Главният изпълнителен директор на Instagram Адам Мосери заяви, че потребителите биха имали по-лошо изживяване в социалната мрежа, ако алгоритмите бъдат премахнати. Според него те ще виждат много повече съдържание от брандове и компании и в крайна сметка ще прекарват по-малко време в приложението.

Коментарите му идват в момент, когато австралийското правителство планира да даде на потребителите възможност да се откажат от алгоритмично подреждане на съдържанието. Премиерът Антъни Албанезе обяви във вторник намерението социалните платформи да бъдат задължени да предлагат избор между поток от съдържание, препоръчано от алгоритъм, и обратен хронологичен поток от профилите, които потребителят следва.

Лейбъристкото правителство планира и серия от други мерки за ограничаване на вредите в онлайн средата.

Австралия задължава социалните мрежи да позволят на потребителите отказ от алгоритмите

На брифинг с журналисти в четвъртък по повод старта в Австралия на инициативата на Instagram Algo Confessions Мосери не коментира пряко предложението на правителството. Той обаче подчерта, че Instagram използва множество алгоритми, предава The Guardian.

Те определят например историите на кои приятели потребителят вижда по-често, кои профили се появяват първи сред предложенията за изпращане на съобщения въз основа на предишните взаимодействия, както и какво съдържание се показва в основния поток.

Австралия е първата държава извън САЩ, в която Instagram стартира Algo Confessions. В поредицата известни личности и инфлуенсъри обясняват как платформата определя какво съдържание достига до потребителите и как самите те могат донякъде да влияят върху това чрез добавяне или премахване на тематични категории в настройките си.

Според Мосери само „много гласовито малцинство“ иска социалните мрежи да се върнат към обратното хронологично подреждане.

По думите му подобна система всъщност би насърчила потребителите и компаниите просто да публикуват по-често.

„В крайна сметка най-добрият начин да достигнеш до повече хора е просто да публикуваш по-често. А онези, които могат да си позволят да публикуват най-често, съответно получават и най-голям обхват“, коментира той.

„Оказва се, че приятелите ви публикуват много по-рядко от създателите на съдържание, а те от своя страна – много по-рядко от брандовете и компаниите.“

Според Мосери резултатът би бил поток, доминиран от корпоративно съдържание, в който публикациите на приятели и създатели постепенно ще бъдат изместени.

„Хората ще бъдат залети“ със съдържание от брандове, предупреждава той.

Това, според ръководителя на Instagram, би направило платформата по-малко интересна и би намалило времето, което потребителите прекарват в нея. Оттам ще намалее и общият обхват на публикациите, което на свой ред ще предизвика още по-голямо недоволство сред хората и компаниите, които разчитат на платформата.

„Това е интересно противоречие между онова, което отделният човек може да иска, и това, което се случва, когато приложиш същото решение към цялата общност“, коментира Мосери.

Той признава, че алгоритмичното подреждане далеч не е съвършено: „Правим грешки. Едно от нещата, които ме дразнят при подреждането, е, че в крайна сметка оптимизираме прекалено много за нещата, които можем да измерим, и подценяваме онези, които се измерват по-трудно.“

Дигиталната сцена на властта може завинаги да промени европейската политика

Алгоритъмът като „черна кутия“

Мосери признава и един от основните проблеми в отношенията между социалните платформи и потребителите – липсата на прозрачност за начина, по който алгоритмите избират съдържанието.

По думите му алгоритъмът за подреждане на Instagram „изглежда като черна кутия“. Компанията обаче се опитва да даде повече контрол на потребителите, включително възможност да изключват определени теми от препоръките си.

В бъдеще AI моделите на Meta биха могли да позволят на потребителите дори да разговарят с приложението и да питат защо им се показва определен тип съдържание.

Така дебатът постепенно се измества от въпроса дали алгоритмите трябва да съществуват към това доколко потребителят трябва да разбира и контролира начина, по който те работят.

За 16,7 милиарда долара: Meta постигна споразумение по делото за пристрастяване към социални мрежи

Пристрастява ли Instagram?

Мосери засяга и друг чувствителен въпрос около социалните мрежи – дали те могат да предизвикват зависимост.

„Не смятам, че Instagram води до зависимост – знам, че това е противоречиво твърдение“, казва той.

Според Мосери в разговорния език думата „пристрастен“ често се използва много по-свободно от клиничното ѝ значение – например когато някой казва, че е „пристрастен“ към сериал и гледа много епизоди наведнъж.

Той коментира, че клинично определените зависимости са свързани със симптоми на абстиненция, докато социалните мрежи според него не предизвикват същия ефект.

Тази позиция обаче е оспорвана от научни изследвания. Проучвания показват, че някои потребители могат да развият импулс да отварят и използват дадена платформа, без напълно да осъзнават това. Има и данни, според които честото взаимодействие с алгоритмично подбрано съдържание може да повлияе върху допаминовите механизми в мозъка и да създаде форми на зависимост, сравнявани с тези при употребата на вещества.

„Тийнейджърите не я искаха“: Шефът на Instagram защити функцията за безопасност – ще му повярва ли съдът

Темата беше в центъра и на знаково съдебно дело в САЩ за потенциално пристрастяващия характер на продуктите на Meta. Миналия месец адвокат на компанията призна пред съда, че няма спор, че някои хора могат да изпитват затруднения при използването на социалните мрежи, но подчерта, че Meta предлага инструменти за справяне с проблема.

Впоследствие Meta постигна споразумение по делото за 18 млрд. долара, без да признава нарушение.

Дебатът в Австралия поставя още един въпрос пред модела, върху който са изградени Instagram и останалите големи социални платформи: дали алгоритъмът е просто инструмент за намиране на по-релевантно съдържание, или система, която определя твърде голяма част от това, което хората виждат и колко време прекарват онлайн.