Американските технологични гиганти печелят повече достъп до Брюксел от европейския бизнес
Google, Apple и Amazon харчат повече и се срещат по-често с европейски политици, докато се опитват да смекчат дигиталните правила
,fit(1001:538)&format=webp)
Американските технологични гиганти имат непропорционално голямо влияние в Брюксел, като харчат повече за лобиране и се срещат по-често с европейски политици от компаниите в самия ЕС, показва анализ на Financial Times.
Google, Apple и Amazon са провели повече срещи с представители на Европейския парламент и Европейската комисия от която и да е отделна европейска компания, сочи анализът на регистъра за прозрачност на ЕС и базите данни за срещите на двете институции.
Американските корпорации използват влиянието си в Брюксел, за да се противопоставят на част от дигиталните правила на блока. Темата се превърна и в източник на напрежение със САЩ, след като Доналд Тръмп нееднократно заплаши Европа с мита заради усилията ѝ да постигне по-голям „технологичен суверенитет“ и да намали зависимостта си от американски технологии.
„Трябва да зададем сериозни въпроси на политиците, които вземат решенията, защото изглежда, че те дават по-голям достъп на американските компании, отколкото на европейските“, казва пред FT Рафаел Кергено, старши експерт по политики и застъпничество в Transparency International EU.
След изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., които доведоха до нов състав на Европейския парламент и ново ръководство на Европейската комисия, Google и свързаните с нея компании са провели 302 срещи с висши представители на Комисията и евродепутати – повече от която и да е отделна европейска компания.
Apple е провела 257 срещи, а Amazon – 239. Сред първите 20 организации по брой срещи попадат само три големи европейски компании: френската TotalEnergies, германската Volkswagen и Airbus.
Само по т.нар. дигитален омнибус на ЕС Google е участвала в 22 срещи. Пакетът предвижда облекчаване на част от правилата за AI, включително повече свобода за компаниите при използването на лични данни за обучение на модели.
Google, Amazon и Apple са обсъждали с европейските институции и бъдещите правила за облачните услуги, както и мерките за безопасност на децата онлайн.
Американските компании харчат и повече за лобиране в европейската столица.
Apple отделя около 9 млн. евро годишно, а Meta – над 10 млн. евро. За сравнение, общите декларирани разходи на TotalEnergies, Volkswagen и Airbus достигат най-много около 8,7 млн. евро.
В регистъра за прозрачност на ЕС са вписани близо 18 000 организации – компании, браншови сдружения и активистки групи, които ежедневно се опитват да влияят върху политиките на ЕС.
Броят им се е удвоил от 2016 г. насам и обхваща всичко – от производители на сладолед до екологични организации.
Най-активните лобисти в Брюксел от юни 2024 г. насам всъщност са екологични организации. WWF е провела 431 срещи, а Transport & Environment – 410. След тях се нареждат Американските търговски камари с 396 срещи и декларирани разходи за лобиране между 4,6 и 5,5 млн. евро, както и китайското правителство с 359 срещи.
Европейското бюро по околна среда е провело 340 срещи, BusinessEurope – 321, а Европейската потребителска организация BEUC – 313. Следват Copa-Cogeca с 311 срещи и Google с 302. Американският технологичен гигант декларира между 5,5 и 6 млн. евро годишни разходи за лобиране.
Европейската конфедерация на профсъюзите е провела 278 срещи, Европейският съвет по химическа промишленост – 260, а Apple – 257. Разходите на Apple за лобиране са между 8 и 9 млн. евро годишно, а Европейският съвет по химическа промишленост декларира поне 10 млн. евро.
Правителството на Израел е провело 249 срещи.
Въпреки големия брой срещи екологичните организации до голяма степен не успяха да предотвратят отстъплението на ЕС от части от зелената му програма.
Данните показват още, че те са се срещали най-вече с представители на Зелените и левицата, които са малцинство в 720-местния Европейски парламент.
Уилям Тодс, директор на T&E, казва, че е станало „много по-трудно“ да се организират срещи с членове на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), най-голямата политическа група в парламента.
ЕНП настоява за отстъпление от части от климатичното законодателство на ЕС с аргумента, че регулаторната тежест върху затруднената европейска индустрия трябва да бъде намалена.
Според Тодс кампанията на партията срещу бюрокрацията се е превърнала в „троянски кон за бизнес лобистите“, който им позволява не просто да настояват за опростяване на законодателството, а да връщат за преразглеждане вече приети закони и да променят първоначалната им посока.
Говорител на ЕНП коментира пред FT, че евродепутатите са свободни сами да решават с кого да се срещат, но добави, че екологичните организации „вече нямат влиянието и подкрепата, които имаха в миналото
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)