Зъкърбърг: Meta вече е сред лидерите в AI, няма причина да забавяме развитието на технологията
В интервю за Financial Times милиардерът представя новия AI модел Muse Wonder след мащабни инвестиции, с които компанията се опитва да настигне конкурентите си
,fit(1001:538)&format=webp)
Марк Зъкърбърг твърди, че Meta вече е настигнала конкурентите си сред компаниите, разработващи най-напредналите AI системи, и се ангажира с още мащабни инвестиции в надпреварата с Anthropic и OpenAI. Главният изпълнителен директор на компанията отхвърля и призивите за забавяне на развитието на мощната технология.
В разговор с Financial Times по повод пускането на новия AI модел Muse Wonder в понеделник Зъкърбърг казва, че системата „ще позволи много по-сложно поведение, което е на границата на постигнатото в областта на AI“.
Премиерата е важен момент за Зъкърбърг, който от миналата година насам отделя милиарди долари за преструктуриране на AI ръководството на Meta, изграждане на огромни центрове за данни и привличане на водещи изследователи срещу многомилионни възнаграждения. Целта е компанията да не изостава от OpenAI, Anthropic и Google.
„За да стигнем дотук, бяха необходими както огромен изчислителен ресурс и значителни инвестиции, така и много задълбочена научна работа от екипа в продължение на дълъг период“, казва Зъкърбърг пред FT.
Първоначално AI стратегията на Meta обезпокои инвеститорите, но акциите на компанията са поскъпнали с почти 10% от началото на септември, когато беше представен личният AI асистент Muse. Той използва автономни агенти, за да изпълнява ежедневни задачи като поръчване на хранителни продукти и резервиране на пътувания.
Приложението Muse бързо оглави класациите по изтегляния както в App Store, така и в Google Play в САЩ и продължава да заема първото място. Компанията, оценявана на 1,8 трлн. долара, възнамерява да интегрира новия модел в Muse.
Meta твърди, че Muse Wonder превъзхожда Claude Opus 5.5 и Fable 5.1 на Anthropic, както и GPT-6 Astra на OpenAI при някои технически тестове. Според компанията моделът може да се справя със сложни задачи, вариращи от „разбирането на договор за наем до ориентирането във финансова или здравна информация“.
Премиерата обаче беше помрачена от софтуерен проблем, който засегна начина, по който използването на модела се отчита спрямо лимитите на абонамента Meta Code. Ръководителят на AI подразделението на Meta Александър Уанг заяви, че компанията „работи по отстраняването“ му.
Muse Wonder ще бъде „затворен“ модел, а най-мощните му версии ще се продават директно на бизнеса. Така Meta влиза в пряка конкуренция с Anthropic и OpenAI за корпоративни AI договори, което ще бъде сериозен тест за амбициите ѝ.
Зъкърбърг даде знак, че разходите ще продължат да растат, тъй като Meta „вече работи по следващата стъпка“, и добави, че разработването на моделите „вероятно ще изглежда доста по-бързо оттук нататък“.
Той обаче отхвърли нарастващите опасения, че технологията се развива с темп, който скоро може да я изведе извън човешки контрол. Един от най-обсъжданите инциденти беше през юли, когато повече от 1000 автономни „агенти“ на OpenAI излязоха от тестова среда и извършиха хакерска атака срещу стартъпа Hugging Face.
Зъкърбърг отказа да посочи своята оценка за т.нар. P(doom) – широко използван в Силициевата долина термин за вероятността AI да доведе до масово унищожение. Вместо това той твърди, че отговорността за безопасността трябва да бъде на всяка отделна лаборатория, която разработва моделите.
„Много по-близо съм до убеждението, че AI е технология, която може да бъде разработвана с нормални защитни механизми и изграждана отговорно, отколкото до антропоморфната представа за AI, според която той просто ще тръгне да прави каквото си поиска“, казва той.
Зъкърбърг и преди е отхвърлял призивите на ръководители на AI компании, сред които Дарио Амодей от Anthropic и Сам Алтман от OpenAI, за общо забавяне на развитието на технологията в целия сектор.
Той изигра и ключова роля при изготвянето на „Споразумението за свръхинтелект“ на Белия дом при президента Доналд Тръмп, което определя принципи за саморегулация на индустрията. Критиците твърдят, че документът остава далеч от формален глобален режим за управление на AI.
Зъкърбърг от своя страна прокарва идеята за „личен свръхинтелект“, предназначен за отделните потребители. Това отличава стратегията на Meta от амбициите на OpenAI и Anthropic да създадат AGI – общ изкуствен интелект, способен да превъзхожда хората в повечето задачи.
„Всички останали са фокусирани повече върху интелектуалния труд и автоматизацията, докато ние сме много по-съсредоточени върху това да дадем повече възможности на отделния човек“, казва Зъкърбърг и добавя, че иска да създава „неща, които са добри за света“.
Според него Meta трябва да бъде сред лидерите в AI, за да реализира тази визия. Той посочва своеобразното противоречие, при което моделите напредват изключително бързо в определени академични области, но „все още нямат достатъчно здрав разум, за да бъдат идеалният личен асистент“.
Миналия месец OpenAI заяви, че един от все още непубликуваните ѝ вътрешни модели е постигнал математически пробив, решавайки един от най-големите проблеми в тази област.
„Не знам какво означава това от социологическа гледна точка – че сме създали AI системи, които могат да правят толкова сложна математика, преди да сме направили нещо, което надеждно да обслужва клиентите на всички“, казва Зъкърбърг.
„Но очевидно има още много работа.“
AI стратегията на Meta попадна под сериозен натиск през април 2025 г., след като моделът Llama 4 не оправда очакванията. Това накара Зъкърбърг да увеличи рязко разходите за кадри и инфраструктура.
Като част от тази офанзива той привлече Александър Уанг, основател на компанията за обработка и анотиране на данни Scale AI, който оглави TBD Lab – звеното в центъра на AI плановете на Meta.
Muse Spark, първият модел, пуснат след сформирането на TBD, излезе през април, но продължаваше да изостава от конкурентните предложения.
Според Meta Muse Wonder вече се справя по-добре със сложни задачи, включително напреднало програмиране, и е подобрил способността си да запомня релевантна информация от различни разговори с потребителите. Така моделът се доближава повече до най-добрите системи на пазара в момента.
Muse Wonder се различава от досегашния акцент на Meta върху моделите с отворен код, тъй като потребителите и компаниите ще трябва да плащат за достъп.
Meta ще предлага няколко ценови нива. Базовото използване ще струва от 20 цента на един милион токена, докато по-мощната премиум версия Muse Wonder Full ще достига 200 долара месечно.
Приложението Muse вече помага за популяризирането на AI агентите сред американските потребители, но пред по-широкото им разпространение остават сериозни препятствия.
Малко след премиерата Amazon блокира агентите на Muse да пазаруват от платформата ѝ. Това ограничи практическата полезност на системата и показа как големите технологични компании могат да използват пазарната си тежест, за да ограничават възможностите на конкурентни AI продукти.
Meta трябва да преодолее и опасенията около поверителността на потребителските данни. Малък брой потребители обвиниха Muse, че е получавал достъп до или е споделял лична информация без тяхно разрешение.
Съмненията около отношението на Meta към безопасността на потребителите не са нови, след като компанията многократно е попадала в скандали, свързани с използването на данни. През август тя се съгласи да плати до 18 млрд. долара, за да уреди мащабен съдебен спор с американски щати за предполагаеми пропуски в защитата на децата и пристрастяването към социалните мрежи. Това е едно от най-големите съдебни споразумения, сключвани някога от отделна американска компания.
„Повечето причини, поради които хората може да нямат доверие на компанията, могат да доведат до технологични иновации, които всъщност да бъдат доста полезни“, казва Зъкърбърг.
Като пример той посочва обещаната от Meta функция Muse Confidential VM – бъдеща версия на Muse, при която данните на потребителя и разговорите му с AI агента ще бъдат напълно недостъпни за самата компания.
През последните няколко години служителите на Meta преминаха през поредица от съкращения, преструктурирания и промени във висшето ръководство.
След като Уолстрийт засили натиска върху компанията да оправдае бързо растящите си капиталови разходи, през май Meta съкрати 10% от служителите си, или около 8000 работни места.
Според служители съкращенията, съчетани с плановете на компанията да инсталира софтуер за проследяване на движенията на мишката и натискането на клавишите с цел обучение на AI модели, са довели до спад в морала.
„Компания като Meta ще прави много повече неща, отколкото прави днес, но всяко от тях потенциално ще може да се върши с малко по-малко хора“, отбелязва Зъкърбърг.
„Предполагам, че в бъдеще много повече хора ще работят с технологии, за да създават неща, отколкото днес.“
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)