Първият в света пациент, претърпял мозъчна операция с помощта на изкуствен интелект в реално време, е успешно опериран от тумор.

Според хирурзите от University College London Hospital (UCLH), 48-годишният Рийс Хибърт е бил в сериозен риск да загуби зрението си без тази интервенция, съобщава BBC.

По данни на The Guardian, операцията е извършена през май в Националната болница по неврология и неврохирургия, като подробностите са били пазени в тайна до този четвъртък, за да се осигури спокойното възстановяване на пациента.

Иновативният AI инструмент е анализирал видео потока от операцията в реално време. Технологията е насочвала хирурзите как да избегнат жизненоважни, но невидими кръвоносни съдове и нерви в мозъка, което е позволило безопасно отстраняване на максимална част от тумора.

„От гледна точка на безопасността на един пациент виждам абсолютната полза. Вътре в главите ни няма пътни знаци“, коментира самият пациент.

До преди година и половина 48-годишният мениджър по обслужване на клиенти е бил напълно здрав. Проблемите започват, когато по време на обедна разходка губи съзнание и припада на улицата.

Ядрено-магнитният резонанс установява 11-милиметров доброкачествен тумор на хипофизната жлеза – орган с размер на топче, разположен в основата на черепа. Тази жлеза е ключова за секрецията на хормони, които регулират растежа, метаболизма, кръвното налягане и телесната температура. Рискът при подобни операции идва от факта, че хипофизата се намира в непосредствена близост до сънните артерии, които снабдяват мозъка с кръв, и зрителните нерви, които контролират зрението.

Както посочват здравните експерти, цитирани от The Guardian: „Едно отклонение дори с милиметър може да се окаже изключително важно“ и потенциално да доведе до слепота, инсулт или дори смърт.

С нарастването на тумора, който притиска зрителните нерви, периферното зрение на Хибърт значително се стеснява, а състоянието му се влошава с умора, замайване и тежък хормонален дисбаланс. Когато хирурзите му предлагат да бъде първият пациент, опериран с персонализиран AI инструмент, той приема без колебание.

Процедурата включва въвеждане на ендоскоп през носа до основата на черепа. Там туморът е скрит зад костни слоеве и здрава мембрана. Определянето на най-безопасното място за разрез е изключително сложно, тъй като анатомията е индивидуална за всеки пациент. Статистиката сочи между 25% и 50% риск от непълно отстраняване на образуванието и до 2% вероятност за фатално увреждане на основен кръвоносен съд. Точно тук се намесва AI.

Системата анализира видеото на живо на втори екран, проследява хирургическите инструменти и чрез специално цветово кодиране отбелязва зоните с най-голяма вероятност за наличие на съдове и нерви.

„Учейки се от стотици хирургични видеозаписи, системата е била изложена на широк набор от примери, за чието натрупване на един хирург биха били нужни дълги години практика“, обяснява д-р София Бано, доцент по роботика и изкуствен интелект и технически ръководител на проекта. „Тя е проектирана да помага в разпознаването на анатомията в реално време, като подкрепя лекаря по време на изключително деликатни процедури.“

Средностатистическият британски хирург извършва между 10 и 20 подобни операции годишно. Новият AI модел обаче действа като експертен втори чифт очи, подчертава проф. Хани Маркъс, ръководител на процедурата.

Екипът категорично подчертава, че AI има само асистираща роля, а хирурзите запазват пълен контрол върху операцията. Проектът, финансиран от Националния институт за изследвания в областта на здравеопазването (NIHR) и Google, е тестван лабораторно в продължение на години. Самият Рийс Хибърт отбелязва историческото значение на събитието: „Болницата NHNN е основана през 1859 г. и е първата в света, посветена изцяло на неврохирургията. Затова ми се струва много логично именно тя да бъде първата, която извършва AI-асистирана неврохирургия.“

Възстановяването му е впечатляващо. Само седмица след интервенцията той ходи самостоятелно, без нужда от очила или бастун, и вече се е върнал на работа като мениджър. „Когато отворих очи след операцията, имах чувството, че виждам на 360 градуса. Не бях виждал толкова ясно от година. Тази технология буквално ми върна живота“, споделя той.

Според проф. Майк Люис, научен директор по иновациите в NIHR, тази пионерска интервенция ясно демонстрира значителния потенциал на изкуствения интелект да подпомага специалистите и значително да подобрява грижата за пациентите в световен мащаб.