Роботизираната революция, която променя китайската икономика

Китай ускорява прехода към автоматизирано производство в опит да затвърди позициите си като световен технологичен център и да се конкурира със САЩ в областта на изкуствения интелект и роботиката.

Стратегията е подкрепена от план на президента Си Дзинпин за 20 млрд. долара, насочен към развитието на иновациите и новите технологии. Инвестициите обхващат както производството, така и образованието, където се подготвят специалисти за работа в силно автоматизирана индустриална среда.

Мащабът на промяната вече е видим. В китайските фабрики работят повече от два милиона робота – повече, отколкото във всяка друга държава, а броят им продължава да расте с високи темпове. Над половината от индустриалните роботи в света вече се произвеждат в Китай, който все по-активно ги изнася и на международните пазари.

Тази трансформация може да има последици далеч отвъд китайската икономика заради централната роля на страната в световното производство, търговия и технологични вериги. По-трудният въпрос е как ускорената автоматизация ще се отрази на милионите китайци, които все още зависят от работни места в промишлеността.

Зад развитието на хуманоидни роботи и други технологии, които привличат международно внимание, протича по-малко видима промяна в предприятията. Машини, които не приличат на хора, вече заваряват, боядисват, повдигат товари и сглобяват компоненти, като могат да работят почти непрекъснато. Някои се разработват дори с цел да участват в производството на други роботи, пише BBC. 

Паралелно с това страната разширява професионалното образование в областта на роботиката, изкуствения интелект и други стратегически технологии. Целта е бъдещите специалисти да бъдат подготвени не само да управляват автоматизирани системи, но и да ги разработват и усъвършенстват.

Реално търсене или илюзия: Кой всъщност купува китайските хуманоидни роботи?

Между автоматизацията и работните места

Промяната вече може да се наблюдава в предприятия като CRP Technology в Чънду, където човешкият труд се съчетава с все по-сложни автоматизирани системи. 

Компанията, която има около 300 служители, произвежда роботизирани ръце от девет години. Машините могат да бъдат адаптирани към нуждите на различни предприятия и да участват в производството на автомобили, електроника и вятърни турбини. Според CRP Technology една роботизирана ръка може да бъде програмирана да изпълнява над 90% от повтарящите се задачи.

В същото време инженерите разработват ново поколение машини, които трябва да изпълняват по-сложни функции и в перспектива да придобият по-голяма автономност. Засега прототипите са ограничени до сравнително прости действия, но дългосрочната цел е роботите постепенно да поемат дейности, които в момента се извършват от хора.

Зад този стремеж стои не само технологичната конкуренция със САЩ, но и сериозен демографски проблем.

Китайското население намалява, а работната сила застарява. Според официалните прогнози до 2035 г. повече от една трета от населението ще бъде на възраст над 60 години. Други оценки показват, че през следващото десетилетие страната може да загуби близо 60 млн. души – приблизително колкото е населението на Франция.

Пекин разчита автоматизацията да компенсира бъдещия недостиг на работници, преди той да започне да оказва още по-силен натиск върху забавящата се икономика.

Преходът обаче носи и обратен риск. Около 120 млн. души все още работят в производствения сектор. Ако автоматизацията напредва по-бързо, отколкото икономиката може да създава нови професии, милиони работни места могат да се окажат застрашени.

Затова скоростта на трансформацията е също толкова важна, колкото и самото внедряване на технологиите. Машините могат да работят денонощно, но също така изискват поддръжка, проверки и ремонт, което означава, че поне на този етап автоматизацията не премахва напълно необходимостта от човешки труд.

Китайският производител на хуманоидни роботи Unitree скочи с над 600% при борсовия си дебют

Производството на електромобили показва колко далеч вече е стигнал процесът.

Във фабриката на Leapmotor в Ханджоу роботи участват в почти всички етапи от сглобяването на автомобилите. Компанията има повече от 25 000 служители, като стотици хора все още извършват финалните проверки на готовите превозни средства.

В някои части от производството обаче човешкият труд вече почти е изчезнал. Според ръководството на компанията процеси като щамповането, заваряването и боядисването на практика са достигнали 100% автоматизация.

Това повдига въпроса дали хората, които в момента извършват останалите дейности, също постепенно ще бъдат заменени. Самите представители на индустрията не изключват подобен сценарий и смятат, че той може да се реализира сравнително скоро.

Предимството на Китай пред САЩ

Едно от основните преимущества на Китай в надпреварата със САЩ е огромната му производствена база. Почти всички компоненти, необходими за създаването на робот – двигатели, батерии, електроника, механични части и сензори – могат да бъдат доставени в рамките на страната.

Особено показателен е Шънджън, където е изградена цяла екосистема от производители и доставчици. Според Международната федерация по роботика необходимите компоненти за един робот могат да бъдат намерени там за по-малко от час, докато в Европа същият процес понякога отнема до седмица.

Китай има и друго предимство – централизирана дългосрочна стратегия. Националните технологични цели се определят на най-високо политическо равнище, след което се превръщат в конкретни задачи за регионите и местните власти.

Балансът между Китай и САЩ обаче не е еднозначен. Китай има сериозно преимущество при производството на физическите компоненти на роботите, но американските компании продължават да водят при разработването на техния „мозък“ – изкуствения интелект и софтуера, които ги управляват.

Администрацията на Тръмп забрани вноса на китайски хуманоидни роботи, за да защити развитието на AI индустрията в САЩ

Разликата постепенно се свива. Китайски компании като DeepSeek и Moonshot разработват AI модели, които според тях могат да се конкурират с водещите американски системи.

Разпространението на модели с отворен код също ускорява развитието на сектора. Споделянето на програмния код позволява на китайските компании да надграждат върху съществуващи разработки, въпреки американските ограничения върху износа на най-модерните чипове.

Затова следващият етап от технологичната конкуренция вероятно няма да зависи единствено от това коя страна разполага с най-добрия AI модел. Все по-важен става въпросът кой ще успее първи да внедри подобни системи в милиони физически машини.

Образованието като част от индустриалната стратегия

Инвестициите в роботика вървят паралелно с промени в професионалното образование. В институти като този в Ханджоу ученици могат да започнат специализирано обучение още на 15-годишна възраст.

Програмите включват роботика, двигатели, авиационни технологии и други области, които Пекин определя като стратегически. Част от обучението е насочено и към преработката на редкоземни елементи – сектор, в който Китай има доминираща глобална позиция и който придобива все по-голямо значение в икономическото съперничество със САЩ.

Този модел може да помогне и за справянето с друг проблем – високата младежка безработица. Около един на всеки петима млади китайци среща трудности при намирането на работа, докато специалистите с умения в областта на автоматизацията и роботиката се радват на значително по-силно търсене.

Така Пекин залага на структурна промяна на пазара на труда: част от традиционните работни места постепенно ще изчезват, но успоредно с това трябва да възникнат нови професии, свързани с разработването, програмирането и поддръжката на автоматизирани системи.

Дали този преход ще бъде достатъчно бърз и балансиран, остава неясно.