Мелони втвърдява позициите си за миграцията преди изборите

Джорджа Мелони не иска да бъде победена на собствен терен.

С наближаването на парламентарните избори догодина Мелони е изправена пред нов съперник от крайната десница. Италианският премиер, чиито политически корени са в постфашистката десница, започва да се дистанцира от умерения образ, който изгради през четирите си години на власт, и втвърдява тона си по въпросите на миграцията и сигурността. 

Правителството на Мелони беше първото в Европейския съюз, което отправи критики към испанските власти заради внезапния приток на мигранти от Мароко към испанския анклав Сеута миналата седмица.

Докато Франция и други държави затегнаха граничните проверки, Италия отиде по-далеч и обяви, че временно спира прилагането на правилата за свободно движение в Шенген спрямо Испания. Сега на италианските летища пътниците, пристигащи от Испания, трябва да преминават през отделни опашки.

Кабинетът на Мелони даде ясно да се разбере, че няма намерение да премахне контрола поне до 15 август. Това допълнително изостри конфликта с Испания, която отговори с проверки на пристигащите от Италия.

Испания даде на Италия два дни срок да премахне граничните проверки – тя отказва

„Няма да отстъпим и милиметър по отношение на незаконната имиграция“, написа Мелони в X, докато нейни съюзници атакуваха социалистическото правителство на Испания с обвинения, че не е успяло да управлява миграционните потоци.

„Защитата на нашите граници, спирането на трафикантите на хора и осигуряването на ефективно връщане на мигранти ще продължат да бъдат политика на това правителство“, добави тя.

Сблъсъкът с Испания е само поредният знак, че италианският лидер полага усилия да задържи твърдото ядро на десния си електорат на фона на предизвикателството от Роберто Ваначи – бивш генерал и настоящ член на Европейския парламент.

Очаква се изборите да се проведат още през следващата пролет, а крайнодясната партия на Ваначи „Национално бъдеще“ напредва в социологическите проучвания. Според обобщените данни на POLITICO тя вече изпреварва един от коалиционните партньори на Мелони – крайнодясната „Лига“, и се доближава до друг – „Форца Италия“.

За Мелони, която започва политическата си кариера в младежкото крило на италианското постфашистко движение, това предизвикателство засяга непосредствено собствената ѝ политическа територия.

„Няма съмнение, че съществува притеснение как да бъде ограничена конкуренцията от „Национално бъдеще“, казва Марко Тарки, водещ десен политолог. „Всичко се свежда до изостряне на тона. Темите – сигурност, имиграция, идентичност – остават същите като преди.“

По време на предизборната кампания, която я доведе на власт през 2022 г., Мелони обеща да ограничи незаконната миграция чрез въвеждането на морска блокада край италианското крайбрежие. Този план така и не беше осъществен, но правителството ѝ откри центрове за задържане в Албания, където да бъдат настанявани мигранти, докато молбите им за убежище се разглеждат.

Ваначи, чиято кампания е съсредоточена върху сигурността и твърдата политика спрямо имиграцията, предлага по-радикално решение – „ремиграция“. Става дума за все още неразработен в подробности план, който трябва да насърчи мигрантите да се върнат в страните си на произход.

Кризата в Сеута, при която десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко в испанския анклав, а близо 100 души загинаха, даде възможност на Мелони да покаже, че борбата с нелегалната миграция остава абсолютен приоритет за нейното правителство.

Според Джорджо Гори, евродепутат от лявоцентристката Демократическа партия, реакцията на Мелони е „изцяло резултат от вътрешнополитически сметки“. По думите му италианският премиер се опитва да задържи електората си, „като демонстрира, че остава вярна на десните лозунги и пропагандата по отношение на миграцията и други теми“.

Тръмп задълбочава конфликта с Мелони с нова публикация за „ограничителна заповед“

За Джовани Орсина, директор на катедрата по политически науки в римския университет „Луис Гуидо Карли“, приоритетът на Мелони на този етап е да предотврати загуба на подкрепа и за собствената си партия „Италиански братя. Това е важно и с оглед на евентуален съюз с Ваначи преди или след изборите догодина.

„Ваначи отбелязва сериозен ръст в проучванията, особено през последните два месеца“, посочва пред POLITICO Лоренцо Преляско от социологическата агенция YouTrend, като допълва, че подкрепата за „Национално бъдеще“ надхвърля 7%.

„Без Ваначи десноцентристкият блок може да загуби предстоящите избори. Тези седем пункта са от голямо значение.“

Ефектът „Ваначи“

Никола Прокачини, близък съюзник на Мелони и съпредседател на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), отхвърля твърденията, че тя променя политиката си, за да ограничи конкуренцията на Ваначи. 

„Позициите ѝ са същите, каквито винаги са били“, подчертава той пред POLITICO. „Просто не е расисткият, ксенофобски фашист, за какъвто беше представяна, когато за първи път дойде на власт. И не е такава и сега.“

Мелони е изправена пред предизвикателство и по отношение на подкрепата си за Украйна. Както „Лига“, така и Ваначи се застъпват за по-мека линия спрямо Москва, противопоставят се на военната помощ за Киев и на увеличаването на разходите за отбрана.

Макар Мелони да се представя като твърд поддръжник на Украйна, зависимостта ѝ от подкрепата на „Лига“ означава, че за четири години Италия е предоставила помощ за едва 3 млрд. евро. Това се равнява приблизително на 1 евро месечно за всеки италиански гражданин – по-малко от цената на едно еспресо.

Джорджа Мелони търси политически рестарт след загуба на референдума

Италия също така отказа да се присъедини към инициативата на НАТО PURL (Prioritized Ukraine Requirements List) за закупуване на оръжия, създадена миналото лято, след като американският президент Доналд Тръмп прекрати поемането на нови ангажименти за военна помощ за Киев.

Именно отношението към Украйна е областта, в която се проявява съществената разлика между Мелони и Ваначи, твърди Тарки, който преподава във Флорентинския университет и е смятан за ключова фигура в движението, известно като „Новата десница“.

„Във всички останали отношения разликата се преувеличава изкуствено чрез реторика и политическо позиране по тактически причини“, казва той.

Съюзниците на Мелони не изключват възможността за коалиция с Ваначи, но подчертават, че тя ще зависи от позициите му по ключови въпроси, включително външната политика.

Ако той се стреми „да позиционира Италия редом до Русия, Китай, Иран и Северна Корея, тогава очевидно не е възможно да бъдем заедно“, пояснява Прокачини.

„Ако обаче избере Запада – демокрациите, западните държави, западните либерални демокрации – тогава със сигурност можем да бъдем заедно.“