Един от основните двигатели на златото започва да губи сила

Централните банки са купили значително по-малко злато през първото тримесечие на тази година, отколкото се смяташе досега. Това подсказва, че един от основните двигатели на търсенето може да започва да губи сила.

Съществена ревизия на данните свива оценката за покупките на централните банки от 244 тона на едва 57 тона през първото тримесечие. Това е най-ниското равнище за този период от годината от повече от 15 години, показва нов доклад на Световния съвет по златото.

Покупките на централните банки са сред основните фактори зад движението на световния пазар на злато през последните четири години. Те допринесоха и за рекордното поскъпване, което достигна своя връх по-рано тази година.

Дейността им обаче става все по-трудна за измерване, тъй като покупките са все по-непрозрачни. Това важи особено за големи купувачи като Китай, който разкрива само част от придобитото количество.

Забавяне на покупките от централните банки би оказало сериозен натиск върху цената на златото, която вече е загубила близо 30% спрямо пика си през януари.

Централните банки често се възприемат като неофициална опора за цените на пазара. Според Световния съвет по златото те са формирали близо една трета от общото търсене през второто тримесечие. Тази подкрепа обаче може да отслабне, ако спадът в активността им продължи.

Някои централни банки доброволно декларират златните си резерви пред Международния валутен фонд, но няма официално изискване да го правят. Затова изчисляването на действителните им покупки остава изключително трудно.

„Подобни грешки ще се случват от време на време“, коментира Джон Рийд, пазарен стратег в Световния съвет по златото.

Качеството на публичната информация се е влошило от 2022 г. насам, посочва Рийд пред Financial Times.

Златото и среброто поскъпват, но връщането към рекордите ще е сложно

След като САЩ наложиха санкции на Русия, много развиващи се икономики започнаха да намаляват зависимостта си от долара и да разкриват по-малко подробности за покупките си на злато.

В резултат Световният съвет по златото е въвел нови методи за проследяване на потоците. Централните банки обаче също могат да променят начина, по който купуват, след като разберат кои данни се наблюдават.

„Получава се своеобразна игра на котка и мишка, когато разберат какво следим“, казва още Рийд.

„Определено трябва да полагаме много усилия, за да проверяваме правилно собствените си оценки.“

През първата половина на тази година централните банки и други държавни институции, включително суверенни фондове, са купили приблизително 345 тона злато. Това е най-ниското равнище за шестмесечен период от 2022 г. насам, показва докладът.

Причината за ревизията на данните за първото тримесечие е, че част от златото, което първоначално е било смятано за предназначено за държавни купувачи, впоследствие е било прехвърлено в категорията „извънборсови сделки и други“.

Бумът на печалбите на Уолстрийт кара Европа да пренаписва правилата за банките

Някои държавни институции са били нетни продавачи през периода, включително такива в Турция, Русия и Азербайджан.

След началото на войната в Близкия изток няколко суверенни фонда от региона също са започнали да продават злато. По думите на Рийд една от причините е била необходимостта да компенсират спада на приходите от петрол и газ вследствие на конфликта.

Общото търсене на злато през първата половина на годината е достигнало около 2522 тона, с приблизително 2% повече спрямо същия период на миналата година.

Допълнителен натиск върху търсенето през последните месеци оказва изтеглянето на средства от борсово търгувани фондове, обезпечени със злато. През второто тримесечие притежаваното от тях количество е намаляло с 45 тона, или с около 4 млрд. долара.