Китай провали консенсуса за общо комюнике след срещата на Г-20 в САЩ
Пекин възрази срещу формулировки за премахване на „непазарни“ политики, които задълбочават търговските дисбаланси
,fit(1001:538)&format=webp)
Китай осуети постигането на консенсус на срещата на финансовите министри от Г-20, след като се противопостави на текст в общото комюнике, договорен между САЩ и останалите държави, който призовава за премахване на „непазарни политики“ с цел ограничаване на глобалните търговски дисбаланси.
Според информация на Financial Times Пекин е възразил и срещу формулировки по още няколко теми, включително усилията за нормалното функциониране на глобалните вериги за доставки на енергия, храни, торове и критични минерали.
Попитан защо Китай се е противопоставил на договорения текст, високопоставен американски представител казва пред FT:
„Те са виновни. Ако се тревожим за трайните изкривявания, те са сред най-сериозните нарушители. Да имаме позиция на Г-20, подкрепена от 19 срещу 1, е невероятно.“
САЩ, които бяха домакин на срещата в Северна Каролина, публикуваха късно във вторник изявление на председателството, подкрепено от всички членове на Г-20 с изключение на Китай.
Американският финансов министър Скот Бесънт каза пред журналисти, че се е надявал да обяви единодушно съвместно комюнике, но заради позицията на един от членовете Г-20 „не успя да постигне пълен консенсус“.
Разногласията идват три седмици преди китайският президент Си Дзинпин да посети Вашингтон за среща с Доналд Тръмп и три месеца преди лидерите на Г-20 да се съберат за годишната си среща в Маями.
Американски представители посочват, че членовете на Г-20, сред които Япония, Франция, Великобритания, ЕС, Индия и Русия, са се съгласили, че са необходими „стъпки за премахване на непазарни политики и практики, които задълбочават дисбалансите“.
Китай обаче е възразил срещу самия израз „непазарни политики“, твърдят двама американски представители и високопоставен служител на Европейската комисия. Пекин се е противопоставил и на призивите Международният валутен фонд и ОИСР да подобрят данните, използвани за анализ на подобни политики.
„Всичко се сведе до няколко думи. Както вече сме виждали при китайците, те се опитват да забавят процеса и методично да променят терминологията. Няма да приемем това“, казва пред FT американски представител.
„Те трябва сериозно да преосмислят позицията си. Ако не могат да се споразумеят дори за думите, със сигурност няма да успеят да стигнат до реални действия.“
Спорът идва на фона на растящите опасения около китайския износ, който според много западни правителства е подхранван от прекомерен производствен капацитет в страната. Пекин отхвърля тази теза.
Според данни на ЕС търговският излишък на Китай спрямо блока е достигнал 360 млрд. евро през 2025 г. САЩ междувременно работят по въвеждането на мита срещу Китай и други държави като част от усилията си да ограничат ефектите от свръхкапацитета.
Европейски представител допълва пред FT, че китайската делегация може да се е почувствала „притисната в ъгъла“ от останалите участници по време на двудневната среща, но е възразила срещу толкова много части от проектокомюникето, че постигането на консенсус е станало невъзможно.
Една от четирите секции, срещу които Пекин се е противопоставил, гласи, че „държавите с прекомерни и трайни външни излишъци трябва да премахнат изкривяванията, които ограничават вътрешното потребление и водят до прекомерна зависимост от износа като двигател на растежа“.
Според официалните представители Китай е възразил и срещу всяко споменаване на „критични минерали“.
Миналата година Пекин заплаши да въведе мащабен глобален контрол върху износа на критични минерали, след като Тръмп наложи мита върху Китай. Двамата лидери постигнаха примирие в търговската война през октомври, но според американски представители Китай не изпълнява изцяло ангажиментите си да гарантира доставките на редкоземни елементи.
Вашингтон настоява също Пекин да облекчи ограниченията върху износа за Япония, която има ключова роля в американските вериги за доставки.
Китай се е противопоставил и на текст, който призовава за гарантиране на предвидимо корабоплаване през Ормузкия проток. Причината са опасения, че подобна формулировка може да има последици за Тайванския проток и Южнокитайско море, върху които Пекин предявява претенции.
Бесънт представи срещата на Г-20 като опит за насърчаване на глобалния икономически растеж, справяне с икономическите дисбаланси и обсъждане на начини за преструктуриране на държавния дълг.
На форума присъстваха и представители на частния сектор, включително главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън.
Китай възрази и срещу формулировка, според която членовете на Г-20 изразяват „солидарност“ с т.нар. Обща рамка за преструктуриране на дълга. Механизмът има за цел да помага на държави с високи нива на дълг да облекчат финансовата си тежест, включително спрямо Китай.
Разходите по заемите в световен мащаб достигнаха многогодишни върхове, което засилва натиска върху най-големите икономики и тревогите сред инвеститорите.
Срещата на моменти протече напрегнато. В понеделник европейски представители отказаха да се снимат заедно с руския финансов министър Антон Силуанов, който участва присъствено в международна среща за първи път след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
Министри от Германия и ЕС разкритикуваха и глобалната търговска война на Тръмп. Европейският комисар по икономиката и производителността Валдис Домбровскис определи митата като „контрапродуктивни“.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)