Ако трябва да се дефинира какво са островите за света на италианското кино, може да се каже, че те са много повече от парче земя, заобиколено от морската шир.

На големия екран те са убежища за душата, места, където персонажите пристигат, бягат, пребивават, изследват и, в някои случаи, се прераждат.

Те сякаш поставят границата между това, което сме, и това, което винаги сме искали да бъдем, отбелязва италианското издание на Vanity Fair.

Ингрид Бергман се впуска в географско и екзистенциално пътешествие на Стромболи

Трудно е да си представим по-символично място от Стромболи, където Роберто Роселини заснема „Стромболи (Земята на Бога)“, дарявайки на Еолийския остров един от най-впечатляващите образи в историята на киното.

Между вулкана, който доминира над пейзажа, и морето, което изглежда безкрайно, Ингрид Бергман се впуска в пътешествие, едновременно географско и екзистенциално: от този момент нататък Стромболи престава да е просто остров и се превръща в мястото, където киното се учи да разказва за конфликта между природата и човека.

Салина, където ехото от стиховете на Пабло Неруда още може да се чуе

Отново е групата на Еолийските острови Салина има различна съдба. Във филма „Пощальонът“ Масимо Троизи я превръща в поезия под открито небе.

Полара, Лингуа, улиците, които се губят сред синьото на морето и бялото на къщите: всичко допринася островът да се превърне в място, където любовта сякаш винаги намира точните думи, сякаш все още чуваме ехото от стиховете на Пабло Неруда.

Лампедуза: Морето е граница, която трябва да се прекосява всеки ден

По на юг Лампедуза е пулсиращото сърце на филма „Дъх“ на Емануеле Криалезе: тук морето е граница, която трябва да се прекосява всеки ден, място, което едновременно защитава и затваря.

Чрез героинята, блестящо изиграна от Валерия Голино, островът придобива очертанията на вълшебно място, където свободата и различността в крайна сметка придобиват еднакви измерения.

Капри – символът на елегантна, безгрижна и неустоимо светска Италия

Италианското кино превръща Капри в сън, продължаващ цял сезон.

От „Лъвове под слънцето“ на Виторио Каприоли до многобройните комедии, разказващи за очарованието на „Долче Вита“, с течение на времето той става символ на една елегантна, безгрижна и неустоимо светска Италия.

Прочида: Красотата съжителства с мистерията

И накрая Прочида с пристанището си Marina Corricella, увековечено в „Талантливият мистър Рипли“.

Пастелните фасади, лодките, лежерно излегнати във водата, и този лабиринт от къщи с изглед към морето разказват за едно съблазнително и двусмислено Средиземноморие, където красотата съжителства с мистерията и всяка гледка сякаш крие тайна история.

Големият урок от тези филми е, че един остров не е просто географска точка на картата, а състояние на духа – и заслугата за това трябва да се признае на големия екран.