Глория Стайнем, американската феминистка и журналистка, чиято обществена дейност допринесе за разширяването на правата на жените по света, почина на 92 години.

Стайнем „почина спокойно в дома си в Ню Йорк, заобиколена от хора, които я обичаха“, се казва в съобщение в профила ѝ в Instagram.

„Глория живя пълноценно почти век и работи за равенството до самия край“, гласи публикацията.

„Най-голямата ѝ дарба беше способността да изслушва другите и да ги кара да се чувстват забелязани и чути. С думите, действията и примера си тя даваше на хората смелостта да бъдат себе си.“

Чрез задълбочена журналистика, публични изяви и активизъм Стайнем превръща феминистката гледна точка в част от широкия обществен дебат. Авторка на девет книги, тя води кампании срещу домашното насилие, гениталното осакатяване на жени, порнографската индустрия и войните във Виетнам и Персийския залив.

С него може да запазите достойнството си и да обезоръжите събеседника, казва експерт по лидерство

Когато някой ви говори отвисоко, използвайте простия трик на Доли Партън

Подкрепя също движението Black Lives Matter, обединението на Корея, репродуктивните права на жените, правата на LGBTQ хората и движението Time’s Up. През 1984 г. е арестувана по време на протест срещу апартейда пред посолството на Южна Африка във Вашингтон.

Родена в Охайо през 1934 г., Стайнем прекарва ранното си детство в каравана. Майка ѝ страда от психично заболяване, което ѝ пречи да се задържи на работа и налага многократни престои в санаториуми. Родителите ѝ се разделят, когато тя е на десет години. Докато расте с майка си в занемарен дом в Толедо, Стайнем започва да забелязва враждебността, с която тя се сблъсква като работеща жена.

След като завършва колеж с хуманитарна насоченост през 1956 г., Стайнем заминава за Индия. Прекарва там две години и работи като юридически сътрудник във Върховния съд на страната. След завръщането си в САЩ оглавява Independent Research Service, организация, служеща за прикритие на ЦРУ, разказва The Guardian.

Тя набира американски студенти, които да саботират контролираните от СССР световни младежки фестивали във Виена и Хелзинки. По-късно Стайнем разкрива, че през цялото време е знаела кой финансира операцията: „Ако имах избор, бих го направила отново.“

През 1962 г. получава първата си „сериозна журналистическа задача“ от редактора на списание Esquire Клей Фелкър. Статията ѝ за контрацептивите „Моралното обезоръжаване на студентката Бети“ описва как жените са принудени да избират между кариерата и семейството.

На следващата година Стайнем работи под прикритие като „зайче“ на Playboy в продължение на 11 дни. Резултатът е разследване в две части, което предизвиква скандал, като разкрива отношението към момичетата в Playboy Club на Хю Хефнър.

Принудена да носи тесни костюми и високи токчета, Стайнем сваля около 4,5 кг за времето, прекарано там. Управителят ѝ отбелязва отслабването, като стеснява костюма ѝ с още пет сантиметра. След публикацията тя не успява да си намери работа, „защото вече бях станала зайче и нямаше значение защо“.

Личните истории за бедността, любовта, ревността и свободата, които стоят зад някои от най-големите хитове на Кралицата на кънтри музиката

Животът на Доли Партън, разказан в шест легендарни песни

През 1968 г. Фелкър я назначава в списание New York. Именно там тя въвежда израза „репродуктивна свобода“ в статия за събиране в Гринуич Вилидж, на което жени разказват публично за преживяното с абортите. Самата Стайнем е направила аборт в Лондон на 22 години. По-късно описва случилото се на събитието като внезапно прозрение и казва, че този ден бележи началото на живота ѝ като „активна феминистка“.

Стайнем отдава заслуга и на чернокожи феминистки като Флорънс Кенеди, Евелин Кънингам, Шърли Чизъм и Фани Лу Хеймър, които я учат колко важен е активизмът.

През 1971 г. тя обяснява, че полът и расата винаги са били свързани, защото лесно забележимите различия са основно средство за разделяне на хората на „висши и низши групи“ и за осигуряване на „евтината работна ръка, от която тази система все още зависи“.

През 2017 г. казва: „Не ме изненадва, че най-крайните мерки срещу абортите идват от Алабама и други южни щати, защото расизмът и сексизмът винаги са свързани. Не можеш да поддържаш расизма, без да контролираш жените и раждането на деца.“

Стайнем предизвиква и остри разногласия. Някои феминистки смятат, че позицията ѝ на публичен лидер на движението се дължи на медиите, които са я избрали, защото е млада, бяла и привлекателна, а не заради заслугите ѝ.

Десетилетия наред тя е остро критикувана и за коментар, публикуван в New York Times през 1998 г., в който защитава президента Бил Клинтън на фона на обвинения в сексуален тормоз.

„Той не е виновен в сексуален тормоз“, пише тя, а единствено в „груб, глупав и безразсъден опит да свали своя поддръжничка в труден момент от живота ѝ“.

През 2017 г. Стайнем заявява: „Трябва да вярваме на жените. Днес не бих написала същото, защото вероятно вече се знае повече и за други жени.“

Активистката подкрепя президентската кампания на Хилари Клинтън и е един от най-изявените критици на Доналд Тръмп. Тя е съпредседател и говорител на Женския марш във Вашингтон, масовия протест, проведен ден след встъпването на Тръмп в длъжност през януари 2017 г.

„Единствената добра новина покрай Тръмп е, че той предизвика обществена мобилизация, каквато не съм виждала през живота си“, казва тя пред Guardian същата година.

„Хиляда пъти по-силна дори от тази срещу войната във Виетнам, а тя беше толкова важна. По-силна от всичко друго, което съм виждала.“

През 2011 г. Стайнем казва пред Observer: „Надявам се да доживея до 100. Има толкова много работа.“