Пътуването до Марс може да продължи месеци наред, но какво би се случило, ако астронавт развие сериозен проблем със зрението по време на продължителна мисия от този тип?

Екип от американски изследователи изпраща в Космоса изкуствени лещи, използвани при операции на катаракта, за да  установи дали тези импланти, необходими за

бъдещи операции, могат да издържат на пътуване до дестинации като Марс.

Учените, които стоят зад изследването са на мнението, че още в рамките на живота на сегашното поколение може да се наложи операция на катаракта да бъде извършена на Марс.

„Пътуването до Марс може да отнеме почти година, а връщането на Земята заради катаракта, която ограничава зрението, травма или друг проблем с очите, който изисква операция, може да не е реалистично“, обяснява Морган Микелети, офталмолог и директор на изследователската дейност в Berkeley Eye Center в САЩ пред EuroNews. „В крайна сметка лечението ще трябва да се извършва там, където се намира пациентът.“

Катарактата се развива, когато естествената леща на окото се замъгли. По време на операция лекарите я отстраняват и я заменят с прозрачна изкуствена вътреочна леща. Извършването на подобна процедура на милиони километри от Земята обаче би изисквало не само човек, способен да направи операцията, но и медицинско оборудване, стерилни материали и импланти, които могат да издържат на пътуването.

Идеята за експеримента е свързана и с дългогодишния интерес на Микелети към Космоса.

„Космосът ме очарова, откакто се помня“, разказва той. „След като станах очен хирург, този интерес се превърна в по-практичен въпрос: бих ли могъл да извърша операция в Космоса?“

Учените се опитват да пресъздадат биологичните процеси, които позволяват на животните да оцеляват с месеци без храна и вода, с надеждата да направят възможни пътуванията в Космоса

Може ли изкуствената хибернация да отведе човечеството до Марс?

Какво се случва с лещите в Космоса?

В рамките на проекта JAMES екипът изпраща 135 неопаковани изкуствени лещи до Международната космическа станция. Те прекарват около шест месеца извън станцията на три различни позиции и са изложени на различни условия. Една група е изложена на силно реактивен атомен кислород, друга получава значително количество ултравиолетова радиация от Слънцето, а трета е частично защитена и от двата фактора.

Други 45 неопаковани лещи остават на Земята, за да служат за сравнение.

След завръщането им екип от Intermountain Ocular Research Center към University of Utah изследва 61 от лещите, били в Космоса, както и 20 от тези, останали на Земята. Повечето от изложените на космическите условия лещи, 42 от общо 61, не показват съществени промени.

При останалите 19 обаче има различни промени. Осем акрилни лещи развиват пукнатини и грапавини по повърхността, което съответства на ерозия от атомен кислород. Пет лещи пожълтяват и пропускат по-малко светлина при определени дължини на вълната. Всичките шест светлинно регулируеми лещи, които могат да се настройват допълнително с ултравиолетова светлина след имплантиране, получават необичайна структура, която напомня павета или фолио с въздушни балончета. Засега учените не знаят защо.

Това обаче не означава непременно, че имплантите за катаракта биха били повредени по време на пътуване до Марс, предупреждават изследователите. Лещите умишлено са изпратени без опаковка и директно изложени на суровите условия извън Международната космическа станция, за да се установи по какъв начин могат да се повредят. В реална мисия те биха пътували защитени във вътрешността на космически кораб.

Следващата стъпка е учените да определят от каква опаковка и защита се нуждаят лещите, без това да добавя ненужно тегло и обем към товара.

Ново изследване разкрива, че микрогравитацията променя структурно ума ни. Макар тази бърза адаптация да е ключова за оцеляването в орбита, тя може да саботира бъдещите дългосрочни мисии до Луната и Марс

Какво наистина се случва с човешкия мозък в открития космос?

Колко реалистична е операцията на катаракта в Космоса?

Операциите на катаракта извън Земята засега остават далечна перспектива. Експериментът проверява как изкуствените лещи издържат на условията в Космоса, а не дали самата операция може да бъде извършена безопасно там. Изследователите все още не знаят и дали установените промени в някои от лещите биха повлияли на зрението или биха ги направили неизползваеми.

Следващата цел на Микелети е да тества машината, използвана при операция на катаракта, в условия на краткотрайна микрогравитация по време на параболични полети. Устройството използва ултразвук и течност, за да разбие и премахне замъглената естествена леща на окото. Ако експериментът успее, Микелети се надява следващите стъпки да включват по-дълги тестове в микрогравитация. В крайна сметка той иска да направи хирургичен експеримент в орбита.

„Развитието трябва да се случва постепенно. Първо материалите, след това оборудването, после процедурата и накрая самата операция“, обяснява той пред EuroNews. „Дългосрочната ми надежда е да помогна първата очна операция извън Земята да стане възможна.“

Резултатите от експеримента бяха представени в неделя на конгреса на European Society of Cataract and Refractive Surgeons в Лондон. Изследователите отбелязват, че това е първият контролиран експеримент, при който няколко вида съвременни изкуствени очни лещи са били изложени директно на условията извън Международната космическа станция и впоследствие върнати на Земята за лабораторен анализ.