Иран е обсъждал възможността да атакува американски военни цели в Европа, ако Доналд Тръмп ескалира войната. Това пише Financial Times, позовавайки се на източници, близки до режима.

Двама източници от иранския режим казват пред FT, че въоръжените сили са анализирали възможността за удари по американски обекти в държави от Югоизточна Европа като България. Изданието припомня, че миналия месец страната ни одобри използването на авиобаза „Безмер“ от американски самолети за дозареждане във въздуха. Публикацията на FT е със снимка от авиобазата.

Един от източниците допълва, че сред потенциалните цели за ответен удар при нова американска офанзива е и Кипър, където през март британска военновъздушна база беше атакувана с дрон.

Според публикацията иранските сили отделно са разглеждали и възможността за атаки срещу подводни оптични кабели в Ормузкия проток при евентуална ескалация.

Тези заплахи отразяват все по-твърдата позиция в Техеран, където мнозина в управляващия режим вече възприемат възобновяването на войната не като въпрос дали, а кога ще се случи.

Преговорите за повторното отваряне на Ормузкия проток са в застой, а миналата седмица върховният лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей назначи представители на твърдолинейното крило на ключови постове в сферата на сигурността и отбраната. Във вторник Тръмп заяви, че с Техеран „не се водят и не са планирани никакви разговори или преговори“.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция и други ирански военни командири предупредиха, че при нов пълномащабен конфликт Иран ще излезе извън досегашната си стратегия за удари по американски военни обекти, енергийна инфраструктура и други цели в Близкия изток и ще разшири географския обхват на атаките си.

Първа атака срещу кораб след края на примирието: САЩ и Иран се насочват към продължителна война

Миналия месец Революционната гвардия отправи предупреждение към Великобритания заради използването на британски военни бази от САЩ, като заяви, че „всяка база, използвана за извършване на нападение срещу иранска територия, ще бъде считана за легитимна цел“.

Сидхарт Каушал, изследовател в базирания в Лондон аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), определя заплахата от ирански ракетни удари срещу цели в Европа и други региони като „реална, но ограничена“.

По думите му пред FT Иран би могъл да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски обекти в Южна и Югоизточна Европа. Каушал обаче отбелязва, че при по-големи дистанции способността им да нанасят значителни поражения намалява.

Тръмп публикува карта на Ормузкия проток като „нова американска територия“ и съобщи, че е отворен за движение

„Без ограничения“ при американска атака

Според източниците на Financial Times мащабът на евентуалния ирански отговор ще зависи от действията на Вашингтон.

Според твърденията им режимът подготвя план за разширяване на конфликта, ако Тръмп изпълни предишните си заплахи да атакува иранска инфраструктура. Миналия месец американският президент заяви, че Вашингтон ще унищожава ирански мост или електроцентрала всеки път, когато Ислямската република атакува кораб в Ормузкия проток.

Единият от източниците на FT казва, че при американска агресия Иран няма да поставя „никакви ограничения“ върху отговора си.

По думите му, ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защитава на всяка цена, ще излезе извън региона и ще нанесе удари и в Европа.

САЩ готвят нова ескалация срещу Иран, Техеран предупреждава Европа

Иран вече е демонстрирал готовност да атакува отдалечени цели. В седмиците след началото на войната от САЩ и Израел през февруари Вашингтон обвини Техеран, че е изстрелял няколко ракети срещу Диего Гарсия – съвместна американско-британска военна база в Индийския океан, намираща се на около 4000 км. Нито една от ракетите не достига целта си.

През март Турция съобщи, че противовъздушната отбрана на НАТО е прехванала няколко балистични ракети, изстреляни от Иран. През същия месец британската база „Акротири“ в Кипър беше поразена от дрон. По това време западни представители изразиха подозрения, че става дума за ирански дрон, изстрелян от свързана с Техеран регионална групировка, а не директно от самия Иран.

Според източниците на FT иранската атака срещу американската база в Йордания миналия месец, при която загинаха трима американски военнослужещи, е най-прецизният далекобоен удар, извършван досега от Ислямската република, и демонстрира способността ѝ да поразява цели на по-големи разстояния.

Преговорите са в задънена улица

Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран от юни се разпадна миналия месец, след като Техеран атакува кораби в Ормузкия проток, а двете страни взаимно се обвиниха в нарушаване на временното споразумение. Последваха поредица от ответни удари и възстановяване на американската блокада на иранските пристанища.

Седмици дипломатически усилия не успяха да доведат до пробив за повторното отваряне на протока и възобновяване на преговорите за по-широко споразумение за прекратяване на войната. Междувременно Тръмп демонстрира все по-голямо раздразнение от задънената улица.

Каушал от RUSI посочва, че Иран би могъл да използва и по-мощни ракети, но за да достигнат необходимото разстояние, те ще трябва да носят по-малък боен товар, което би ограничило пораженията. Според него за Техеран би било „по-резултатно да действа чрез прокси групировки“, сред които шиитските милиции в Ирак, „Хизбула“ в Ливан и хутите в Йемен.

Дъглас Бари от International Institute for Strategic Studies коментира пред FT:

„Опитите за удари по Диего Гарсия тази година показват, че разполагат с оръжия с обсег над 2000 км.“

Въпросът обаче е с колко такива оръжия разполага Иран и дали би бил готов да използва дори малък брой от тях, за да отправи демонстративно политическо послание. Бари отбелязва: „Рискът е ракетите да се повредят или да бъдат свалени. Тогава какво биха спечелили? Колкото по-голям е обсегът, толкова по-трудно е да се постигне висока точност.“