната военна служба ще влезе в сила само ако парламентът гласува за това в отделно решение.

Германия се готви да стане най-мощната конвенционална армия в Европа с военна техника за милиарди

Консерваторите искат по-строг закон

Християндемократите искат по-драстичен закон, който да въведе една година задължителна служба. Тя може да е военна или гражданска служба – например работа в болници или училища. 

Те отхвърлят и идеята да се изисква парламентарно гласуване за въвеждане на наборна служба в кризисни ситуации, което е предварително условие в законодателството.

„Ако военната служба се въвежда само при сериозна военна криза, тя се превръща в инструмент за реакция, а не в средство за възпиране“, заяви пред WELT Норберт Рьотген, лидер на консерваторите в областта на външната политика и отбраната. „Тя би дошла твърде късно, би загубила обществената подкрепа и би се отклонила от действителната си цел. Какво може да постигне един новобранец, когато кризата вече е настъпила?“

Рьотген обвини Писториус, който е от SPD, че „прилага само едната страна на компромиса, като се фокусира единствено върху доброволчеството“, без ясни цели или автоматичен механизъм за преминаване към наборна служба, ако броят на доброволците е недостатъчен. „Това няма да проработи – необходими са подобрения.”

Неговото несъгласие се споделя и от други християндемократи. Мнозина парламентарни съветници твърдят пред POLITICO, че законопроектът в настоящия му вид едва ли може да получи необходимата политическа подкрепа, за да бъде приет.

От „спестовната домакиня“ до 1 трилион евро за отбрана: Новият финансов курс на Германия

През последната седмица на юли висши представители на двете коалиционни групи се срещнаха на закрито, за да разгледат възможностите за промяна на текста на законопроекта. От консервативната страна бяха Рьотген, председателят на комисията по отбрана на Бундестага Томас Рьовекамп и ръководителят на работната група по отбрана Томас Ерндл. От SPD присъстваха Писториус, заместник-председателят на парламентарната група Сиемтье Мьолер, депутатът по бюджета Андреас Шварц и парламентарният заместник-министър на отбраната Нилс Шмид.

Според двама участници от консервативната страна, Писториус е изразил недоволство от натиска на християндемократите да променят законопроекта, като категорично е отхвърлил техните идеи.

Позицията на SPD, както по-късно отбеляза Шварц пред POLITICO, се основава на принципа, че Бундесверът е „парламентарна армия“ – което означава, че законодателната, а не изпълнителната власт трябва да вземе решението за въвеждане на задължителна военна служба.

„Това е решение, което парламентът трябва да вземе“, подчертава Шварц. „Ако целите не бъдат постигнати и нивото на заплаха е високо, тогава парламентът трябва да вземе решение и, ако е необходимо, да затегне закона.“

Малко възможности за промяна

Шварц пояснява, че фокусът на SPD върху доброволния модел е да привлече хора, които наистина искат да служат, а не да ги принуждава от самото начало.

„Искаме хора, които имат желание да служат“, допълва той. Доброволците, според него, са по-склонни да завършат обучението си и да се ангажират с по-дълга служба. „Ако започнеш с принуда, създаваш съпротива.”

Целта, настоява той, е да се направи службата „толкова привлекателна, че да постигнем целите си без принудително набиране на войници“.

Консерваторите обаче се опитват да приложат натиск другаде, за да променят законопроекта. Две лица, запознати с законодателните преговори, съобщават пред POLITICO, че Рьотген е изпратил имейл до началника на федералната канцелария Торстен Фрай – дясната ръка на Мерц, за да сигнализира за исканията на парламентарната група относно военната служба.

Германия подкрепя целта на Тръмп НАТО да изразходва 5% от БВП за отбрана

Краткият срок означава, че ако до 27 август не се постигне пробив, единственият шанс на консерваторите да преработят законопроекта ще бъде в Бундестага през есента. Тогава законодателството преминава през няколко четения и дебати в комисии. Това дава на депутатите правото да внесат промени преди окончателното гласуване.

Рьовекамп вече се готви именно за такъв сценарий. „Няма закон, който да напусне Бундестага в същия вид, в който е внесен“, отбелязва той пред POLITICO Berlin Playbook Podcast. „Имаме предложение и промени, на които държим. Ако това не проработи предварително, трябва да се премине към парламентарни консултации.“

Друга възможност е спорът да бъде решен в коалиционния комитет – малка група от висши лидери от двете партии, която се среща зад затворени врати, за да разреши политически спорове. Решенията там имат политическа тежест, но не са правно обвързващи, докато не бъдат одобрени от цялото правителство или парламента.