Човечеството може да изчезне до 2100 г. в резултат на злонамерено използване на изкуствен интелект или ядрен конфликт.

Тези две заплахи заемат първите места в нов доклад за глобалните заплахи за човешкото здраве през 21-ви век, който включва още съкращаване на разходите за помощ от богатите държави, климатичната криза и детското недохранване, съобщава The Guardian.

Анализът е на експертна комисия от списание The Lancet, според която всички тези заплахи са взаимосвързани и трябва да бъдат разгледани заедно, но същевременно за всяка от тях съществува „реалистичен път за действие“.

„Решенията, взети днес от световните лидери, ще определят здравето и благосъстоянието на следващото поколение“, заявява проф. Кристофър Мъри, съпредседател на комисията и директор на Института за здравни показатели към Вашингтонския университет.

Все повече изследователи предупреждават, че изкуственият интелект би могъл да доведе до изчезването на човечеството – дори ако единствената задача на машините е да произвеждат кламери. Ето какво трябва да знаем за дебата около най-мрачния сценарий

Как всъщност AI би могъл да унищожи човечеството?

За да състави доклада си, комисията моделира колко години в добро здраве могат да бъдат загубени поради болести, увреждания или преждевременни смъртни случаи, причинени от всяка заплаха, въз основа на настоящите тенденции – показател, известен като DALY.

„Злонамереното използване на изкуствен интелект, включително биологични оръжия, и ядрен конфликт, съпътстван от ядрен глад, носят риск от изчезване на човечеството през следващите 75 години“, се посочва в доклада, като се добавя, че макар вероятността да остава ниска, те имат потенциала да унищожат човечеството в случай на ядрен конфликт чрез изпускане на достатъчно частици в горните слоеве на атмосферата, които да блокират слънчевата светлина и да предизвикат глад, или с биологични оръжия, създадени от изкуствен интелект.

Придружаваща статия в списанието, публикувана заедно с доклада, предупреждава: „Мащабът на щетите, ако тези сценарии се осъществят, би довел до апокалипсис за човечеството“.

Пионери на технологията предупреждават за риск от катастрофални последици, докато други учени оспорват прогнозите за човешко изчезване и настояват фокусът да остане върху опасностите, които AI създава още днес

„Може да изгубим контрол“ срещу „Апокалипсисът отвлича вниманието“: Гласът на учените в спора за AI

Други рискове, които биха могли да причинят над 1 млрд. кумулативни DALY и поради това се считат за „големи катастрофални заплахи“, включват замърсяването на въздуха, резистентността към антимикробни средства, недохранването при децата и климатичните промени, както и конвенционалните конфликти, намаляващата чуждестранна помощ, високата консумация на алкохол, високото кръвно налягане, неравенството в доходите, ниско ниво на образование, естествено възникващите пандемии, затлъстяване, лошото психично здраве, тютюнопушенето и нездравословното остаряване.

За да бъдат включени в списъка, заплахите не само трябва да имат потенциал да причинят голям брой загубени години живот в добро здраве, но и да имат потенциални решения.

„Ние не изхождаме от позицията „Вижте, искаме да ви уплашим – имаме Х заплахи, пред които е изправено човечеството“. Изхождаме от предпоставката, че ако днес сте политик, било на глобално многостранно равнище или на национално, това са потенциалните заплахи, с които бихте могли да се сблъскате, и това е мащабът, в който, ако предприемете действия, може да промените нещата“, обяснява Ибрахим Абубакар, член на комисията и професор по епидемиология на инфекциозните болести в Университетския колеж в Лондон (UCL).

Мерките за ограничаване на глобалното затопляне до около 1,8 °C вместо да се допусне то да достигне 4,4 °C, биха могли да предотвратят загубата на 1,89 млрд. години здравословен живот, според доклада, който моделира най-благоприятният и най-неблагоприятният сценарий за всяка заплаха.

Най-тежко засегнати се очаква да бъдат тропическите държави, а учените предупреждават, че екстремните температури ще увеличат рисковете за здравето и продоволствената сигурност

Ел Ниньо може да причини 450 000 смъртни случая през следващите шест месеца

В регионите с по-високи доходи доминиращи заплахи са незаразните заболявания, като затлъстяването и влошеното психично здраве, докато в регионите с по-ниски загубата на здраве се дължи на проблеми като ниското ниво на образование.

Много от големите донорски държави, включително САЩ и Великобритания, обявиха значителни съкращения на разходите за помощ през изминалата година.

Комисията установява, че потенциалният срив или рязко намаляване на международната помощ в здравеопазването би могло да доведе до загуба на до 1,5 млрд. DALY до 2100 г., като близо 70% от тях ще бъдат в Африка на юг от Сахара. Този регион понася и най-тежък удар от детското недохранване.

На този фон финансирането на програмите за справяне с продоволствената криза намалява, отчита новият доклад на световната организация

ООН: Световният глад достига най-тежките си нива от години

Комисията включва 35 експерти, а заключенията ѝ ще бъдат представени днес на Световния здравен форум в Берлин, Германия. Оценката ще се актуализира ежегодно, за да се преразгледат 17-те идентифицирани заплахи, като се включват нови данни и евентуални нововъзникващи опасности.

Авторите призовават лидерите да се справят с рисковете, преди те да ескалират в кризи, включително с инвестиции в технологични иновации и укрепване на здравните системи.

„Започнахме този процес преди три години, като смятахме, че има три големи заплахи: конфликти, климат и пандемии. Има много по-голям брой заплахи, за които трябва да се тревожим, и правителствата наистина трябва да отделят средства и персонал за превенция и подготовка за този по-разнообразен набор от заплахи“, допълват още авторите на доклада.