Европейските столици обсъждат нови механизми за колективен отговор на руски прояви на агресия, които остават под прага на въоръжено нападение. Причината е нарастващото опасение, че съществуващите инструменти не успяват да възпрат т.нар. хибридна война на Москва, предава Financial Times.

Страните остават разделени по въпроса как да противодействат на продължаващите саботажи, палежи и опити за дестабилизация от страна на Кремъл. Все повече правителства обаче настояват за общ механизъм, чрез който Русия да понася последствия и за нападения, които не достигат прага за задействане на член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана.

„Ако сме изправени пред хибридна война, трябва да имаме и хибридна отбрана“, коментира еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс.

„Това е напълно ясно. Трябва да определим какви средства трябва да сме готови да използваме.“

Министрите на отбраната на ЕС се събират в Брюксел в понеделник, за да обсъдят предложение на Европейската комисия за създаване на нов Протокол за извънредни ситуации в областта на сигурността. Той би могъл да бъде задействан, когато държава стане обект на подобни атаки, и да помогне за координирането на общ отговор.

Механизмът би наподобявал консултациите по член 4 на НАТО, които могат да бъдат поискани, ако даден съюзник смята, че „сигурността му е застрашена“.

Няколко европейски дипломати казват пред Financial Times, че около бъдещия протокол все още цари значителна неяснота. Има и опасения, че нов механизъм може да започне да дублира процедурите на НАТО и дори да затрудни реакцията, ако се създадат паралелни канали за вземане на решения.

„Не съм сигурен, че някой смята, че начинът да отвърнем на руснаците е да провеждаме повече срещи“, казва един от дипломатите пред FT.

Присъствието на руския лидер на срещата в Маями през декември може да създаде нова възможност за разговор с Тръмп в усилията за прекратяване на войната в Украйна. Европейските лидери обаче остро разкритикуваха поканата

След поканата от САЩ към Путин: Има ли място Русия на масата на Г-20

Въпреки това мнозинството страни подкрепят преразглеждане на сегашния подход към координирания отговор срещу продължаващата руска кампания за дестабилизация през тази година.

Москва е обвинявана за редица атаки, сред които кибернападения, опит за въоръжена атака с дрон срещу летището Лайпциг/Хале, взривяването на железопътна линия в Полша и палежи на складове и фабрики. Тези случаи предизвикаха силна реакция, но досега не доведоха до ясен общ отговор.

„Казано съвсем просто, ако сме изправени пред болезнени хибридни заплахи или действия, нашият отговор също трябва да бъде болезнен“, казва Кубилюс пред FT.

„Не непременно със същите средства, но причинената болка трябва да бъде на същото ниво. Русия трябва да знае, че ще има отговор и че той може да бъде болезнен.“

От изпълнението на договорените с ЕС промени зависи отпускането на близо 20 млрд. евро финансова помощ за Украйна

Брюксел засилва натиска върху Киев да ускори реформите на фона на бюджетния недостиг

В отговор на саботажи и други действия, определяни най-общо като „хибридни“, НАТО вече започна военни мисии за патрулиране като Балтийски страж, създадена след прекъсването на подводни кабели през 2023 и 2024 г., и Източен страж, стартирала след навлизането на дрон в Полша миналата година.

Европейските държави преследват заподозрени за саботажи и чрез съвместни операции на правоохранителните и разузнавателните служби.

Ескалацията на руската кампания срещу държави от НАТО, както и използването на бомби, огън и други методи, които могат да доведат до човешки жертви, карат някои представители на властите да поставят под въпрос самото определение „хибридни“ за подобни нападения.

Датското разузнаване предупреди тази седмица, че Русия може да извърши ограничена военна атака срещу страна от НАТО през следващите месеци.

Датското разузнаване отчита „нисък, но нарастващ риск“ от навлизане на руски войски в съседна държава или от удар по инфраструктура, използвана за подкрепа на Украйна

Русия може да атакува страна от НАТО до няколко месеца, предупреждава Дания

Представяйки идеята за новия „протокол“ по-рано този месец, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че руската кампания от „кибератаки и саботажи, палежи и навлизания на дронове се засилва с всеки изминал ден“.

„Затова, когато нивото на заплахата се повишава, Европа също трябва да повиши готовността си“, заяви тя.

Според фон дер Лайен европейската „доктрина, институции и процеси на вземане на решения не са успели да настигнат новата реалност. Трябва да преценим дали все още отговарят на предназначението си“.

Сред ключовите послания беше и по-тясното свързване с глобалните партньори, като България ще бъде домакин на регионална среща на върха за Средния коридор

Канада като асоцииран член и Европа в „открито враждебен свят“: Речта на Фон дер Лайен за състоянието на ЕС

Тя предложи създаването на нов европейски „наръчник за противодействие на хибридни заплахи“, който да позволи общ отговор на инциденти, „оставащи под прага на въоръжена агресия, но ясно застрашаващи националната ни сигурност“.

„С други думи, механизъм, който да допълва член 4 на НАТО“, обясни тя.

„НАТО е готова за това. Планираме и се подготвяме за подобни ситуации. Разполагаме с всички възможности за отговор“, заяви тази седмица генералният секретар на Алианса Марк Рюте по повод хибридната война на Русия.

„Единственият проблем е, че тези възможности невинаги са публични и затова не можем винаги да говорим за тях. Те невинаги са симетрични. Отговорът невинаги е око за око, но мога да ви уверя, че руснаците знаят това.“