Раят на киното? Как Малта се превърна в магнит за големите филмови продукции

Какво общо имат Карибите, Древен Рим, Южна Франция и заливът на Пентос от „Игра на тронове“? Всички те са пресъздавани в Малта за снимките на скорошни или предстоящи филми и сериали.

През последното десетилетие слънчевият средиземноморски архипелаг, чиято площ е едва малко по-голяма от тази на Природен парк „Витоша“, се превърна в една от най-предпочитаните снимачни дестинации в Европа за американски и британски продукции.

Малта дори излезе начело в своеобразната надпревара между държавите, които използват финансови стимули, за да привличат големи холивудски проекти.

Най-малката страна в Европейския съюз е била домакин на повече от 30 филмови и телевизионни продукции годишно през всяка от последните три години, като през 2023 и 2025 г. броят им достига рекордните 36.

Сред тях са „Джурасик свят: Прераждане“ и „Гладиатор II“, както и новият екшън с Джейсън Стейтъм Mutiny, който ще излезе в края на август.

На екрана Малта е играла ролята на Гърция в скорошния сериал на BBC Two Weeks in August, Сицилия от 80-те години в предстоящия британски филм The Travel Writer, провинциална Южна Франция в криминалния сериал The Madame Blanc Mysteries и Карибите в предстоящия филм на Гай Ричи Viva la Madness.

Островната държава вече започва да играе и самата себе си, разказва The Guardian. Третият сезон на детективския сериал на Netflix „Енола Холмс“ мести действието от викториански Лондон в тогавашната британска Малта.

„За толкова малка европейска държава Малта се представя забележително силно“, казва пред The Guardian Ейдриън Утън, главен изпълнителен директор на Британската филмова комисия.

„Страната действа много агресивно, в положителния смисъл на думата, за да диверсифицира индустрията си.“

Историята на Малта като снимачна площадка започва още през 1925 г. с немия филм Sons of the Sea. От 70-те години насам страната разполага и с два от най-големите водни резервоари за кино в света, които позволяват морски сцени да бъдат заснемани в контролирана среда.

В миналото обаче местната филмова индустрия е работела предимно сезонно, казва филмовият комисар на Малта Йохан Грек.

„Сега имаме индустрия, която работи всеки ден, през цялата година.“

Боксофисът достигна 4 милиарда долара приходи в най-успешното лято от пандемията насам

Парите променят географията на киното

Успехът на Малта до голяма степен е резултат от фундаменталната промяна в начина, по който се финансират филмите по света.

До началото на века аудиовизуалните продукции в Европа разчитат основно на пряко публично финансиране чрез филмови фондове и различни видове субсидии.

През последните десетилетия обаче все по-голяма роля играят финансовите стимули. Държавите например възстановяват част от производствените разходи след края на снимките, ако компанията е наела местни екипи или е използвала местни студиа и друга инфраструктура.

Подобни стимули вече осигуряват почти половината от бюджетите на европейските игрални филми. Това означава, че „филмите и сериалите вече не просто използват дадени места за снимки, а се проектират около тях“, посочва неотдавнашен доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория.

Малта въвежда своята схема за възстановяване на част от разходите през 2005 г., а през последното десетилетие постепенно я прави все по-щедра.

Продуцентът на „Наполеон“ и „Гладиатор II“ я определя като „вероятно най-щедрата схема за възстановяване на разходи в света“.

Всички 36 големи продукции, снимани в Малта през 2025 г., са получили обратно 40% от допустимите разходи. За разлика от някои конкурентни държави, схемата може да покрива и екипи и оборудване, внесени от чужбина, когато необходимите ресурси не могат да бъдат намерени на местно ниво.

По време на филмовия фестивал Mediterrane през юни Грек обяви намерението си допълнително да подобри схемата, която в сегашния си вид изтича през 2028 г. Той иска и да привлече частни инвестиции за изграждането на студиен комплекс за 80 млн. евро.

„За всяко евро, което инвестираме чрез тази схема, индустрията генерира четири“, казва той.

„Филмовата индустрия се превръща в един от икономическите стълбове на страната.“

Троянският кон отвътре: Как се снима най-легендарният военен трик в историята?

Холивуд печели, но местното кино изостава

Някои местни критици смятат, че възходът на страната като международна снимачна площадка е дошъл за сметка на местните кинематографисти.

Примерите за малтийски филми, които успяват да достигнат до публика извън страната, са малко. Рядко изключение е Luzzu на Алекс Камилери от 2021 г., който се състезава за голямата награда на журито на фестивала „Сънданс“.

Търсенето на местни снимачни екипи от международните продукции създава и друг проблем. Малтийските режисьори трудно могат да се конкурират с бюджетите на Холивуд, казва базираният в страната сценарист и бивш филмов критик Теодор Релич.

„Съществува своеобразна паралелна вселена. Хората, които обслужват международните продукции, процъфтяват, но местните режисьори не могат да си позволят оператор, защото той вече очаква хонорар като от Джурасик свят“, посочва той пред The Guardian.

Филмовата комисия на Малта е съсредоточена върху привличането на международни продукции, докато подкрепата за местното кино е оставена на Съвета по изкуствата, който разполага с по-малък бюджет. За разлика от държави като Естония, Малта не отделя за собствените си филми средства, сравними с тези, които използва за стимулиране на чуждестранните продукции.

Шон Астин: Хобитът, който стана синдикалист

Успехът започва да тежи

Има признаци и че инфраструктурата на Малта вече се доближава до пределите си, тъй като градове и села редовно се превръщат в снимачни площадки.

Затворените улици и ограниченията за паркиране все повече дразнят местните жители.

„Какво трябва да правят жителите на Валета - да стоят затворени по домовете си?“, пита наскоро жител на столицата пред MaltaToday.

През юли оборудване, използвано при снимките на филм във Валета, събори и повреди 100-годишна статуя и исторически постамент на площад „Сейнт Джордж“, което предизвика недоволство сред религиозната общност в страната.

Според Релич вече се появява съпротива, подобна на недоволството срещу прекомерния туризъм в Барселона и Венеция.

„В Малта имаме онлайн хазарт, строителство и туризъм. Засега киното е най-малко токсичната от големите ни индустрии“, казва той.